16 юни 1942, малко преди нацистите да ликвидират еврейското гето в полския град Друя: Фаня Барбакова, скрила се в изкопана от семейството ѝ дупка в мазето на къщата им, пише последните си редове: "Мили мои!! Пиша ви това писмо преди смъртта, но не знам в кой ден точно аз и близките ми ще бъдем избити, само защото сме евреи... Ръката ми трепери и ми е трудно да пиша тези думи... Тъй много бих искала да живея и да постигна нещо добро! Но вече всичко е загубено... Сбогом. Ваша Фаня от името на всички ни: мама, татко, Сима, Соня, Сушя, Рася, Хуца и малката Селдалех, която още нищо не разбира."
"Като овце на заколение"
Фаня е знаела, че нацистите ще открият скривалището и ще избият цялото ѝ семейство. Тогава тя е само на 19 години. Писмото ѝ обаче оцелява - един съсед го намира и впоследствие го предава на племенника на Фаня. Днес то може да се види в интернет - в електронната изложба на мемориала "Яд Вашем". Всеки може да прочете това писмо, включително борбените редове, които Фаня е написала под последното си сбогом: "Братя от всички страни, отмъстете за нас. Водят ни като овце на заколение. Фаня."
Изложбата включва общо десет писма, написани от жертви на Холокоста. Това са последните им редове преди да умрат. Писмата са изпратени от различни страни в цяла Европа - Полша, Румъния, Франция - и са адресирани до близки в Англия или Палестина, и впоследствие стигнали до мемориала "Яд Вашем".
"Тези писма са много скъпи за мен, казва кураторката на изложбата Йона Кобо. Те носят отпечатъка на всеки един от тези хора. Те са докосвали хартията, по която могат да се видят и петна от сълзите, които са проливали."
"Хора като нас"
В архива на мемориала Яд Вашем в Йерусалим се съхраняват повече от 200 милиона страници документация: 450 000 снимки, 125 000 свидетелства на очевидци. Това е най-големият в света архив за Холокоста. В едно от архивните помещения се съхранява и стар дървен скрин, в който се пазят оригиналите на всички досиета на затворниците в концентрационния лагер Маутхаузен. В същото помещение се съхраняват и хиляди писма на жертви на Холокоста. За изложбата от тези писма са подбрани десет, обяснява кураторката.
"Трудно ми беше да реша кои от писмата да подбера. Спрях се главно на онези от тях, които по някакъв начин могат да докоснат чувствата на днешните хора. Например чувството, че семейството ти липсва - това всеки може да го разбере. Или пък рисунката на дете. И днешните деца рисуват точно по същия начин", обяснява Кобо. Така разбираме, че "те са били хора като нас".
На една избледняла цветна рисунка се вижда къща, над която е изписана еврейската дума "bait", която означава "къща". Рисунката е на 9-годишния Салман Левинсон. Той я нарисувал през 1941 г. и с нея искал да благодари на леля си, че му е пратила подарък за рождения ден. Пощенската картичка от майката и рисунката на Салман леля му получила в Палестина. Тогава тя не е и подозирала, че това ще бъде последният спомен от племенника ѝ.
Десет писма - шест милиона жертви
Тези писма са писани в годините 1941-1942, когато е поставено началото на организираното избиване на евреи. Конференцията във Ванзее, на която националсоциалистите вземат решение за унищожаване на евреите в Европа, се е провела в началото на 1942 г., но още преди нея стотици хиляди евреи са били избити. Машината на смъртта в Освиенцим и в други лагери за масово унищожение взема в крайна сметка над шест милиона жертви само сред евреите.
Повечето от хората, писали тези писма, не са знаели, че никога вече няма да видят семействата и приятелите си. Много от тях уверяват близките си, че са добре, че войната скоро ще свърши и ще могат скоро пак да се видят. Исак Корновски пише от френския концентрационен лагер в Дранси следните редове: "Бъдете смели и не губете надежда, един ден отново ще сме пак заедно, както преди. Прегръщам ви много. Скоро ще се видим". Когато съпругата му Чая и синовете му Пол и Анри получават това писмо, те и не подозират, че в същия този ден Исак е депортиран в Аушвиц и ще бъде убит.
"За хората, които ни предават тези писма, те са като късче от сърцето им", казва кураторката на изложбата. За много семейства на жертвите "Яд Вашем" е място, което поддържа жив спомена за техните близки - завинаги. След всяка електронна изложба, представена от мемориала, в него се обаждат много хора, за да предадат писма и снимки на свои близки, станали жертва на Холокоста.
Милиони ги четат
"Изваждаме историите на тези хора от праха на архивите и ги изпращаме в мрежата, на мобилните телефони", казва още Кобо. "Всяка година в Яд Вашем идват над един милион посетители. Чрез електронната мрежа достигаме несравнимо повече хора." Така писмата на хората, станали жертва на Холокоста, могат да бъдат четени по този начин не само в Германия. Чрез мрежата достъп до тях получават и хората, например в Иран или арабските страни, които не могат да пътуват до Израел.
Писмата в мрежата са свидетелства, които остават - за разлика от малкото оцелели от Холокоста, които са вече възрастни хора и постепенно си отиват. Писмата ни напомнят за мъртвите, за жертвите на Холокоста, но и за онези, които са съхранили тези писма. Както и за оцелелите от Холокоста. Като съпругата и синовете на Исак Корновски, например. След войната синът Пол се преселва в Израел и става известен илюстратор на детски книги. В памет на баща си е нарисувал рисунката "Транспорт номер 2", изобразяваща влака, откарал баща му от Дранси в Аушвиц. Тази рисунка е един вид отговор на бащиното писмо. И може би е единственото от много други, които са останали без отговор.