Не е нужно някога да си докосвал ски, сноуборд или шейна, за да протестираш срещу всичко, свързано с развитието на зимните спортове в България. Хората, които с професионална отдаденост участват в протестите не са в подкрепа на кауза – те са просто гласовити и задачата им е да поддържат нивото на шума, когато наоколо се виждат телевизионни камери. Подобно на ултраси от произволно избран футболен отбор или на националисти, прегърнали своя тясна кауза, те налитат на рояци, вдигат неукротима врява и методично я насочват към всички, които възнамеряват да инвестират в модернизация на отдавна съществуващи обекти, разположени в планините.
Една от големите лъжи на "зелените" е, че 48 % от територията на Пирин ще бъде застроена. Същевременно в свое писмо до екоминистрите от ЕС същите НПО, които повтарят тази лъжа на протестите твърдят, че „се допуска строителство на нови ски писти и съоръжения в зоната за туризъм, която е 2.2%“.
Тези хора никога не се обединяват в подобен по многочисленост протест срещу дървената мафия или срещу бракониерството в България. И когато посочват тук-там по някое и друго сечище, то е в името на продуктовото разнообразие с което организацията се отчита пред медиите, но не и с цел прекратяване на злото, което действително се върши из всички български гори.
Няма да видите тяснопрофилирани срещу всеки лифт протестъри, които да събират средства за семейството на поредния зверски пребит горски, дръзнал да спре нечия незаконна дейност в мига на извършването й. Няма да ги видите да пречат на онези, които незаконно отстрелят прасета, сърни и други интересни животни от групата дивеч за мезе.
Измислицата за гигантското застрояване на Национален парк „Пирин“ се разби мъчително бавно,но неоспоримо във фактите: концесионната зона заема два процента от общата територия на парка. Всички проекти, свързани с развитие на територията за спорт не излиза извън тези граници.
Любимите легенди за опашките на Банско увехнаха и останаха довод само за най-невежите:
нарочно пускат лифта да се движи много бавно, за да се трупат хората и да се нервират;
нарочно не слагат нови просторни кабинки, за да се бутат хората и да се ядосват.
Защитниците на първата теза в живота си не са виждали ски, да не говорим, че някога да се качвали в коя да е кабинка. Някои от тях и да искат, няма да се поберат вътре. Вторите разбират от същността на инженерен проект, какъвто представлява един лифт, колкото врабче от космонавтика. Общото и между двете групи е вменената им роля на непримирими „защитници“ на природата.
Сред тях присъстват хора, които искрено вярват в онова, което крещят. При обсъжданията за бъдещето на природните и националните паркове, те ратуват за това природата да бъде оставена сама на себе си, да се справя с всичко -каквото трябва да рухне, каквото е речено, да се съвземе, но хората да я оставят намира, защото е уникална. По-уникална от всичко друго на планетата.
Още един неоспорим факт е, че Пирин е буквално изорана и задушена от двигателите на автомобили, които се качват нагоре. По тази тема противниците на лифта не казват и дума, сякаш проблемът не съществува.
Всъщност, така, както нито една акция на природозащитниците не е спряла изораването на Рила от джипове, които прокарват траверси чак до самите езера, така екозащитниците не са се намесили и срещу катеренето нагоре с коне и катъри, които също нанасят необратими вреди.
Нито един еколог не отиде на Витоша през изминалото лято, за да разплита гигантските задръствания от коли нагоре и надолу из планината. Драгалевският лифт е пряко опасен за живота на хората, симеоновският аварира редовно, защото е физически, технически, морално и всякак остарял.
Витоша е неизползваема както през лятото, така и през снежния сезон
Кой и защо опитва да докаже, че зимните спортове у нас са нещо зло? Щом заговорим за ски обаче, начело изпъква Банско.
Първият довод е, че никъде в Европа не съществува такава уникална екосистема като Пирин. Алпите били големи по площ – тоест там във всяка държава през която минават, може да се сече на воля, а в България не можем да си позволим лукса да унищожим планината. Но никой никога не е искал цялата планина! Вече е ясно: едва две на сто от площта й е отдадена на концесия.
Втората драма: чуват се отчетливи гласове, че може да се направи нов лифт, но концесионерът да е друг. И ако ще се прави друга писта, тя да е на трети концесионер. Паркингите да са на четвърти концесионер. Искаме много концесионери, всеки да се яви пред буйстващите защитници чисто гол, за да удостовери, че не е с опашка на гущер и кожа на питон. И най-вече да докаже, че финансово не е обвързан с абсолютно нито една фигура, която поради някаква причина не би допаднала на онези, които евентуално биха благословили качественото подобрение на инфраструктурата на зимния курорт.
Излишно е да се правят сравнения с развитите ски центрове в Европа. Там само няколко хълма, свързани помежду си, предлагат повече дължина на пистите си, отколкото всички писти и ски пътища в цяла България. При това всичко е на нивото на зелените горски пояси, лифтовете минават през борови гори, а ширината на пистите е между 100 - 150 и 250 метра.
Забавление за семейството е когато майката, таткото, децата, бабата и дядото са всички заедно и се спускат с часове – здраве за всички, забавление за всички. Именно там се сещат и „другите“ хора – онези, ощетени от природата или от живота – останали без здрав гръбнак, без крак, без ръце, със синдром на Даун, с двигателни проблеми или напълно слепи, но те са също по пистите. И са щастливи.
Твърде рано е да мечтаем как българските инвалиди стават бързи като вятъра, защото безстрашно се спускат по искрящия сняг.
Но опорните точки на противниците на новото се изчерпаха.
През 2018 година е нелепо да разчитаме на съоръжения, за които в света вече не съществуват резервни части; да се качваме на кабинки, изостанали с десетилетия от всичко модерно, което гарантира най-високо ниво на безопасност. Модерността не означава съсипия, а сигурност за хората, възможност за повече занимания, свързани със здравето, разнообразие за младите хора, споделени моменти със семейството. Работещи лифтове означават още затваряне на пътища, по които безброй коли днес носят смрад и мръсотия за цели планини.
Триумфът на протестиращите в защита на природата ще настъпи в мига, когато, досущ като в най-скъпите швейцарски курорти, у нас нито една кола не може да влезе в курорта, за да не замърсява въздуха, а целият транспорт е само с влакчета и по кабели във въздуха.
Автор: Атанас Добрев, "Гласове"