Статията е на Вадим Малахов. Той е нещатен кореспондент на eNews Молдова. Материалът е
Стремежът за посещение на зоната на АТО (Антитерористическата операция, която се провежда от украинските силови структури срещу сепаратистите и техните руски «приятели и помощници») в Донбас и да се види всичко това какво става там със собствените очи се появи много отдавна. Обаче от чисто техническа гледна точка такъв замисъл се реализира сравнително отскоро. Украинската страна се опитва да поддържа стриктен ред в разкъсания от войната регион, затова не е много лесно да попаднеш физически в зоната на бойните действия.
Веднага трябва да се отбележи - аз видях ситуацията и развитието на събития в Донбас от украинска страна, говорейки главно с представители на украински административни структури, военни формирования, доброволчески движение и с местните жители, живеещи в контролираните от Киев територии. Имаше обаче и срещи с жителите от окупираните части на Донбас.
Разбира се, влиянието на "украинската визия" на проблемите в региона не може да засегне позицията ми, но моята задача не е да насърчава умишлено "украинско" тълкуване на събитията, а да съобщава същността и съдържанието на това, което той видя и чу в комуникацията си с хората по време на пътуването през май 2017 година. В същото време посещението ми на конфликтната зона от украинската страна има много категорична мотивация. Всъщност основните мотиви бяха два. Първо, крайната неудовлетвореност и едностранчивост на информацията, която идва в някои държави (в т.ч. Молдова) за природата и причините за конфликта в Донбас, за хода на военните операции в зоната на АТО и за методите, използвани от една от противоположните страни.
Огромното мнозинство от гражданите на тези страни формират своите възгледи
по тази тема, разчитайки почти изключително на мнения, отразяващи позицията само на една от страните, а именно на руско - сепаратистката. Не може да бъде и друго, при положение, че медиите, които се намират под влиянието на Русия (със значително допълнение под формата на РТР, OРT) са абсолютни лидери за мнозина зрители и читатели, а руските социални мрежи поддържат водещи позиции по отношение на интензивността на посещенията на определени интернет - сайтове. Тоест има ситуация, при която потребителите на рускоезичните медии (всъщност руски или "изключително" - проруски) чуват само мнението на Кремъл, докато други медии отделят на проблема на АТО и ситуацията в Донбас прекалено малко внимание, а пак украинската страна в действителност е "лишена от правото на глас".
Съответно, голямата част от населението на тези страни живее под натиска на митовете на Кремъл за "гражданската война" в източната част на Украйна, за "кръвожадните бандеровци" и "украинските фашисти", за "провала от украинската страна" на Минските споразумения, липсата на официални руски войски в Донбас, и много други такива, не са по-малко пристрастни и фалшиви.
Самата информационно - пропагандна кампания, стартирана от Москва във връзка със събитията в Източна Украйна,
изобилства с примери за такива груби лъжи и изкривявания на факти,
че това не може да бъде пренебрегнато дори с "невъоръжено око". Способността на руската страна да лъже безсрамно е известна още от събитията от 1992 г. в Приднестровието. Беше много впечатляващо, когато след връщането ми от фронтовата линия, където бях свидетел за нарушаване от сепаратистите на споразумения за прекратяването на огъня, във вечерната емисия на ОРТ виждаш изложение на събитията "точно обратното" - времето, мястото и природата на обстрела бяха посочени правилно, само че вината за тях беше стоварена върху Молдовската страна. По-възрастните още помнят «приказките на Кремъл» за изнасилените ученички и за «сринато до основи» 2-ро училище в гр. Бендери, за широкомащабно участие в бойните действие на румънските войски (обаче за активната намеса в конфликта от 14-та армия на Руската федерация упорито се премълчаваше) и така нататък.
Естеството на руската пропаганда за събитията в Донбас от самото начало на конфликта започва да демонстрира своите "генетични черти", познати още от 1992 г. Появиха «разпънати момчета» и «изнасилени баби», но и за «побеждаващите украинската армия миньори и трактористи». Обаче неразбираемо е за какви пари тези «трактористи» купиха тази много скъпа военна екипировка, откъде получиха най-новите видове въоръжение и къде така майсторски се научиха да го ползват.
Също така и намерени в някакви мини отделни единици на бойна техника, която я нямаше на въоръжение в украинската армия, и която както обичат да говорят московските пропагандисти «няма аналог в света».
Учудващо е, че
авторите на Кремълската пропаганда дори не затрудняват да подсигурят лъжите си дори с елементарна правдоподобност.
Веднъж в Интернет (още през 2015 г.) намерих видео от т.н. ДНР, предназначен да илюстрира "бруталното обстрелване от украинската страна на жилищните квартали на Донецк и убийство на цивилни хора". Въпреки това, при по-внимателно изследване - ясна лъжа: лежащи в стандарта поза "ръце на шевовете" псевдоубити с нещо червено размазано по главите им, обаче няма никакви други признаци от взрива на мина или снаряд.
Аз бях на две войни - Приднестровието и Чечения - и добре знае как изглежда място от взрива на 120-милиметровата мина или 152-милиметров снаряд: създателите на такъв "шедьовър" трябваше да помислят поне да представят парчетата или фрагментите на снаряда около автобусната спирка, да разцепят малката дупка в асфалта като белег от артилерийски удар и да дадат на "убитите" актьори по-естествени пози и с по - естествен грим за "нараняването" им.
Руската информационна кампания (по-точно трагикомедията на конвулсивните търсения за избягване на отговорност) за катастрофата на малайзийската Боинг през юли 2014 г. отдавна е изгубила последните хипотетични стандарти за достойнство. Измисля се една версия още по-глупава от другата, само и само, за да се отричат очевидни факти: в целия свят никой не се е съмнявал и не се съмнява, че самолетът беше свален с руската зенитна установка «Бук» от сепаратисти с помощта на руските «военни съветници», а доказателствата вече са достатъчни за стотици томове от разследването, обаче в "Руския свят" обикновено това се смята за "не сме ние!".
Фалшив характер на руските информационно - пропагандистки «вкарвания» обикновено много лесно могат да бъдат идентифицирани. Проста хроника на събитията: след експлозията през пролетта 2017 година на колата на Мониторинговата мисия на ОССЕ и смъртта на нейните служители необходимите в такива случаи служби, включително "линейка", в най-добрия случай щяха да бъдат на мястото на инцидента след няколко часа, а екипът на една от руски медии се появи след 3 минути. Първото каквото идва в главата - «за кой е изгодно това»? Горепосочените примери, още преди пътуването за зоната на АТО, ме убедиха, че по-нататъшното «промиване на мозъците» от страна на руската пропаганда не само е опасно, но и катастрофално. Затова задачата ми беше да събере информация, която би дала алтернативна на стереотипите на Путин визия за проблема и събитията, които се развиват в Донбас.
Пътуването към зоната на АТО беше организирано от киевските ми приятели, политолози и водещи на предавания "Блясъкът и бедността на руския свят" Олег Лисний (заместник-председател на Аналитичния център "Политика") и Дмитрий Левус, (директор на Центъра за публичните изследвания "Украинският меридиан"). Беше много полезно, че Олег и Дмитрий не за пръв път бяха в зоната на конфликтната, което им позволи да се запозная с много интересни, информирани хора и просто гостоприемни и любезни хора. Много от нашите събеседници, които не само от СМИ много добре знаят какво представлява «пристигането на «руският свят» в Украйна» - обикновени хора, военни, доброволци, представители на общинските администрации – бяха попитани как те разбират «руският мир» и какви асоциации той има за тях. Отговорите, включително на тези руснаците с етнически произход и други етнически не украинци, ударят със своята прилика и еднакво ориентиране:
"руският свят" означава война и кръв, доведени до украинската земя,
това е смърт, болка, страдание на огромен брой хора, семейства разделени от линията на сблъсъка, това са унищожените къщи и «разрушената» от сепаратистите икономика на региона, накрая това е насаждане в човешките души на враждебност, мразене и взаимно подозрение.
Първата точка на нашето пътуване - г. Славянск в северната част на Донецкския регион, който стана известен със събитията от пролетта - лятото 2014 г. Кратко пътуване по-на юг до гр. Краматорск към щаба на АТО. По пътя, нашият спътник, местен доброволец, свещеник и представител на местната общност Володя очерта оперативната и тактическа ситуация по време на битката, която се води тук преди три години, описа как в обсадения Славянск и околностите му действаха бандите на Игор Гиркин (Стрелков) и на Моторолата. В самия град е възможно да се видят следи от битки, по-специално ужасното разрушение, причинено от сепаратистите на мебелната фабрика, погребението на мирните жертви от сепаратисткия терор. След посещението на Славянск - пътуване до Николаевка, която бе ключовата точка за защита на бунтовниците през 2014 година. След като «Моторолата» беше изгонен от това градче в началото на юли 2014 година, беше блокиран единственият път за снабдяване, който свързваше укрепените банди на Гиркин в Словянск с Русия.
В тази ситуация, както се казва, «коментарите не са необходими» - ако се запознаваш със събитията на място, а не пред телевизора от руските канали, веднага ти става ясно каква «миротворческа мисия» беше изпълнявана от Русия и каква «хуманитарна помощ» беше пратена от нея в зоната на конфликта още през първите дни на неговото възникване.
Следващата дестинация е Северодонецк,
който във връзка със завземането на Луганск от сепаратистите и техните защитници руснаци, сега изпълнява ролята на административния център на тази част на Луганския регион, която се контролира от украинската страна.
В Севердонецк имаше възможност да се говори с губернатора на региона Луганск Юри Гарбуз, който има заслужена репутация на реформатор, способен да промени живота на региона. От регионалния център бяха направени три изключително информационни и интересни пътувания. Първото - към регионалния център Станица Луганская, който се намира на първата отбранителна линия на украинските сили: буквално на един километър от края на селището, върху южната страна на река Северски Донец – се намират позициите на сепаратистите, които периодично прострелват "украинския" бряг.
Аз имах възможност да говори с представителите на местния управляващ актив ръководен от председателя на администрацията Юрий Золкин, а също така и с местните доброволци. Специални впечатления са за ситуацията около КПВИ (Контролен пункт за влизане и излизане) намиращия се в покрайнините на районния център.
През следващия ден – пътуване до предната отбранителна линия, в района на селище Трехизбенки (също така се намира на брега на Северски Донец срещу позициите на сепаратистите на отсрещния бряг). Аз успях да проверя следите от 82 мм мини, изстреляни от страната на т.н. ЛНР - оръжие, забранено от Минските споразуменията.
И последното пътуване "на място" - от гр. Севердонецк към село Золотое, което също е на линията на бойната конфронтация.
От Севердонецк имаше пътуване и на юг, към Приазовската зона на Донецката област, до регионалния център Волнаваха. Голяма помощ в запознаването с положението в района Волнаваха бе предоставена от Иван, помощник на местен депутат на Върховната Рада на Украйна Дмитрий Лубенец. От районния център два пъти ходих до КПВИ в гр. Новотроицк и шосето в посока към гр. Донецк.
В това място шосето минава близо до фронтовата линия, в района на гр. Докучаевск, зает от сепаратистите, на първия ден от посещението в Новотроицк аз станах свидетел на обстрела, извършен от сепаратистите срещу позициите на ВСУ (въоръжените сили на Украйна).
По време на пътуванията из Волнавахския район бяха посетени също и две места, където бяха извършени престъпления от сепаратисти - коварната атака на бандата "Беса" върху спящите войници на ВСУ през 2014 г. около селище Благодатно и бомбардировката с реактивната установка БМ-21 "Град" през 2015 г., на натрупали се цивилни превозни средства, се намираха до КПВИ по-на юг от Новотроицк – тогава 12 души загинаха в един от автобусите.
Последната спирка по пътя е гр. Мариупол. Местните представители на Симик (специализирана организация в структурата на въоръжените сили, предназначена да извършва един вид "посредничество" между действащите единици и звена на бойната армия и цивилното население, пребиваващи предимно в бойни зони и разполагането на военни формации. Името идва от английското съкращение CIMIC - Гражданско-военно сътрудничество. Тази организационна форма за пръв път се появи в САЩ и сега се използва широко от страните и силите на НАТО) закараха ме към селище Бердянское, 1,5 км от населен пункт Широкино, където ожесточените битки не спират.
Имаше посещение и в зоната на много тежки разрушения в резултат на извършения от сепаратистите обстрел с артилерия на 18 май 2017 година.
Такива ужасни руини за последно бях видял в началото на 1995 г. в гр. Грозний (Чечения). Когато вечерта пътувах с влака "Мариупол - Киев", офицерът, който ме придружаваше сутринта до зоната на битката, се обади с послание – окупантите усърдно "вършеха" обстрел от всички възможни калибри върху селище Бердянское, включително и тези кварталите, които бяха посетени преди.
Една от най-ярките страници в пътуването е комуникацията с представители на доброволческото движение.
Това невероятно явление е и една от най-изразителните черти, които рязко разграничават войната в източната част на Украйна от другите въоръжени конфликти в постсъветското пространство, настъпили през последните 25 години. Доброволците са доказателството, че в Украйна, спонтанно, без каквито и да е "топ" инструкции се появи силна основа за жизнеспособно и активно гражданското общество.
Отделен въпрос са контактите с представители на религиозните общности в зоната на АТО, тъй като в религиозното пространство на Украйна се наблюдава нарастваща поляризация, особено в районите, обхванати от войната. От една страна, нараства консолидирането на най-различните вероизповедания и религиозни асоциации в осъществяването на една - единствена задача - подкрепа на борбата за свобода на Украйна, обединяване на народа за решаване на общи проблеми.
От другата страна, все по-нарастващата маргинализация и изолация на украинската православна църква на Московската патриаршия (УПЦ-MП), която все повече показва коварната си роля като съучастник на сепаратистите и окупантите.
И накрая, по време на всички етапи от пътуването аз успях да поговоря с местните жители, с лица, които пристигнаха от "сепаратистката зона" (чрез същите КПВИ) до контролирана от украинската страна територия. Наблюденията на ежедневието на Славянск, Севердонецк, Волноваха, Мариупол също предоставиха добър материал за наблюдение и оценка на случващото се.
Разбира се, от структурната гледна точка би било погрешно да се направят някои общи преценки и заключения в самото начало, но все пак ще обобщя основните впечатления от пътуването.
Първо, голямо несъответствие между реалността и стереотипите, разпространявани от руската пропаганда. На първо място, това се отнася до мита за някаква "гражданска война", за която се твърди, че е започнала през пролетта на 2014 г. в Донбас.
Без намесата на Русия нямаше да има никаква въоръжена конфронтация в Донбас.
А всякакво споменаване на някои "украински фашисти", за които се твърди, че тероризират населението в зоната на АТО, започва да се възприема в най-добрия случай като историята на барон Мюнхаузен.
На второ място, не е възможно да не се наблюдават масови прояви - както сред украински военнослужещи, така и сред обикновените цивилни хора - патриотични настроения и готовност да защитят отечеството си. Разбира се, трябваше и да се говори с хора с всякакви настроения и позиции, включително и тези «големи» поддръжници на "руския свят" (между другото, откритостта на последните в изразяването на техните убеждения не изглежда да се вписват в спиращите кръв картини, рисувани от руските медии - ако се вярва на тях, като че ли върху контролираните от Киевския режим територии се установи режимът на Гестапо, а върху населението се прави натиск от «зондеркомандите» на СБУ – украинската служба за сигурност)), а самият Донбас, според настроението на населението, все още представлява много проблемна територия за Украйна. Обаче проявите на украинския патриотизъм са видими на всяка крачка.
Трето, аз имах реална възможност, въз основа на разговори с очевидци, да разкрие ясно изразена асиметрия на мотивацията сред защитниците на Украйна и нейните врагове. В първия случай съществува реална воля за борба за свободата, независимостта и териториалната цялост на страната (и има много примери и потвърждения), във втория случай има "голи" егоистични интереси, активно подхранвани от псевдо - хуманитарната помощ и пропагандиските усилия на Русия. Разговорите с много хора, които по никакъв начин не са свързани помежду си, недвусмислено рисуват картина на хаос и беззаконие на бандитите в т.нар. републики ДНР и ЛНР.
Четвърто, на всяка крачка се натъквах на доказателства (както очевидни, така и от разкази на свидетели) за мащабната намеса на Русия в събитията в Донбас. Без подкрепата на Москва сепаратистките "републики" щяха да престанат да съществуват през лятото на 2014 г. - всички хора, посетили окупираните територии, свидетелстват все по-открито за общото отсъствие на жизнеспособност на нововъзникнали "държави".
Пето, бъдейки в зоната на военни операции, все по-вече се убеждаваш коя от страните носи основната, ако не и изключителната отговорност за нарушаване на прилагането на Минските споразумения. Има достатъчно доказателства за това. Ще дадем само един пример: в селата около фронтовата зона "от украинската страна" дори най - големите поддръжници на сепаратистите не обвиняват поделенията на армията на Украйна за провокиране на военни операции и за ескалация на ситуацията, но поставят въпроса по различен начин: "Ако сте заминали оттук, щяха да спрат да ни обстрелват." Оказва се, че причината за обстрелите е самото присъствие на украинските войски. И какво да кажем за Минск и всички споразумения за прекратяване на огъня?
Шесто, впечатленията за ежедневието и условията на живот на обикновените граждани в конфликтната зона, разговорите с цивилни хора убеждават за голямата готовност на украинската страна да създаде в региона нормален ритъм на живота, да осигури за населението поне приемливи социални условия не говорейки за високи стандарти, защото в съвременната ситуация това е изключително трудно и скъпо.
И накрая, седмо – забележими са признаци за начална промяна в настроението на населението "в полза за Украйна" дори помежду най-нестабилните представители, бившите симпатизанти на сепаратистите в Донбас.
За всичко това по-детайлно в следващите материали.