Заплахата с отлъчване по повод демократична политическа позиция е прецедент в историята на нова България (1878-2018), доколкото ми е известно.
И е, меко казано, необичайна за БПЦ по принцип и за модерната секуларна демокрация изобщо. Подобни феномени са характерни за периода на формиране на модерните католически национални държави (особено Италия и Испания, по-малко Франция) и за католическите области на обединена Германия, предимно в края на XIX век.
Именно преодоляването на този тип враждебни взаимоотношения и конфронтация между Църквата и националната държава бележи същинското начало на съвременната западна държавност. А отказът от пряка политическа намеса на католическите църкви слага началото на модерната християндемокрация и възприемането на християнските, но лаически, ценности като основа на демокрацията и мира в обществото.
Затова (и отвъд обичайните и често основателни обвинения към висшия клир на БПЦ в ченгеджийство, продажност и крадливост) смятам, че тази позиция - ако е официална позиция на БПЦ - е пряка и откровена заплаха към единството на нацията и националната сигурност.
Не коментирам самата конвенция - този стил на политическа намеса е приложим постоянно, по всеки въпрос, ако бъде допуснат.
Съвсем отделно съм убеден, че около конвенцията има много фалшив шум и опити за манипулативно разделяне на обществото и налагане на антиевропейски настроения. Особено тревожна е намесата на БПЦ, по крайно радикален начин и с крайни антиевропейски послания. Само тъжно ми е, че във фалшивия спор за “третия пол” се включиха свестни хора - те са просто жертви.
Но ако Св. Синод не се разграничи ясно и категорично от отправените заплахи за отлъчване, държавната власт ще трябва много твърдо да отстои секуларния характер на демокрацията ни. Другото е непосилен риск за крехкия мир в обществото.
*Коментарът е от фейсбук