Към този момент няма истина по казуса "Скрипал". Ако Борисов иска да защити лидерството си, трябва да държи на думата си. Когато "вероятните" факти станат "неопровержими", да ги представи на обществото и да вземе решение.
Съветът по сигурността към Министерския съвет заседава по случая "Скрипал". На заседанието ще бъде изслушан посланикът на страната ни в Руската федерация Бойко Коцев.
Както е известно, Съветът по сигурността се ръководи от министър-председателя, а в състава му са включени членове на правителството, ръководителите на специалните служби и представител на Президента на Република България.
За първи път решенията на този Съвет ще бъдат изключително важни за страната,
защото след разразилия се скандал "Скрипал", за първи път от края на Студената война в Европа е начертана фронтова линия, а България е изправена пред изключително тежка ситуация.
Решението, което в последствие ще вземе българското правителство, под което ще стои подписът на българския министър-председател Бойко Боросив, ще има дълготрайни последици, вероятно с непредвидими към момента поражения.
Почти две трети от страните-членки на ЕС, под диктата на Лондон и Брюксел или от сърдечна евроатлантическа солидарност, изгониха руски дипломати, които влизат в графата "шпиони на външното руско разузнаване".
Мащабна операция на ЕС и НАТО - непозната досега в дипломатическите отношения по света. Казват, че с нея се отворя вратата към ада на войната. Дано да грешат!
За зла беда скандалът гръмна точно, когато България води председателството на Европейския съвет и не само, че не може да остане встрани от бурята, но на София се гледа с особено внимание, защото трябва да даде пример.
От друга страна - народът на нито една от европейските държави няма такова вкоренено отношение към Русия. Колкото и да се делим на фили и фоби спрямо руската и православна кръв, истината е, че русофилските настроения преобладават в България. Дори и в този критичен момент, когато атаката спрямо Русия е всеобхватна, повече от половината българи не са променили настроенията си.
Какво решение да вземе правителството на Борисов, така че хем да отговори на очакванията на партньорите от ЕС, хем да не измени на обществените нагласи вътре в страната?
Засега ходът с привикването на посланика ни от Москва за консултации е най-точният подход. Така хем показваме съпричастност към болезнената тема, хем не сме в отбора на враговете на Русия.
Тази мярка обаче е временна.
Посланик Бойко Коцев може да остане в София за неопределено време, но то не може да бъде толкова дълго, че от ЕС "да ни забравят". България се намира на фронтовата линия между Запада и Русия и едва ли някой ще ѝ позволи да играе половинчата роля в развихрилите си събития, които увличат световните сили.
Затова ден след като Борисов да извика посланика ни от Москва за консултации, вторият човек в управляваща партия Цветан Цветанов даде ясно да се резбере, че само с това няма да се разминем.
Доста ясно председателят на парламентарната група на ГЕРБ подговя общественото мнение, че ние трябва да предприемем адекватни действия, за да изразим своята солидарност с Великобритания. Разбира се, Цветанов е наясно, че не неговият подпис ще стои под такъв акт, който ще взриви обществото. И естествено прехвърля горещия картоф там, където с голи ръце ще бъркат в жаравата: "Дали се предприемат следващите стъпки за отзоваване на дипломати от Русия, това вече е в правомощията и компетентността на изпълнителната власт“.
Борисов буквално е в менгеме.
В тази ужасна игра няма съюзници. Нито в Европа. Нито у нас.
Няма тил. Няма спасение за него.
Ако изгони руски дипломати - дори само един да е, Русия има лостовете да взриви управлението му. Волен Сидеров е най-елементарният индикатор за това. Такова решение ще срине ГЕРБ. Както се вижда от последните социологически сондажи, скандалите с ЧЕЗ и с Истанбулската конвеция разклатиха властта, но не можаха да я катастрофират.
Изгонването на руснаци от България ще е катастрофа за Борисов. Зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, който е заместник на Цветанов, настоява да не се следва сляпо повелята на Запада и да се не издава прибързана присъда над Русия. Значи в ГЕРБ има разнобой и по тази тема. Същото, както беше с Истанбулската конвенция. Но разривът сега ще е много по-дълбок.
Скъсването с Русия ще породи въпроси, които ще изправят хората на нокти. Ще бъде ли обезпечена страната ни с газ? Като пресъхнат украинските тръби и бъдат заменени с алтернативни трасета, например със „Северен поток 2”, ние откъде ще си доставяме синьо гориво? Какво става с АЕЦ "Белене", за чието изграждане Борисов беше говорил само преди двадесетина дни с Путин? Изпарява ли се окончателно този проект? Какво ще стане с онези 600 000 руски туристи, от които туризмът ни печели?
На всичкото отгоре искането за солидарност с Великобритания става точно във времето, когато отбелязваме 74 години от деня на най-тежката бомбардировка над София, извършена от британските и американските ВВС по време на Втората световна война. Хиляди убити, ранени и безследно изчезнали български граждани, десетки хиляди разрушени сгради, унищожена инфраструктура... Мястото където ще заседава днес Съветът по сигурността и където по-късно правителството трябва да вземе съдбоносното решение, в онези зловещи години, е било кратер, от който е изскачал адът на войната.
Историята си прави тези злокобни закачки!
Ако Борисов не изгони руски дипломати, Западът няма да му го прости. И също ще включи своите механизми за дестабилизация. За съжаление в България е така. Иска ни се да сме Австрия, която може да тропа с крак на Брюксел, но нашето пословично огъване пред Началниците е вкоренено и в бита, и в политиката. Прекалено много се кланяхме. Не запазихме достойнство! Не можахме да се превърнем в мост между Русия и Запада - нещо, което на нас най-много ни прилягаше. Сега дори Австрия ни изпревари и предлага да е посредник между Лондон и Москва.
Изходът?
Скандалът "Скрипал" е изпит по лидерство. Изпитание за всеки държавник. Борисов ясно заяви в Брюксел, че докато няма неопровержими доказателства за участието на Русия в отравянето на Скрипал, България няма на гони руски дипломати. Към този момент Великобритания не е предоставила на света такива "неопровержими" доказателства. Лондон продължава да използва хлъзгавата формулировка "вероятно", която утре може да се окаже "невероятно"! Борисов правилно напомни как по същия начин светът бе подведен за разрушаването на Ирак, откъдето по-късно се роди чудовището Ислямска държава. В паниката и заслепението си Тереза Мей иска начаса солидарност от същия този ЕС, когото тя с гръм и трясък напуска. Прагматичната Меркел изигра своя ход - гони четирима руски дипломати, но приема нови четирима. И в същото време подписа за "Северен поток".
Ние с кого какво ще подпишем, когато изгоним руснаците?
Към този момент няма истина по казуса "Скрипал".
И ако Борисов иска да защити лидерството си, трябва да си държи на думата. Когато "вероятните" засега факти по отравянето на Скрипал станат наистина "неопровержими", тогава да ги представи на обществото и пред него да вземе решевие.
Ситуацията е такава, че Борисов трябва да направи обществото съюзник на правителството. Каквато и стъпка да предприеме, министър-председателят трябва ясно, точно и конкретно да я аргументира пред народа.
Борисов трябва да управлява публично с гражданите на страната. Те трябва да бъдат убедени в правилността на всяко негово решение, да бъдат съпричастни с неговото взимане. Защото решенията днес ще имат отношение към живота и бъдещето на децата им.
Този момент е исторически. Ходовете са нестандартни. Лидерски!
В такава тежка ситуация само диалогът с народа може да предпази един държавник от грешни стъпки.