Нов украински закон обезпокои румънската общност в Украйна

Изменения в украински закон за двойното гражданство предизвиква безпокойство сред многобройната румънска общност в Украйна, но и поредна размяна на реплики и обвинения в „дезинформация“ между коалиционните партньори в румънското правителство, предаде БТА.

Нов закон за получаване и запазване на украинското гражданство, който влезе в сила на 16 януари, породи недоволство сред румънската общност в Украйна, тъй като не включва румънците сред лицата, които могат да имат двойно гражданство, съобщават румънските медии. Това означава, че лицата, които живеят в Украйна и искат да имат и румънско гражданство, ще трябва да се откажат от украинското, отбелязва Евронюз Румъния.

Още новини от Украйна

В Украйна живеят над 400 000 етнически румънци, според данни, цитирани от румънската редакция на „Свободна Европа“. Тази общност, включваща румънци и молдовци, е второто по големина малцинство в Украйна след руското, отбелязват румънските медии. Липсва обаче информация каква част от тях притежават и румънско гражданство.

Приетият от властите в Киев нормативен акт определя условията, при които може да бъде получено множествено гражданство, но в списъка на страните, с които Украйна допуска споразумение за двойно гражданство, не фигурира Румъния. В списъка са включени само пет държави: три европейски – Германия, Чехия, Полша, и две от Северна Америка – САЩ и Канада.

Това означава, че украинските граждани могат да получат второ гражданство от тези страни, без да е необходимо да се откажат от украинското. Също така нормативният акт позволява на етническите украинци от съответните страни да станат украински граждани чрез опростена процедура, посочва Аджерпрес.

„Украйна извади Румъния от списъка на страните, чиито граждани могат да имат двойно гражданство. Румънската общност се чувства дискриминирана“, пише в заглавие на свой материал по темата в. „Либертатя“.

Законът за множественото гражданство беше обнародван от украинския президент Володимир Зеленски през месец юли миналата година, но правителството в Киев прие на 5 ноември 2025 г. списъка със страните, за които ще се прилага, отбелязва телевизия Диджи 24.

„Ще се даде приоритет на онези страни, които са сред най-близките и най-сигурни съюзници“, посочи тогава Министерството на външните работи на Украйна.

Основните критерии, на базата на които е приет този закон, вземат предвид принадлежността на съответните страни към Г-7, към ЕС или към групата на страните, които са подкрепили и приложили санкции срещу Русия, както и оказаната подкрепа към независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, посочва телевизията, позовавайки се на украински медии.

Украинският адвокат от румънски произход Еуджен Патраш смята, че решението да се ограничи до пет държави списъкът на страните, за които може да се приеме двойно гражданство, представлява форма на подценяване на Румъния от страна на властите в Киев, посочва Аджерпрес.

„Бих очаквал всички страни от Европейския съюз, които подкрепят безусловно Украйна в настоящия конфликт, да бъдат включени в списъка. В допълнение може да бъдат и САЩ, и Канада“, коментира той пред националната информационна агенция.

„Струва ми се, че страните, които са част от ЕС, са третирани дискриминационно. Особено Румъния. След руснаците общността на румънците е втората по численост и като се има предвид безусловната подкрепа, която Румъния оказва на Украйна в настоящия конфликт и стотиците етнически румънци, които са паднали в жертва на дълга на руско-украинския фронт, нормално е, естествено и е очаквано Румъния да бъде включена в този списък“, казва той.

Според Министерството на външните работи на Румъния общността на румънците в Украйна е третата по големина етническа общност в страната, ако не бъде разделяна на румънци (151 000 души) и молдовци (258 600 души), отбелязва Евронюз Румъния.

Румънската Социалдемократическа партия (СДП) – най-голямата парламентарна сила, която е част от управляващата коалиция, поиска тази седмица от институциите с правомощия във външната политика да изяснят „спешно“ с украинските власти причината, поради която Румъния е пропусната в списъка.

„СДП изисква от институциите с правомощия във външната политика – Президентската администрация и правителството чрез Министерството на външните работи, да изясни спешно с украинските власти причините, поради които Румъния е пропусната в списъка на страните, за които Украйна регламентира възможността да има споразумение за двойно гражданство. СДП смята, че този пропуск засяга видимо румънската общност в Украйна и противоречи силно на безусловната подкрепа, оказвана от нашата страна през цялото време на руско-украинската война“, се посочва в съобщение на партията.

Според нея подобен „произволен подход“ от страна на украинските власти може да засегне включително и присъединяването на Украйна към Европейския съюз.

„Новият регламент е дълбоко несправедлив спрямо саможертвата на етническите румънци, които паднаха в жертва на дълга на украинския фронт. СДП иска от румънските власти да се намесят твърдо и спешно за решаването на този проблем, като се има предвид, че румънците представляват второто по големина етническо малцинство в съседната страна. Румъния е показвала винаги коректно отношение към Украйна, подобно на Полша, Чехия и Германия, за които новото украинско законодателство позволява споразумения за двойно гражданство“, подчертават социалдемократите.

Разяснение по въпроса дойде в сряда от румънското външно министерство, което заяви, че „новият закон в Украйна се отнася основно за украинските общности в чужбина“ и не касае лицата, които вече имат украинско гражданство, информира Аджерпрес.

„През последните три години украинското законодателство за гражданството претърпя редица промени, целящи да облекчат получаването на украинско гражданство без отказ от другото притежавано гражданство от чуждестранни граждани, които се бият като доброволци в рамките на украинските въоръжени сили или развиват хуманитарни дейности на територията на Украйна, техните семейства, както и за запазване и подсилване на връзките с украинската държава на украинските общности в чужбина“, посочва институцията.

Министерството отбелязва, че законът, приет през юни 2025 г. и влязъл в сила на 16 януари 2026 г., не се прилага за лицата, които вече имат украинско гражданство.

„Законът касае основно, но не изключително, украинските общности в чужбина. Освен това петте държави от първия списък, одобрен от украинското правителство, са държавите, в които живеят най-големите украински общности в чужбина“, уточнява още институцията.

Румънската държавна телевизия ТеВеРе цитира и съобщение на украинското посолство в Букурещ, в което се обръща внимание на разпространението в информационното пространство на Румъния на „поредица от еднотипни статии“ за измененията в закона придобиване и запазване на украинското гражданство и се отбелязва, че „в информативните материали се прави опит за тълкуване на съдържанието на украинския закон“.

Посолството припомня, че според приетия на 18 юни 2025 г. закон украинците могат да получават гражданство на други страни, а списъкът на тези страни ще бъде одобряван от правителството. В първия такъв списък, одобрен с правителствено решение от 5 ноември 2025 г., са включени Канада, Германия, Полша, САЩ и Чехия. „Това са страните с най-многобройни украински общности от диаспората. Съответният списък ще бъде разширен в бъдеще“, посочва дипломатическата мисия.

Румънският външен министър Оана Цою също направи уточнения по темата снощи. По думите ѝ влезлият в сила закон в Украйна „не предвижда никакви ограничения на правото на гражданство на румънските общности“ в страната.

„Няма да коментирам политическите изявления на колегите от коалицията“, посочи Цою, визирайки реакцията на Социалдемократическата партия. Министърката, която е представител на един от по-малките коалиционни партньори – Съюз за спасение на Румъния, определи тези твърдения като „фалшива информация, раздута политически“.

„Ако има някакъв проблем, той би бил изключително за румънците, които биха искали да запазят гражданството си и да поискат украинско. Но такъв тип молби няма в съществен обем нито в Украйна, нито в Румъния (...) Законът се отнася за нещо съвсем различно, а именно за страните, чиито граждани могат да поискат украинско гражданство, без се отказват от първоначалното си“, обясни Цою.

По думите ѝ „голяма част от румънските общности в Украйна са общности, говорещи румънски език, които вече имат украинско гражданство“.

„Това, което искам да изясня, е, че не говорим за правото на тези румънци да получават румънско гражданство. Но ако един румънски гражданин иска да получи украинско гражданство, действително, би имал определени спънки в законовия процес, но ние не знаем да има голям брой молби за това“, посочи още Цою.

От думите ѝ става ясно, че законът по-скоро се отнася до украинското етническо малцинство в Румъния, коeто е третото по големина в страната. Украинското посолство в Букурещ посочва, че според преброяване от 2011 г. в Румъния живеят около 51 700 етнически украинци. Няма данни колко от тях имат украинско гражданство.