Каква е тази революция, която се случи в Северна Корея? Този въпрос си задава светът през последните седмици.
Как така страната, която в продължение на две години плашеше света и всичките си съседи с атомното си оръжие и ядрена война, изведнъж сама потърси мир. Не само, че го потърси, а и без никой да очаква, някак от само себе си се съгласи на всички условия на Запада, които в продължение на години отхвърляше.
2017 г. мина под ядрената заплаха от Пхенян. Севернокорейският лидер Ким Чен-ун се превърна в международен тиранин номер едно, а постоянната размяна на заплахи и обиди между него и президента на САЩ Доналд Тръмп заслужава цяла глава в учебниците по дипломация.
През декември светът едва ли не беше замръзнал в очакване на ядрен конфликт между двете страни. Изведнъж през януари, Ким Чен-ун излезе с новогодишно слово, в което директно заяви, че е готов да търси преговори с Южна Корея. След това обяви, че е готов да изпрати делегация на страната си за Олимпийските игри в Пьонгчанг. Стигна се до бързи консултации и срещи и неусетно видяхме срещата между Ким и президентът на Южна Корея Мун Дже-ин на 27-ми април.
На нея зловещият диктатор Ким изглеждаше като смирен ученик, раздаващ усмивки и ръкостискания, неоставящ помен от онзи вожд, който плашеше с ядрени удари. Накрая той се съгласи да прекрати ядрената програма на страната си и да започне широки икономически отношения с Южна Корея.
В момента се уговаря неговата среща с Доналд Тръмп, която може да сложи край на периода на изолация на Северна Корея като всепризнато международно зло.
Как обаче се стигна до тук и то толкова бързо? В международните медии има няколко теории по случая.
Едната е, че тежките санкции срещу Северна Корея в крайна сметка са дали своя резултат. Тъй като страната е изолирана, няма как да се разбере какво е реалното й икономическо състояние. Колкото и властите да твърдяха, че просперират, всички знаят, че условната икономическа стабилност на страната се дължеше основно на икономическите й отношения с Китай.
Този път обаче Тръмп успя да въвлече и Китай в санкциите. В Пекин нямаше как да не се поддадат на международния натиск и да усмирят непослушното си дете Ким. Можем само да гадаем какво е реалното състояние на КНДР, но е много вероятно тя да е усетила тежката преса на санкциите и в крайна сметка властите да са решили, че повече не могат да издържат на икономическия натиск.
Другата теория е, че всъщност ядрената програма на Северна Корея далеч не е чак толкова успешна, колкото от страната се опитваха да ни убедят. Факт е, че много от ракетните тестове, извършвани в Японско море, бяха неуспешни. Факт е и че, за да поддържаш такава програма имаш нужда от много средства. Как обаче можеш да ги набавиш, ако икономиката ти е изолирана и ограничена?
Под удара на санкциите вероятно в КНДР е трябвало да правят избор между доразвиването на ядрената програма или икономическата стабилност на страната. В крайна сметка под ударите на санкциите властите може да са разбрали, че просто няма как да развият ракетна или ядрена програма, която ефективно да ги защитава от външен натиск. Да не говорим, че самата идея за победа във война със САЩ е абсурдна. Да, Северна Корея можеше и да удари цели в американската база в Гуам, но това щеше да доведе до онези „огън и ярост“, обещани от Тръмп, които вероятно щяха да унищожат страната и да сложат край на режима.
Да не говорим, че международната обстановка беше такава, че Северна Корея просто нямаше как да очаква ефективна подкрепа от Китай или от Русия.
Има и трети вариант, който звучи доста по-интересно. Често забравяме, че светът беше изненадан, когато Ким Чен-ун пое властта в Северна Корея през 2011 г. Той е трети син на баща си Ким Чен-ир. В дълъг период от време личността му беше забулена в мистерия. След това се разбра, че Ким Чен-ун всъщност е западен възпитаник. Той е учил в Швейцария и като цяло е израснал със западната култура.
Много хора виждаха в лицето на Ким възможност за отварянето на Северна Корея към света. През последните години ставаше ясно, че той всъщност е любител на рапа и голям фен на NBA. Как тогава този човек може да е толкова настървен срещу Запада?
Дали пък Ким Чен-ун не е планирал отваряне на страната си от самото начало? Защо не го е направил още с идването си на власт? Защото с идването си на власт 29-годишният по онова време младеж, трябваше да се справи с политически апарат, оформян в продължение на десетилетия. Това, че си вожд в диктаторски режим, далеч не значи, че си пълновластен господар.
Едва ли с идването си на власт Ким е държал контрол над армията или над ключовите структури в страната. Те най-вероятно са били в ръцете на старите съратници на баща му. Така че той в продължение на години трябваше да укрепва собствената си власт вътре в страната. През годините излизаха какви ли не теории за опити за преврат, идващи от нейното висше ръководство. Излизаха и спорадични информации за екзекуции над висши политически фигури, разпореждани лично от Ким Чен-ун.
Дали пък през последните години в Северна Корея не е протичала вътрешна борба за власт, за която светът можеше да предполага, но не и да е сигурен?
Признаците за промяна в политиката дойдоха през 2016 г., когато на конгрес на Работническата партия, Ким обяви, че ще е добре да се потърси по-пряк и добър диалог с Южна Корея. Може би някъде тогава той вече беше започнал да установява пълната си власт след подмяна на висши постове.
Цялата история с ядрената надпревара пък може би целеше да утвърди Ким Чен-ун като лидер в очите на собствения му народ. Дали пък севернокорейците не припознаха Ким като техния едноличен лидер, след като го видяха как смело излиза срещу президента на САЩ?
Всъщност от този конфликт Доналд Тръмп изкара само позитиви. Самият той спечели нови привърженици в САЩ, а покрай севернокорейската заплаха направи едно турне в Азия, в рамките на което продаде оръжие за милиарди на държавите, чувстващи се застрашени от Пхенян. Така и изпълни обещанието си за засилване на американската икономика.
Ким Чен-ун беше удобната заплаха, която да бъде борена. Към края на годината вероятно самият Ким е осъзнал, че се бори с вятърни мелници. Може би тогава и се почувства и достатъчно уверен във властта си, за да започне реформите.
Ким започна мирния процес, хвърляйки заслугите за него на МОК и Олимпиадата. Той вече обяви, че ще търси политически модел подобен на китайския, а вероятно ще иска и да изгради икономически модел, подобен на този в Пекин.
Северна Корея трябва да се отвори към света, ако иска да оцелее в този индустриален свят на модерните технологии. Дали пък Ким Чен-ун не е осъзнавал това отдавна и не е водил битка за точно този момент.
Ясно е, че Северна Корея едва ли някога ще е такава военна сила, която да плаши Запада. Може би е дошло времето за реформи, които да разкрият икономическия потеницал на страната.