"Докле е мъничка змията, елате да се съберем, с крака да й строшим главата...". Точно така, по възрожденски почин, Корнелия Нинова свика своите на конгрес. Уж по дребни въпроси. Дребни, поне според "деветимата", дето готвели пуч на председателя и евентуална колаборация с ГЕРБ. Или поне безопасно съществуване в кротък унес като псевдоопозиция. Нинова ги изненада. И запази лидерската си позиция, както наскоро предвидиха и читателите на ФАКТИ.
Да, Георги Гергов е прав - такива въпроси могат да се решат "и на пленум, и на друго...". Ангел Найденов и Атанас Мерджанов от групата на низвергнатите също се правеха, че не разбират какво става. Може и на пленум, вярно е, но Нинова реши да го направи от по-висока трибуна. За да се чуе от мало и голямо, че си поиска и спечели вот на доверие. Без такава точка да присъства в дневния ред. И съответно си спечели още време. Настъпи главата на вътрешната си опозиция, докато още е малка.
А там нямат готови варианти. Нали не си представяте, че имат готовност да изправят на пожар, който и да е от деветимата срещу нея. Гергов само го маркираме пътьом, остава и него да изтипосат. Така всяка друга опция отива доста напред в бъдещето. Нинова си изпълни перфектно съботника. Качи си душманите на конгреса и ги пусна отвисокото. На всичкото отгоре така издразни управляващите с успеха си, че им провали неделята заради никому ненужна пресконференция.
Добра, лоша - с Нинова БСП има гарантирано второ място на републиканското първенство. Възможно е това да е таванът й като председател. И на нея, и на партията. Но по времето на някои от деветимата партията беше на път да изгуби и това. Дали БСП с Корнелия е алтернативата за България е отворен въпрос. Но че тя се разправи с алтернативата си в партията, доколкото я е имало, вече е факт.
Иронията е, че двама, сочени за някогашни "седесари", като нея и Гергов, се дърлят за властта в БСП. Толкова по-лошо за социалистите с партизанско потекло и десетилетен сладък сън на Позитано 20...