Бойко Борисов е като уморен кон, който предчувства, че краят му ще е безславен. Половината му интервю мина в навикване, сърдене и конско. Той е изнервен и вече е неспособен да говори с конкретика. Силата му - да пуска крилати лафове и така да прикрива некомпетентност е изхабена и цикли в безвремието. Самохвалството ("аз чувам всички хора"), нарцисизма ("зелените хора в България трябва да са доволни от мен") все така работят на пълни обороти, но КПД-то им става все по-ниско. Борисов е като кавър-версия на самия себе си. Сянка на сянката.
Имам чувството, че цялото това медийно шоу се сведе до атаката срещу Иво Христов (почиваща на опашата лъжа, ама толкова опашата, че може да бъде опровергана за 2 секунди) и срещу президента Румен Радев. Общите лафове за възхода на българската икономика ще ги поставим в графата "политическо фентъзи" и ще ги захвърлим да прашасват на някой рафт. Като цяло интервюто остави тягостното усещане за безпътица. Генералът в неговия лабиринт. Или по-скоро - генералът в кабинета, където е заобграден от снимки на хора, които целува...