Владимир Путин има всички основания да се чувства победител. Във вътрешнополитически план той отдавна няма конкуренция и на изборите се състезава единствено със себе си. Подозирам дори, че отдавна му е скучно да участва на президентски избори и затова неговите хора в Кремъл трябва да измислят екзотични кандидати. Ролята на екстравагантния типаж на президентския вот догодина този път е дадена на Ксения Собчак. Това е добър избор, пише в коментар за "Аспекто" Петър Волгин.
Собчак е бивша светска лъвица и тв водеща. Това, че се представя като яростен критик на Путин е забавно, имайки предвид, че Владимир Владимирович я е държал на коленете си като малка, защото е работел с татко й, някогашния кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак. Разбира се, независимо от всички шоу елементи, същинска интрига на президентските избори през март 2018 г. не се очертава.
Истинската битка на Путин е международната. И затова победите там са му толкова важни. От маргинализирана и осмивана бивша суперсила от елцинските времена, Русия се превърна в държава, без която не може да бъде решен нито един ключов световен въпрос. Включването на руските военни в конфликта в Сирия рязко преобърна положението там и изигра решаваща роля за победата на Башар Асад и за разгрома на т.нар. Ислямска държава. А развързването на близкоизточния възел, ако изобщо такова нещо е възможно, отново ще стане с ключовата роля на Русия.
Събитията от последните дни нагледно демонстрираха, че именно Владимир Путин е основният играч в региона. Само в рамките на 24 часа той посети три много важни държави. Отби се до руската база Хмеймим в Сирия, където привика за указания колегата си Асад. С египетския президент Абдел ас Сиси се договори Русия да построи атомна електроцентрала в Египет на стойност 21 милиарда долара. С Ердоган почти финализираха сделката за руските противоракетни системи С-400, които ще бъдат продадени на Турция.
Интересно е да напомним, че Турция е основна НАТО-вска държава, а изобщо не се притеснява да купува руско оръжие. Това напомняне е по повод истеричните вопли на някои български разбирачи, според които купуването дори на един патрон от Москва представлявало неоспоримо доказателство, че се готвим да излезем от Северноатлантическия пакт.
А според едни други велики български анализатори обикновените руснаци никак, ама никак не се вълнували от това, което прави президентът им на международното поле. Единственото, което ги интересувало, било да им повишава регулярно заплатите. И в момента, в който спре да им ги повишава, те моментално щели да го свалят от власт.
Подобни чутовни глупотевини може да роди единствено либералната българска политологична мисъл. Не се наемам да говоря от името на обикновените русаци, но все пак ми се струва, че те предпочитат да имат президент, с когото всички се съобразяват, а не такъв, който служи за посмешище. Именно това показват проучванията на общественото мнение в Русия, в това число и на агенции, които няма как да бъдат заподозрени в любов към Владимир Владимирович.
Рекордно високият рейтинг на Путин не е манипулация, а обективен резултат от факта, че той върна величието на Русия. Апропо, Доналд Тръмп обещава същото за Америка, ама да видим дали ще му се получи. Владимир Путин за пореден път ще спечели категорично президентските избори, защото руснаците искат страната им да бъде уважавана и да продължи да играе основна роля в световната политика. Това се нарича чувство за собствено достойнство и тъкмо то е в основата на успехите на една държава.