Светла Николова пред ФАКТИ: България може да изпадне в тотална хранителна зависимост ВИДЕО

22 Януари, 2026 15:33 1 610 37

  • светла николова-
  • меркосур-
  • закони-
  • семена-
  • биоразнообразие

Между 10 и 19 декември имаше безпрецедентна атака от ЕК за промени на действащи закони за храната, опазването на околната среда и биоразнообразието, правата на земеделски производители и отговорността на корпорациите

Светла Николова пред ФАКТИ: България може да изпадне в тотална хранителна зависимост ВИДЕО - 1
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Между 10 и 19 декември имаше безпрецедентна атака от ЕК за промени на действащи закони за храната, опазването на околната среда и биоразнообразието, правата на земеделски производители и отговорността на корпорациите. Само за две седмици те успяха да прокарат промени в съществуващи закони, като едно от тези споразумения е Меркосур. Това обясни в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова Светла Николова от сдружение Агролинк.

Тя добави, че другият закон, който се променя е Регламента за семената и ако той бъде приет ще има нарушения на правата на малките зърнопроизводители и те няма да могат да запазват собствените си семена.

В България конкретно ние внасяме 80% от семената и това би означавало тотална хранителна зависимост и невъзможност да запазим нашите си, традиционни сортове, обясни Николова.

Какво каза още Светла Николова вижте във ВИДЕОТО.


Поставете оценка:
Оценка 4.1 от 14 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Последния Софиянец

    41 2 Отговор
    Урсула, Тиквата и Шиши унищожават селското стопанство и животните за да ни тровят с ГМО и пестициди от Южна Америка и да правят милиарди евро.
  • 2 Павел Пенев

    23 0 Отговор
    Не може, а вече тотално е попаднала.
  • 3 хихи

    14 0 Отговор
    изпаднала, изпаднала е вече
  • 4 то и сега

    17 0 Отговор
    сме в това положение,и не е от вчера.Вече десетилетия има хора с +20к декара земя.Да не мислите,че им дреме какво /дали ще яде българина?!Взели са си субсидията, другите много им здраве.
  • 5 Родина

    17 0 Отговор
    Няма село , няма държава! Така казват старите хора.
  • 6 Че сега не е ли?

    13 0 Отговор
    80% вносни боклуци и отрови. Всичко живо ги пазарува от метро, била, кауфланд и лидл.
  • 7 Дядо

    6 1 Отговор
    Сложете под езика си зърно лимец. То започва да се топи. Усещате го. Можете да го сдъвчете без предварителна топлинна обработка. Една готова храна! На вкус е като леко запечена семка от слънчоглед. Само че пекарят е Слънцето, а фурната е нивата.
    Сложете под езика си едно зърно от която искате днешна пшеница. Да речем от тази, от която се прави хляба в най-близкия хлебозавод. Тя остава в устата ви студена и твърда като камъче. Ако я сдъвчете, без да си счупите зъб, ще изпи-тате вкуса на нещо, което не е ваше. Но защо е така. Нали и тази пшеница е раснала на същото слънце, нали и тя идва от същите ниви...?
  • 8 Дядо

    0 1 Отговор
    ХЛЯБЪТ НА ТРАКИТЕ, ЖИТОТО НА ФАРАОНИТЕ, ПОСЛЕДНАТА ХРАНА НА ХРИСТОС...както и да наречем еднозърнестия лимец, Еднозърнестият лимец (Triticum monococcum L.) е най-древ¬ния вид от групата на покритосеменните или несъщински пшени¬ци. В тази група са още двузърнестият лимец (Triticum dicoccum Schrank) и пшеницата спелта (Triticum spelta L.). При вършитба стъблото на тези пшеници се начупва, а зърното остава здраво обвито в няколко слоя плеви. За да бъде използвано за храна се налага допълнително олющване. На двата вида лимец българите казват още капладжа. В речниците и преводите от германските езици под общия знаменател на лимеца е подведена и пшеницата спелта. В други езици и при други народи, които също са използ¬вали хилядолетия еднозърнестия лимец, той е бил отграничаван по-ясно. За гърците например е „tiphe“, за турците „siyez“, за израилтяните – „sifon“, за руснаците – оркиш или полуполба. Французите и италианците не са се напъвали толкова, че да ува¬жат еднозърнестия лимец с отделно име, те просто го наричат малката спелта („Le petit épautre“ or „ Farro piccolo“)(1).
  • 9 Дядо

    1 0 Отговор
    17 000–16 000 години преди Христос... Едно младо чове¬чество (Крим, Кавказ, Балканския полуостров) тъкмо слиза от предпланините към големите реки и долини, които погле¬днати отдалеч и отвисоко обещават плодородие...
    Изгладнелите поселищата се придвижват бавно. През дългите нощи спират и все още рият в земята, за да се хранят, но по-често изправят гърбове. Отгоре се сипе звездна светли¬на, която по-рано сякаш не са забелязвали. Обглеждането на небето вече не е само занимание на шаманите...
    Млечния път е творение на боговете, но смисълът на не¬говата издълженост и протяжност през небесата е разгадан според нуждата – под него и по него трябва да се върви. Така се подхваща това преселение – от суровата планина към по-уютната равнина, от землянката към колибата, от студеното към топлото, от страха към сигурността, от улова към уро-жая... В детството си хората подражават на своите богове как¬то техните деца – на самите тях. Тъй всеки изразявал почитта си. Проблясък на мисълта е разчитането на посоките по Не¬бесната карта. И импулс за възправяне.
  • 10 Дядо

    0 0 Отговор
    В растителния свят тази епоха от естествената история е разказана посредством стеблата на тревите, най-вече на пше¬ниците. Възел след възел се възсправят те, подобно издига¬нето на жизнената сила по гръбначния стълб на човека. От потъващите в първите ниви семена бликват и се извисяват съцветия-ресни, класове, метлици, с каквито е извезан целия Млечен път...Рисунъкът на небето се откопирва върху земята. Небесните стихии слизат, за да се впрегнат, заедно с човека в земната родитба. Каквото е горе, това е и долу. Звездните светове са повторени.
  • 11 Дядо

    1 0 Отговор
    Мамутовата трева или бамбукът най-ярко е въплатил това движение, но измежду пшеничените видове най-точ¬но го повтаря одомашнения Triticum boeoticum, онази дива пшеница, донесена от предпланините, която ще получи ново име и която днес ни се представя от класификацията на Лине като еднозърнест лимец (Triticum monococcum L.). В неговите стебла, неполягащи от ветровете, в корените му, неподвласт¬ни на сушите, в семената му, неунищожими от студовете се разчитат силите на дивото, към които е добавен по-високия и изправен контур, по-едрото зърно, по-здравия клас, придоби¬ти все от човешката грижа... В съюз с еднозърнестия лимец първият земеделец се научава да измъква достатъчно силна храна от всякаква земя, във всякакви условия...
  • 12 Дядо

    0 0 Отговор
    Покълващи семена от лимец и днес подпомагат те¬рапията на мисловно слаби, нерешителни деца, понякога прегърбени и неспособни да се измъкнат от необяснима¬та си интелектуална немощ...
    Пациенти, оставени без надежда от своите лекари, напипват слепешком пътя към ремисията, осланяйки се на водата от варен лимец, която приемат заедно с питки от брашното му.
    Лимецът може да бъде вярната храна и за народи, ко¬ито чувстват подкопана своята устойчивост. Цели гру¬пи от хора, загубили пътя, по който трябва да вървят, биха си помогнали, ако върнат лимеца на трапезата си, особено в неговата сурова форма.
    Кажи ми с какво се храниш, за да ти кажа какво те очаква...
  • 13 Дядо

    1 0 Отговор
    Покълналите зърна от лимец са носители на готови за усвоя-ване витамини, на естествени ензими и първично структурирани белтъчини в по-голяма степен отколкото кълновете на другите пшеници. Витамин Е, който в естествен вид се намира най-вече в покълналото жито, оказва защитно действие върху кръвонос¬ните съдове, подпомага извеждането на отровите от организма и има пряко отношение към дейността на жлезите с вътрешна секреция и преди всичко на половите жлези. Наричат покълналия лимец храна на старостта заради богатото съдържание на рас¬тителни хормони. (4)
  • 14 Дядо

    0 0 Отговор
    Археолозите намериха в средата на миналия век овъглени семена от одомашнен еднозърнест лимец от Ранния Неолит, около 10000 години преди Хр.(5) Това е преди Заратурстра, за който се знае от свещените книги, че е използвал дивите жита, за да обдари човечеството с другите зърнени видове: ръж, ечемик, просо... В никоя книга обаче не е написано и няма как да се напише, че лимецът е дело на заратустрови¬те древни селекции. Еднозърнестият лимец е дошъл от там, откъдето са дошли първите хора и е останал непроменим и неизличим диплоид с първичен хромозомен набор от седем хромозомни двойки! И толкова.
  • 15 Дядо

    0 0 Отговор
    Нищо друго, нищо по-различно! Каквото е в овъглените земни пластове от Неолита, в египетските пирамиди и край стените на древната Троя, същото е в тракийските могили и в нивите на Билкария днес. Все това силно стиснато в плевите си зърно с дълбока бръчка по средата като междувеждието на неандерталец.
  • 16 Дядо

    1 0 Отговор
    При толкова добрини, които лимецът може да направи за стопанина си, народът няма как да не пее: Лимец, спелта, капладжа
    Златно семе, златен звън
    И гърнета със жълтици,
    И пендарите на жици
    В нивите, но не навън.
    Е пее си народът, ама до там. Като пее Пенке ле и той не се чува.
  • 17 Софийски селянин,

    2 0 Отговор
    Почти 85% от храните в търговските вериги са внос,на практика местното производство е нищожно..
    Не ми се мисли какъв дефицит и глад ни чака ако се намали вноса!
    Или всъщност бедна ни е фантазията,раздута администрация нищо правещи консуматори,плюс пенсионери инвалиди и цигани паразити с пенсии..
  • 18 Дядо

    0 0 Отговор
    Ако утре тръгнете на юг от Стара планина ще разпознае¬те еднозърнестия лимец само като плевел покрай пътищата и по синорите на Югозападна България. В Източните Родопи – още по-сигурно. За жалост не ще го видите в нито една нива, не ще го срещнете да се превива под нито една гальовна длан. И ще разберете тогава защо народният епос се извращава от днешния поет ето в такава посока:
    Лимец, спелта, капладжа,
    Древно зърно е това –
    Дай му нива българска,
    хеле да е буренясала,
    ако ще – съвсем тревясала,
    челядта й – изфирясала,
    хваща се бетер трънак .
    Стой в кафето, гледай как!
  • 19 Путин

    3 0 Отговор
    При военно положение и затворени граници какво ще яде Ганев ми е интересно
  • 20 Дядо

    0 1 Отговор
    Затова пък из сухотиите на Централна Турция, пък и на много места из Мала Азия ще видите цели ниви. В песнички¬те за лимеца, които съм събирал из неговите днешни обита¬лища имаше и ей такова куплетче:
    Лимец, спелта, капладжа
    Дай Аллах към манджата.
    Турчин бърза да оре
    по-високо, в планината,
    и засява и си пее: капладжа, капладжа...
    Турците пазят еднозърнестия лимец. Дали това е държав¬на политика или опит на отделни земеделци да оцеляват с нещо „по-хитро“, не можах да преценя на място.
  • 21 Пешо

    1 0 Отговор
    Чиф@тите не спят, геноцида и в пълен ход!
  • 22 Дядо

    1 0 Отговор
    Стъблата на лимеца са високи повече от метър, но са опъ¬нати, тънки и здрави като струни на арфа. И когато пръстите на земния вятър минат през нивата със зреещ лимец, ще чуете шепот на резедави вълни, които се преоцветяват в златисти, понякога кафяви или в сочно черни, зависи откъде ги огрява слънцето в този миг и докъде са стигнали в узряването. А това, което ще доловите след дълго-дълго вслушване, е свистежа на звездния вятър в кухите стебла на лимеца. Тъй свистят чистите струи въздух в тръбите на органа. Блажен е този, до който дос-тигнат небесноземните отгласи от цяла една нива.
  • 23 Сатана Z

    2 0 Отговор
    "Най добре е да дойдат танковете".Ако това се беше случило сега нямаше да има такова "био разнообразие" в България и около нея.
  • 24 ами

    4 0 Отговор
    Тя вече изпадала в криза. 80% от храната е внос. При лошия социализъм хранеше целия соц. лагер със зеленчук и др храни
  • 25 Дядо

    0 0 Отговор
    Днес никой българин не отива на пшеничен концерт, ни¬кой никого не учи в България на тази музика. Децата ни стра¬нят от земята. Защо, Господ ли, ни наказа с тази участ! И няма мир ни в душата, ни в желанията ни.
    Но силата на лимеца да укрепва, омиротворява и уравно¬весява посредством хармоничния акорд, който се излъчва от него, не го е напуснала през хилядолетията. Тя се възражда всяка година с неговото узряване, отронва се с неговото овър¬шаване и съпровожда зърното му докато се превърне в усвое¬на от нас храна. Тогава тази сила преминава в ръцете ни и ние можем не само да работим с тези ръце, но и да се лекуваме с тях, както ни лекува самия лимец.
  • 26 Дядо

    0 0 Отговор
    Аз не се учудвам, че през Ранното Средновековие, когато интуитивното познание все още не е било изгубено докрай, с кашица от лимец са „разнасяли“ оттоци от капилярни¬те кръвоизливи или са заличавали сухи лишеи.
    За да се справят с червени обриви са добавяли към каши-цата пчелен мед и силен оцет и са я сгъстявали с още браш¬но. Така се е получувала лапа, която полагали върху обрива.
    С лапа от фино смлян лимец, запарен във вино и вода, жените успешно са разсейвали уплътненията в гърдите си.
    Мъжете също са прибягвали до лечебните сили на лиме¬ца. Когато урината им започвала да изтича трудно, взема¬ли олющени семена със съхранени зародиши, накисвали ги за кратко във вода, да речем една нощ, и ги дъвчели до премина¬ване на проблема – по една шепичка всеки ден.
  • 27 Дядо

    0 0 Отговор
    С масло от цветовете на водна лилия и брашно от ли¬мец, приготвени като паста, средновековните лечители са мажели липомите до тяхното разнасяне
  • 28 Дядо

    0 0 Отговор
    С това добрините на еднозърнестия лимец към човека
    само започват. Тепърва има да се подреждат и проверяват до
    -
    сегашните му заслуги, а защо не и да се утвърждават нови по
    -
    лезности. Едно е ясно – от древността та до наши дни – това
    е храна, която лекува или чисто и просто – лекарство, с което
    можем добре да се на храним. ЧИСТО, защото между нас и
    хляба ни в този случай е само природата. ПРОСТО, защото
    не ни е нужна клинична или друга помощ, за да прилагаме
    всекидневно този универсален лек...
  • 29 Дядо

    0 0 Отговор
    След четирийсет години работа с билките мога да кажа, че само в лимеца съм открил осъществена докрай мечтата на Хипократ. И го каня най-учтиво в магазин „ЧИСТО И ПРОС-ТО“ в с. Кметовци, в Боженския Балкан. Ако ме чува отня¬къде, прероден и ужасен от днешните храни, осигуряващи гъсти редици човешки материал за днешната медицина, да намине да се видим. Приказва ми се с него за генетичната сила на еднозърнестия лимец! Дали в първичната диплоидна хромозомна картина не се крие още някой фрагмент, който днес не успяваме да различим и който ще ни изведе до разга-даването на по-високата задача, поставена от природата пред диплоидите на Семейство Житни...
  • 30 Дядо

    0 0 Отговор
    Наистина, всички следващи пшеници по-нататък в ево¬люцията ще бъдат тетраплоиди (2n=28) , каквито са двузър¬нестият лимец и твърдите пшеници или хексаплоиди (2n=42), каквито са спелтата и меките пшеници. То значи ще услож¬няват и променят генома си според усилията на земеделци¬те или според ветровете, валежите, торенето, мутациите, генните модификации, радиацията. Някои ще се окажат по-бързи на растеж от еднозърнестия лимец, други по-едри на вид, трети по-изтънчени на вкус, но никоя пшеница повече няма да се върне до тази генетична стабилност и да остава тъй нищожно повлиявана от външната среда. Едва ли ще се открие и друго зърно, което тъй цялостно, отначало докрай да е участвало в оформянето и вътрешното изграждане на чо¬вешкия организъм.
  • 31 Дядо

    0 0 Отговор
    При изследването на растенията в двестакилометровата зона на Чернобилската катастрофа от руски и румънски учени лимецът се е оказал най-слабо засегнат от драстично завише-ната радиоактивност... Днес фоновата радиоактивност, коя¬то се нарича допустима, е хиляда пъти по-висока от тази, в ко¬ято е съществувало човечеството по времето на Жолио Кюри. И пак лимецът, заедно с другите две растения от своята група на покритите пшеници, остава най-надеждно защитен от нея. По отношение на химическите торове, пестицидите и тежките метали той показва същото скромно безразличие. Нима не е въз¬хитително, че все още го има на света, че може да бъде използ¬ван като заместител на днешния хляб поне от гледна точка на хората, които с последни сили крепят своята жизненост между лекарствените и хранителните алергии.
  • 32 Дядо

    0 0 Отговор
    След всичко, изречено до тук, само неприсъствалите между нас могат да се учудват, че с добавянето на лимец в диетата на болни хора се предизвиква издържливостта на организма им, която веднага се поставя в услуга на ле-чението.
    И само онези майки, които повярват в органичната значимост на лимеца, не ще се изкушават занапред от търговските реклами на всякакви детски храни. Зала¬вяйки се за прясно приготвените кашички от лимец те повече не ще забелязват в поведението на децата си по¬стоянното раздразнение, привично за недохранените с природна сила деца...
  • 33 Дядо

    0 0 Отговор
    Налага ни се да се вгледаме по-дълбоко в лимеца.
    Защото все още всеки трети българин би могъл да си
    отгледа еднозърнест лимец. Стига да не е продал земята на
    бащите си. Ще го засее без риск и в най-хладната, и в най-
    бедната почва, без торене, (защото лимецът не изисква това),
    без пръскане, (защото лимецът не боледува). Така всеки бъл
    -
    гарин би могъл да нахрани себе си и децата си с Изначалния
    хляб, че и другите двама българи, които вече нямат земя, че и
    техните деца, които пък няма да имат и спомен как се живее
    от родитбата на нивите в своя семеен онгъл. И който проумее
    разликата между това, което му се дава като храна и това, ко
    - ето той може да си даде, ще направи своя избор.
    Горко на тези, които тъй и не ще стигнат до избора.
  • 34 Дядо

    0 0 Отговор
    От Плутарх и от египетската „Книга на мъртвите“ научава¬ме, че по време на Средното Царство, иначе казано – на могъщия Египет, в 12–тия ден след зимното слънцестоене се извършвала обредна оран и сеитба. „Две черни крави били впрягани в плуг, направен от тамариск. След тях вървяло момче, което хвърляло три вида семена; в единия край на нивата – ечемик, в средна¬та – лен, а в другия край – лимец. След това били произнасяни ритуални думи...“ По време на обреда посредством символното погребение на едното лице на Озирис (посев в земята) и на дру¬гото му лице (покълване, израстване, прераждане) се трансфор¬мирала божествена енергия за участниците в ритуала... (9) Тази енергия се залагала и в посева на по-сетнешния им хляб, бих добавил...Човекът подсказвал на растението какво се иска от него и за да бъде по-убедителен, виквал на помощ боговете си...Стара, стара като света бяла магия, според която към растението трябва да се отнасяме като към живо същество.
  • 35 Дядо

    0 0 Отговор
    Нивите често били кръгли, като слънцето на Озирис и като погачите на прочутите египетски хлебари, които смес¬вали брашната според тайните си рецепти...Една от тях все пак била изваждана на показ върху обредната нива...Лимец, лен, ечемик... Опитвали ли сте някога подобно печиво? Какво мислите за този древен вкус? Бихте ли могли да свикнете от-ново с него...И още как, и още как...Може би утре или съвсем наскоро ще си направите египетска погача и вече няма да се извръщате от древността като от досадна история.
  • 36 Дядо

    0 0 Отговор
    Минали хиляди години и колкото по-често египтяните
    изоставяли ритуалите си около отглеждането и приготвянето
    на своя хляб, толкова по-бързо западала държавата им. За
    -
    падало и изкуството им да правят хляб със замесена в него
    духовна сила, да вграждат в него нещо повече от смляно зър
    -
    но. Между силата на хляба и силата на един народ изглежда
    винаги има непреодолима зависимост. Поне за народите от
    Западното полукълбо.
    Римската аристокрация се изражда физически не само от оловните тръби на своите водопроводи, но и от белия хляб с отстранен дух, разбирай зародиш.
  • 37 Дядо

    0 0 Отговор
    Един американски публицист вижда така съвременното западняшко отношение към хляба, без да прави по-далечни изводи и аналогии: „Днес на Запад хлябът се купува опако¬ван в найлонови пликове, предварително нарязан и с извле¬чени от него хранителни съставки, трици и житен зародиш. Той се „обогатява“ с необходимите витамини, за да отговаря на правителствените стандарти, и понякога бива изкуствено ароматизиран и снабден с консерванти за по-дълго съхраня-ване. Може би най-голямото унижение, на което се подлага нашият хляб, е надуването му с въздух...“