Пеевски не е олигарх, той е дефиниция на олигарх. Той е малцинство и е на власт, контролира цялата изпълнителна и законодателна власт, лично и чрез мрежите за влияние.
Това коментира в профила си в социалните медии Илиян Василев.
Само за пет години личното му богатство набъбна повече от сто пъти!? /това е само по публични данни на медиите/, което го прави моделен клиент на КОНПИ. Но той владее и прокуратурата и КОНПИ, което му гарантира безнаказаност.
Какво от това богатство се дължи на негова лична иновативност, на изключителни управленски умения и пазарно позициониране, на някакъв продукт, който можете да разпознаете? Може би в него припознаваме нашия Илон Мъск, или Цукърбърг. Може би е заложил на биткойни преди пет години и днес е в стратосферата на тяхната ценност? Може би е спекулирал на международните борси и умело е инвестирал в акции, ценни книги? Може би е печелил нонстоп джакпотите на всички държавни и частни игри на хазарт.
Нищо от горното - именно по дефиницията на понятието "олигарх", той използва заслоните и прякото съдействие на властта, за да увеличи богатството. Инициира разбиването на КТБ, за да придобие без конкуренция активите и. Печели държавни поръчки "на едро".
Да, времето изтича за някого и е добре да се погледне в огледалото, дали не е за него.
От тук нататък страните, в които ще може да отиде, ще стават все по-малко, а парите му все по трудно ще намират пристан. Броят на охраната му, която е повече от тази на президента, ще се множи, а несигурността още повече. Защото по пътя си прегазва много хора, оставя много унизени, ограбени, насилени, а това ражда желание за отмъщение.
Защото не става по-богат за сметката на личните си усилия и достойнства, а защото отнема чуждото или общото. Ако възмездието не го настигне през българското правосъдие, неизбежно ще го намери извън страната. И то през тази 2018 година.
Никакъв Доган, никакъв Цацаров, никакъв Борисов няма да му помогнат, за да получи оценката и сметката на своите действия.
Тоталният контрол върху медиите може да му създаде и поддържа виртуално усещане за успех и всемогъщие, но не може да ги превърне в реалност. Парите не могат да му купят желаното признание, защото в обществото никой не е чул да е помогнал на някой - чрез благотворителност или човеколюбиво действие. А тепърва му предстои да живее дълъг, дай боже, живот в общество, което го презира заради свръхегоизма и липсата на елементарно приличие и смирение. Стените около него ще стават все по-високи и все по-чупливи.
От това каква по-голяма присъда?
И накрая ще каже -и за какво ми беше всичко това?