За първи път от 15 години насам Западните Балкани са отново в дневния ред на ЕС. За членство обаче е изпреварващо да се говори. Неслучайно представителите на ЕС акцентираха върху европейската перспектива на региона.
Вие знаете, че по исторически причини на Балканите е много трудно на лидер на дадена държава от региона да му бъде призната такава легитимност.
И тук Русия, макар и без да иска, се проявява като благодатна сила: изправени пред ревизионистичните амбиции на Москва, ЕС и САЩ – независимо от нападките между Туск и Тръмп – се сплотяват обратно.
Това заяви в интервю за Факти.бг политологът Мартин Табаков, който коментира срещата на върха между ЕС и Заадните Балкани, която се проведе в София през седмицата.
Спечелиха ли Западните Балкани от тази среща с ЕС и приближават ли се те до членство в ЕС?
Отговорът на първата част от въпроса е положителен. За първи път от 15 години насам Западните Балкани са отново в дневния ред на ЕС. За членство обаче е изпреварващо да се говори. Неслучайно представителите на ЕС акцентираха върху европейската перспектива на региона. А това бе опит да се избегне точно по-конкретният разговор за време и дати. Последното би означавало да се сложи каруцата пред коня: тъй като държавите от Западните Балкани трябва първо да извършат едно реформаторско усилие. И да изгладят съществуващите противоречия помежду им. И мисля, че точно в този аспект се разпознават най-големите достойнства на провелата се среща: не подценявайте фактът, че държавните глави на Сърбия и Косово си стиснаха ръцете. И това, че Македония и Гърция са по-близо да разрешаване на спора им за името на западната ни съседка, отколкото бяха преди срещата.
В ЕС сякаш има раздвоение по този въпрос. Франция се противопоставя на разширяването, докато по върховете на Съюза са отворени към такова. Коя странa ще надделее?
Франция има други приоритети, които обаче, боя се, по-скоро биха „раздробили“ съюза. Като разделянето на ЕС на държави-членки на Еврозоната и Шенген и на такива, които не са. Но е хубаво от Париж да си дават сметката, че ако ЕС не даде европейска перспектива за Западните Балкани, то други държави, които имат влияние и претенции в региона, ще увеличат позициите си там. Със сигурност обаче държавите от Западните Балкани не трябва да бъдат жертва на конкурентните визии за естеството и функционалността на ЕС.
Прояви ли се премиерът Борисов като регионален лидер и възможно ли в бъдеще да се създаде Балкански съюз в ЕС по подобие на Вишеградската четворка?
Вие знаете, че по исторически причини на Балканите е много трудно на лидер на дадена държава от региона да му бъде призната такава легитимност. И това е част от проблема. Но мисля, че усилията на българския премиер да действа като посредник и медиатор (било спрямо отношенията с Турция, било спрямо отношенията със Западните Балкани) се разпознават – и от ЕС, и от държавите в региона. Нещо повече, българското председателство успя не просто да върне темата за Западните Балкани обратно в полезрението на ЕС, но премиерът даде и една конкретна визия, според която трябва да се случи европейската интеграцията на региона – посредством инфраструктурната свързаност. Т.е министър-председателят, знаейки за проблемите и спецификите на Балканите изобщо, предпочете да даде една рационална и прагматична перспектива. А това е модел, който е характерен и успешен за Борисов спрямо неговата вътрешна политика. Сега той го прилага външно-политически. Разговорът за Балкански съюз обаче едва ли е полезен. Това би обслужило по-скоро френската концепция за ЕС като съюз на няколко скорости.
Видяхме критики към президента на САЩ Доналд Тръмп от страна на ЕС, заради споразумението с Иран. Можем ли да видим рязко обтягане на отношенията между ЕС и САЩ?
Четири са проблемите теми между ЕС и САЩ – Парижкото споразумение, финансирането на бюджета на НАТО, очакваните тарифи за метали, които Вашингтон обмисля да въведе, и Ядрената сделка с Иран. Най-важното обаче е трансатлантическата общност да не допусне искрите да се превърнат в пожар. И тук Русия, макар и без да иска, се проявява като благодатна сила: изправени пред ревизионистичните амбиции на Москва, ЕС и САЩ – независимо от нападките между Туск и Тръмп – се сплотяват обратно. Т.е въпреки различията в характерите, членовете на семейството не забравят, че са именно семейство.
По време на срещата се наблюдаваха жестове на добра воля между Македония и Гърция и Сърбия и Косово. Възможно ли е тези страни да разрешат противоречията си?
Ще видим ли така страни то региона в ЕС до 2025 г. България и Македония дадоха добър пример в тази насока с подписването на Договора за добросъседство. За да се стигне до него обаче бе необходима политическа зрялост.
А, доколкото на Балканите нещата не се случват обезателно доброволно, спрямо Западните Балкани е необходим и външен натиск. Точно такъв трябва да прояви ЕС оттук нататък по отношение на казуса между Македония и Гърция и този между Сърбия и Косово. След като в тези страни така или иначе има външен натиск, то по- добре той да е ползотворен, т.е европейски.
Но преди да говорим за потенциално разширяване на ЕС до 2025-та година, нека видим как ще се поеме темата за Западните Балкани оттук нататък. Например, на следващата среща между ЕС и Западните Балкани през 2020-та година, за инициирането на която има желание Хърватска. Дотогава може би е уместно ЕС не само да изисква извършването на реформи в региона, но и да се ангажира материално допълнително: повече финансиране за Западните Балкани.