Няколко западни вестника си изпуцаха халосните, за да обясняват неща, с които така или иначе тук свикнахме да живеем, а там не интересуват никого. Свикнахме, защото съпротивителните сили срещу безобразията у нас вече се изчерпаха, а животът все някак трябва да продължи. Били сме най-корумпирани, най-бедни и медийно най-несвободни в Европа. Добрутро. Така обаче свършиха огромна услуга на управляващите у нас, тъй като изсипаха боклука в хола ни преди старта на председателството и услужливото Време имаше няколко дни да мине с прахосмукачката.
Следващите шест месеца западната преса няма да спомене и думичка в критичен уклон за любезните домакини на Европа. А след тях душовете с чиновническо-медиен шербет, които щедро ще обливат снагата на нашия премиер, ще качат рейтинга му до 80%. Той така или иначе е обсебил външната ни политика, постигайки две неща - бягство от вътрешните проблеми и допълнително обезличаване на президента, "пускайки го" единствено на концерти в чужбина. За Радев остава да помилва затворници по списъка на Йотова, както правеха „на акорд“ Първанов и другият генерал – Марин. Поне някой и друг клетник ще го споменава с добро.
Остава му и друго - да налага вето на всеки закон, който пожелае, след което управляващите да го прегласуват и дружно да му се оплезят. Но, стига за Радев – половин година той така или иначе ще бъде освободен от физическо, като изключим неизбежното честване на 3 март и Гергьовден.
„Защо Борисов мълчи за критиките на западната преса?“, скочи Нинова, вместо да си запази въпроса за вота на недоверие, за който ДПС я остави сама. Доган прецени, че образът на ДПС единствено ще пострада, ако се включи в „клатенето“ на кабинета, точно пред очите на Европа. Точно тези очи, в които ДПС държи да изглежда националноотговорна политическа сила. Какво щеше да спечели партията на почетния председател, ако скочи на любимеца на Меркел и Юнкер, заедно с „бившите комунисти“. Само негативи.
Все пак управляващите не отминаха с пълно мълчание „честитките“ от „Гардиън“ и „Ди Цайт“. Шефката на председателството Лили Павлова драматично заключи, че „България е заклеймена“. Това трябваше да събуди мобилизиращ патриотичен ефект, поне наполовина силен, колкото „Вставай, страна огромная“. Не успя съвсем, но отби номера. Включи се и Волен Сидеров, който в стил Ицо Хазарта обясни, че корупцията ни е много по-добра от корупцията им. На онези, дето ни критикуват. А за нашите проблеми...“тях ние много добре ги знаем“, както пък би се изразил Скакауеца Витков.
Това е атмосферата, в която скъпите гости от чужбина ще се възторгват от българската баница и шопската салата, Валери Симеонов ще им презентира оградата, която „спасява Европа от ордите“, а Борисов ще ги води с ботуши на магистрала Струма. За да им покаже, че обектът се изпълнява в срок и Европа няма да си вземе парите обратно.