Не е ли интересно, че вместо човек от опозицията, Валери Симеонов от управляващата коалиция се зае с битка, срещу вредата от вихрещият се в страната хазарт и неговата реклама?
Това коментира за сайта „Епицентър“ Антон Гицов.
Битката му е благородна и повече от навременна, защото той ясно назовава един сериозен, засягащ обществото проблем. "Хазартът е патологично разстройство – заяви вице премиерът- той е болест. Най-болната държава е България. 3% от БВП е от хазарт. Дали това е нормално? Това е пандемия. Това е болест, от която боледуват не само младите, но и възрастните хора.
Хазартът представлява "данък бедност", към него посягат само най-бедните хора. Продължаваме да наливаме пари в няколко крупни олигарси.... 3% от БВП са разходите на българите за този вид "удоволствия"", написа вице премиерът във фейсбук- 3%- за сравнение, в Румъния са 1.2%. Всички държави са зад нас. По този начин възпитаваме децата, а и българите като цяло, че не е нужно да се трудят и образоват, а ще печелят търкайки картончета. Това ли трябва да е формулата за успех на нашия народ? Това е деморализация на нацията".
По- добре не може и да се каже.
Че хазартът е болест е световно известен факт, описал го е още Достоевски в своя роман "Картоиграчът". Аз лично съм свидетел на печален пример- синът на мой приятел се разболя от тази болест, не можеше да излезе от казината, като губеше пари изнасяше от вкъщи каквото намери- цветен телевизор, техника, вещи, които продаваше и пропиляваше в игралните зали. Когато задлъжня с огромни пари, а в казината охотно му услужваха със заеми, домът му беше посетен от мутри. Изплашен, баща му продаде апартамента, за да се издължи дълговете на сина му и семейството се изнесе при сестра му. Синът му никога не се оправи, лежа даже и в затвора, и бащата, така и умря, болен, беден и дълбоко нещастен.
Прав е Валери Симеонов- към хазарта посягат главно най-бедните. Не заради удоволствието- те посягат с надеждата, че може да им дойде късмета, да спечеля, да изплатят дълговете си и да им останат и за лекарства и да посрещнат и други насъщни нужди. Но към хазарта посягат и младите, привлечени от обещанията за бърза и лесна печалба.
Хазартът е като наркотик, когато човек е хазартно зависим, той е готов на всичко за да си набави пари да играе в казината. Не само на кражба, но дори на убийство.
Примерите на са малко. На 2 март 2007 г. пристрастеният към хазарт ученик Димитър Кънчев от столичния квартал „Гео Милев" прави опит да открадне от баща си неговия пистолет и да го продаде, за да изплати дълговете си. Баща му го вижда, избухва скандал, ученикът го застрелва, после и мащехата, а накрая с нож прерязва гърлото на 4- годишното си братче, което е свидетел на убийството на бащата и мащехата.
На 7 януари 2010 г. 28-годишният Георги Серафимов от Исперих се самоубива след като е проиграл и последните си пари в казино в родния си град На 25 октомври 2013г. окръжният съд в Разград осъди на 25 години затвор Алпер Хасан от с. Йонково за жестокото убийство на Румяна Генчева заради чифт златни обици и златна гривна. Хасан затънал в дългове заради хазарт и примамил в апартамента си жената, под претекст, че иска нейна фирма да почисти жилището му, удушил я е и после изгорил тялото и с бензин.
Затова и много страни в света ограничават и контролират хазарта.
В САЩ няма казина в Ню Йорк. Лас Вегас е разположен в пустинята на стотици километри от Лос Анжелес. И понеже казината служат за лесно правене на пари и привличат организираната престъпност, в САЩ кандидатите да откриват казина се преглеждат под лупа; заради съмнителни връзки с някои мафиотски босове, навремето властите отказаха на именитият певец Франк Синатра да отвори казина. А в страни като Русия, Турция, Полша, Израел и други хазартът и залаганията изобщо са забранени.
България обаче е рай за хазарта. И защо не? Това е бизнес без никакъв риск, той не произвежда никакви материални блага, бизнес който наема минимабно работна ръка, не изисква инвестиции в ноу хау, суровини, качествен контрол върху произведената стоки, транспорт, високо специализирани кадри, пазарни проучвания и ред други. И благодарение на мощното лоби, хазартният бизнес у нас плаща завидно ниски данъци. За сравнение, при годишен оборот от 3.5 млрд лв. годишно цигарената индустрия е платила през 2017г. почти 3 млрд. лева като акцизи и ДДС, докато при годишен оборот от близо 3 млрд. лв., хазартната индустрия е платила през 2016г. само 177 млн. лв.
Затова и България, най- бедната страна в Европа е на първо място по големина на хазартния пазар. Най- тежкото престъпление, според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрация (ЦИД), за което носят отговорност и политическите елити, е възможността за масирана реклама към хазарта. И дава пример- бюджетът за реклама на хазарт за 2017г. е с 67% по-голям от 2016г.
У нас хазарт предлагат над 800 игрални зали и десетки казина и бинго зали. Хиляди сайтове за онлайн залагания, много от тях нелегални и извън контрола на Държавната комисия за хазарта, са пряко ориентирани към българския пазар.
Защо в България са разрешени толкова много казина и игрални зали, включително в жилищни кооперации ?
Ползван ли е чужд опит по отношение на регламентирането на дейността на казината и игралните домове?
Имат ли отношение МВР и службите за борба с организираната престъпност участие, или консултирани ли са при издаването на лицензи?
Има ли криминално проявени лица, личности свързани с организираната престъпност, които притежават казина?
Колко от разкритите кражби и обири са извършени от пристрастени към хазарта лица?
Правени ли са акции от службите за проверки на такива казина? Има ли отнети лицензи на казина?
Проверявани ли са от НАП и има ли казина, които укриват данъци?
Има ли машини за теглене на кеш в тях или до тях, което е недопустимо? Отпускат ли кредити на клиенти, по време на посещения и залагане?
Има ли социологически изследвания относно ефекта, който оказват казината върху обществото?
Спазват ли се възрастови ограничения? Защо трябва да работят 24 часа? Защо не се забрани организирането на хазартни игри в жилищни сгради?
Защо трябва да има казина в малки населени места, като е ясно, че в такива места има голяма безработица, населяващите ги не могат да си позволяват да залагат, т.е. казината не могат да печелят от нормални залагания а от пране на пари?
Кой държи казината в малките селища?
Това са въпроси, които трябва да се дискутират, включително и в парламента, да получат отговор и да се пристъпи към сериозни регулации и необходимите ограничения на хазартния бизнес, за да не се стига трагични пристрастявания, които да вкарват в дългове млади мъже и разбиват семейства и да водят до тежки престъпления, понякога и със загуба на човешки живот. И е похвално, че най- после, близо 30 години след началото на прехода се намери държавен мъж, който прояви желание и без притеснение, са постави остри с острота някои проблеми, свързани с хазарт, и мерки за решаването им. И нека не се съмняваме, може да срещне съпротива от хазартното роби в парламента.