Непубликувана досега стенограма хвърля нова светлина около драматичните събития на 9 ноември 1989 г. Тя излезе в книгата "Откровения" на бившия министър на културата от времето на социализма Георги Йорданов, съобщи БНТ.
От текста става ясно, че на историческото заседание на 9 ноември Тодор Живков категорично заявява, че иска да бъда освободен като Генерален секретар на БКП.
Събитията имат своята предистория седмица по-рано. На 2 ноември 1989 пристига съветският посланик Виктор Шарапов и още на следващия ден се среща с Живков. Уведомява го, че генералният секретар на КПСС Михаил Горбачов иска той да се оттегли.
Живков не се съгласява веднага, но натискът от Москва продължава. Бившият първи изразява опасения, че партията няма подходящ човек, който да го замести. Разбира обаче, че ръководството на СССР препоръчва на пленума на 10 ноември за Генерален секретар на ЦК на БКП да бъде предложен, и то от самия Тодор Живков, външния министър Петър Младенов.
В навечерието на пленума се провежда драматично заседание на ЦК на БКП, на което още в началото Живков заявява, че иска да бъде освободен. В изказванията си някои от членовете на Политбюро настояват той да остане, други се съгласяват, че обстановката и в партията, и в държавата е кризисна и това налага промени.
На заседанието, което трае над два часа, присъстват 17 души - Тодор Живков, Георги Атанасов, Петър Младенов, Андрей Луканов, Георги Йорданов, Добри Джуров, Стоян Овчаров, Димитър Стоянов, Васил Цанов, Петко Данчев, Милко Балев, Йордан Йотов, Емил Христов, Григор Стоичков, Димитър Станишев, Начо Папазов, Пенчо Кубадински.
Георги Атанасов адмирира решението на Живков, но си прави отвод и предлага всички да се обединят още същата вечер около кандидатурата на Петър Младенов, да отидат единни на утрешния пленум и да "изкажат благодарност на другаря Тодор Живков за дългогодишната му работа".
Луканов определя решението на Живков да се оттегли като "акт на политическа мъдрост" и подчертава, че "всяка друга позиция е лоша услуга и на другаря Живков, и на партията".
Георги Йорданов заявява, че дълг на членовете на Политбюро е да дадат "пример за цивилизованост при вземането на това изключително важно, съдбовно решение“, но накрая на изказването си прави неочквана констатация: "Питам се: Защо в КПСС, в нашите комунистически партии естествените промени в ръководствата се превръщат в драми, понякога дори в "панаири на суетата?".
"Това не бива да го допускаме", отговаря Живков.