„Орбан направи нещо, което се отдава на много малко европейски политици. Името му се употребява като синоним на страната му“, написа седмица преди вота „Зюддойче цайтунг“.
„Виктор Орбан успя да направи нещо, което се отдава на много малко европейски политици. Неговото име се употребява като синоним на страната му. За света Германия е Ангела Меркел. Русия това е Владимир Путин. А който говори за Унгария, вижда пред себе си 54-годишния премиер. В Европа Орбан е познат много повече, отколкото може да се очаква за премиер на държава с 9,8 милиона граждани“.
Така започва статия на Sueddeutsche Zeitung, публикувана на 1 април, или само осем дни преди парламентарните избори в Унгария. Изданието припомня и други определения, които консерваторът е заслужил през двата си мандата от 2010-а насам.
За агенция Блумбърг той е „лошото момче на Европа“. „Ню Йорк таймс“ го нарича „непокорният външен човек“ и „най-голямото предизвикателство за Европейския съюз“.
Според данните на всички социологически агенция „лошото момче на Европа“ е тръгнало към поредната си победа, която може да му донесе четвърти премиерски мандат. Проучванията сочат, че ФИДЕС печели убедително с около 30% от гласовете. Според Závecz Research партията на Орбан има 32%, докато втората по влияние партия Йоббик – 14%. Социалистите, в коалиция с „Диалог за Унгария“, събират 9%.
ФИДЕС ще има солидно парламентарно мнозинство, ако избирателната активност е под 60%. Опонентите й се надяват да се случи обратното – активността да надскочи 70%, което чувствително ще се отрази върху процентите на управляващите и дори би могло да постави под въпрос възможността на ФИДЕС да състави самостоятелен кабинет. Пример за подобно развитие са последните местни избори в малко унгарско градче, където кандидатът на ФИДЕС загуби след рязко вдигната избирателна активност.
Сега засега подобни сметки са в сферата на спекулациите. Сигурно е едно: победата на Орбан е извън съмнение, въпреки тенденцията подкрепата за ФИДЕС леко да пада, докато се покачва тази за Йоббик. Политическите наблюдатели отбелязват, че предизборната реторика на Йоббик – преди време заклеймявана като крайно дясна - значително се е смекчила. Докато тази на ФИДЕС отчетливо се е изострила.
Сигурно е и друго: преди парламентарния вот на 8 април международните издания насочиха погледа си към човека, чието име стана синоним на Унгария – Виктор Орбан. По обясними причини либералната преса е особено критична и говори за автократа и популиста Орбан.
Всички обаче – критични или не, припомнят войната му с Джордж Сорос и позицията му за бежанците, границите, квотите.
След промяната през 1989 г. Орбан изучава в продължение на година политически науки в Оксфорд със стипендия на Сорос. През 1998 г. (до 2002) Орбан за първи път стана премиер на страната - едва 35-годишен той е младият министър-председател на Унгария. Завръща се на власт през 2010-а, печели и вота през 2014-а.
Битката му срещу милиардера от унгарски произход и срещу неправителствения сектор, който той финансира, се изостри особено след началото на мигрантската криза. Именно Орбан отправи обвинението, че Сорос иска да залее Европа с нелегални мигранти и да унищожи Стария континент и неговия християнски характер. Унгария и останалите страни от Вишеградската четворка засилиха охраната на националните си граници и категорично се обявиха срещу квотите на Брюксел за разпределение на мигрантите. Не е случайно, че в разгара на бежанската криза германци, недоволни от политиката на отворените врати на канцлера Меркел, скандираха: „Орбан, спаси ни!“
Консервативният Орбан се превърна в контрапункта на либералната Меркел. Съответно – в нещо като политически идол за европейските неоконсерватори и националисти.
В навечерието на парламентарния вот мнозина обаче припомнят и динамиката в подкрепата за ФИДЕС. През 2010 г. партията печели 52,7% от гласовете. През 2014-а взе 44,9%, а втората позиция бе за социалдемократите с 25,6%. Йоббик се класираха трети с 20,2%. През лятото на 2015-а подкрепата за ФИДЕС пада под 40%, за да започне отново да се вдига след разразилата се след това мигрантска криза.
И сега, по време на кампанията, Орбан заяви, че „масовото преселение заплашва унгарските ценности и всичко, което Унгария е“. Той се закле за пореден път: „Ще продължавам да защитавам християнския начин на живот.“
Орбан се прочу и с гъвкавата си политика спрямо Брюксел, Москва, Вашингтон.
Унгария е най-големият нетен получател на европейски средства от всички страни членки на ЕС и това ще остане без промяна поне до края на 2020 г.
Докато обаче най-големият донор на Унгария беше изпаднал в ступор след победата на Тръмп на президентските избори, Орбан не скри радостта си. „Страхотна новина. Демокрацията е още жива“, написа той във фейсбук.
Топли връзки поддържа Будапеща и с Владимир Путин. Откакто Орбан управлява Унгария, руският президент седем пъти е посещавал страната. Унгарският премиер пък е първият държавник от страна от ЕС, който Путин прие в Кремъл след анексията на Крим. Връзките между двете страни в енергийния сектор се разширяват.
След случая „Скрипал“ Унгария реши да експулсира един руски дипломат. „Това изненада мнозина, но радикална промяна на курса не може да се очаква“, отбелязва Зюддейче цайтунг в материала си, посветен на Орбан.
Изданието споменава още един интересен факт: три от четирите най-големи фирми в страната са дъщерни на немските автомобилни концерти – Ауди, Бош, Мерцедес.
Виктор Орбан бе сочен за пример и след решението си да даде унгарско гражданство на 2-милионната диаспора на страната. Партията му прокара и закон, който им даде право да гласуват.
От тези гласове може би зависи мнозинството, с което Орбан и Фидес ще се поздравят на 8 април.