Нито премиерът, нито военният министър могат да вдъхновят чрез личен пример който и да е войник. Изглеждат корпулентни, поради дълго пребиваване във властта.
Борисов изглежда все по-изхабен, уморен и без никакви идеи. Тъй като си е самодостатъчен в медийно отношение и не чете, допуска елементарни грешки. Имаше "принадена стойност" преди тридесет години, но той си е останал в онези времена или това е ехото от обкръжението от хора, които са останали в миналото. Клишето "въпреки кризата" е толкова изтъркано - използва го от 2009 година, но тогава имаше криза. 2018 няма никаква криза, освен повишен геополитически риск. Но за този политически тип криза - израза "въпреки" е нонсенс. Защото именно ПОРАДИ кризата трябва да се ускорят военните програми.
В същност този "репортаж" е все едно изваден от нафталин репортаж за посещението на другаря Тодор Живков в социалистическо предприятие. Едно към едно. Клишета, "щадяща" камера, пропагандна тоналност за сметка на информационната стойност.
Борисов вече не може да изненада с нищо, освен с тривиалност. Но в репортажа намирам и основание за сериозна тревога - трик, за поредното забяване на програмата за модернизация и да не се харчат пари за отбраната - извеждането на преден план на водещия критерий - парите да се харчат у нас. Звучи популистки, но зад това няма нито стратегически, нито бизнес план, нито методологии за оценка на местното съдържание. Просто декларации за пиар употреба без управленска дълбочина. А това само отлага модернизацията и харчовете. Което може би е целта.