Чета пост на някакъв приятел (а кой е наш приятел в тези времена, хора мили? Тоя, с когото имаме „342 общи приятели” или тоя, който ще откърши средината на хляба си, кога сме гладни, та да ни го даде? А в наше време хлябът – плътта Христова - не се ли смята за най-страшен бич – заради глутена? Ха да ви видя!)... Та чета: Няма такава държава! Пенсията – покачване с 4,60 лв., депутатската заплата – покачване - поне с 300лв.!
И си викам... и си викам...
Хм, много неща си викам, но те не са тема на сегашното писание. А сега ми се ще да кажа някоя и друга дума за отреагирането на фрустрации.
Всеки овчарин и въглищар по нашите земи знае що значи тая старинна и звучна българска дума „фрустрация”. Нали тъй? Или греша? Но да кажа: Фрустрация е това душевно състояние, кое се развива у назе, когато нещо очакваме, пък то не се получи тъй, както го очакваме!
Фрустрация е, когато човекът има цел, но някой или нещо го спъва да стигне до нея.
Танталовите мъки, мили хора, са нещо като непрекъсната фрустрация. Тантал, знаете, бил подложен на вечни мъки, задето сготвил сина си Пелопс на манджа и го предложил на олимпийските богове, за да закусят с него. Направил това, за да се бъзика с боговете, видите ли. Те се усетили, съживили Пелопсча, пък Тантал запокитили в мрачните селения на Хадеса, където стоял в бистра вода до врата, но наведял ли се да пие, тя се отдръпвала, а над главата му висели сладки плодове, но посегнел ли с уста да яде, те се отдалечавали. И така – Тантал бил страшно измъчен, защото няма по-противно нещо от това: да искаш, а да не можеш да постигнеш това, което искаш. И непрекъснато да бъдеш препъван.
Тогава – независимо дали боговете са ти скроили тоя номер или просто такъв е животът и не можеш да си намериш очилата, които си забутал някъде – но ти решаваш, че Светът е гаден и че нарочно е направен, за да се подиграва с тебе! Кой не е изпитвал чувството, че светът е специално създаден, за да се гаври именно и точно с нас? (Става въпрос – за всеки от нас – поотделно).
Та! Именно това е фрустрация! Да имаш чувството, че светът е така направен, че да те спъва; и появи ли се у нас желание – веднага да се появи и пречка. Която съвсем да ни разкатава и да ни троши краката, тъкмо когато най-страстно сме се залетели след неясния обект на желанието си!
Но аз говоря за друго!
Пенсиите с 4,60 лева, а заплатите на депутатите – 300! Това ако не е фрустрация – здраве му кажи!
Очакваме...
Очакваме...
Знаете ли какво ще си рекат някои писанковци без размах на ума? Ще си рекат тъй: Очакваме поне 7.40 увеличение на пенсиите! И изведнъж – бум – 4,60 увеличение на пенсиите! Фрустрация ти казвам, ужасна фрустрация при това!
Но не, не, не.
Бих го казал по-иначе: Очакваме и цял живот, още от раждането си, сме очаквали друго... Не увеличение на пенсиите със 7,40! Даже не и увеличение на пенсиите със 7,80!...
Очаквали сме цял живот това: Добър, хубав и осигурен живот! Ако не охолен, то поне незастрашен от грозна мизерия!
И изведнъж – шат – голямата, грозна брадва пада! Фрустрация! Но фрустрация не дребна, не микрофрустрация – подобна на тия, които изживяваме всеки ден изпускайки така желания автобус 280! Не! Изживяваме фрустрация огромна колкото целия ни живот! Желанието ни е за добър живот. Не страшно хубав и бляскав – като във филм, а просто хубав! Човешки! И това желание е посечено. И... фрустрацията е въпиюща! Може ли да се каже такъв епитет за фрустрация? Не знам... Но всеки знае за какво говоря. Чакането е за добър живот. И брадвата посича това чакане.
А сега и за отреагирането на фрустрациите. Хората реагират различно. Но не чак толкова. Според Саул Розенцвайг те реагират с три вида реакции: агресия, отдръпване (стаяване на гнева в себе си) или плач (бурен израз на недоволство, но без агресия). Може да има и смесване на тия реакции, но обикновено един тип хора реагират с агресия, друг – с плач, трети – със спотаяване на злобата (така се образува тая „вековна злоба на роба, тоя пурпурен гняв величав”!). Между другото – който цени хубавите филми, нека гледа „Портокал с часовников механизъм” на Стенли Кубрик. Там показват много хубаво и нагледно как на един младеж с промит (излекуван) мозък правят картинно-фрустрационния тест на Розенцвайг и по тоя начин преценяват дали младежът е излекуван от склонността си да реагира с агресия на фрустрациите.
И сега да се върна на фейсбук и отреагирането в него.
Нали започнах оттам, че този пост – за пенсиите и заплатите на депутатите - съм го прочел във фейсбук. Това е едно типично отреагиране с агресия. Отреагиране на фрустрацията чрез агресия!
Агресия...
Сега чуйте! В миналото на фрустрации като тая "Щом няма хляб – да ядат пасти!" се е отреагирало чрез гилотиниране. Мария Антоанета е казала просто някакви обикновени, смешни думички. Но те са предизвикали истинска, тежка фрустрация у френския народ!
Каква фрустрация? – ще попитате. Ами ето такава: Френският народ очаква, има силно желание да чуе сериозно обяснение за това защо е гладен и защо гладува. Френският народ иска да види в очите на кралицата си състрадание, чувство за вина и разкаяние... и да чуе най-вече някакъв смислен отговор... Френският народ всъщност може би не иска никакъв смислен отговор, а именно такъв – наивно нагъл ,та да има добър повод да отприщи гнева си. Но това си е негова работа. Важното е, че френският народ иска сериозен отговор на въпроса „Какво да яде народът, след като няма хляб?”, а получава отговор подигравка!
И това е сериозна фрустрация. И реакцията е гняв. И гневът поражда агресия. А агресията по това време си има изпипан и медицински обоснован инструмент. Инструментът на гражданина Гийотен, наречен гилотина!
Вижда ли се вече връзката, която искам да направя?
Ние получаваме къде-къде по-тежки брадви, които посичат нашите желания. На обикновеното ни човешко желание да живеем в старините си осигурено, след като цял живот сме се трудили – получаваме съсичащ удар с брадвата: uвеличение на пенсиите с 4,60. А на нормалното ни, човешко желание за справедливост, ние получаваме друг, не по-малко зъл удар с брадва: a на детутатите (тия, що ние с известно право смятаме за негодяи) заплатите се качват минимум с 300 лева!
И ако това не е фрустрация – здраве му кажи!
И у нас се ражда гняв. И Саул Розенцвайг си скрива картинките от картинно-фрустрационния тест, защото въобще не е нужно да ни проверява – повече от очевидно е, че ние сме ужасно гневни и склонни да реагираме с агресия на тая фрустрация.
Но ние нямаме доктор Гийотен. Нямаме и неговия инструмент. Нямаме гилотини.
Ние имаме фейсбук.
И ние отреагираме на фрустрацията си с писане на...
Ах, майко мила, майко сладка... Ние вече не ходим да правим барикади, ние вече не вадим старите евзалии пушки от долапите, не затъкваме в силясите си ръждясал кълъч с дебел илман!
Няма при нас ни гилотити, за да отреагираме фрустрациите си, ни гявол!
Има само... Има само фейсбук, секи тъдява има стена на фейсбука си, та върху нея да отреагира фрустрацията си.
Нашите гневове и нашите революции се оттичат в няколко гневни изречения на стените ни във фейсбук.
Които получават средно между 12 и 57 лайка.
Нашият отговор на предизвикващото фрустрация изречение: „Щом няма хляб – да ядат пасти!” е един малък пост. На електронна стена. Която „приятелите ни” ще видят. На дисплеите на собствените си телефони. Докато пътуват в метрото. Ще лайкнат и написаното ще породи у тях емоционална реакция. Която ще трае около 4,60 секунди.
Мисля – добро отреагиране на фрустрациите...
И бих продължил - ни измислиха.
Добро отреагиране на фрустрациите ни измислиха, а дами и господа? Взеха ни гилотините и ни дадоха фейсбук стени.
Така де. Мога само да дам някой подходящ съвет за край на писанието си:
За тоя, който няма фейсбук със собствена стена, на която да гилотинира (най-образно казано) наглеците, дето вдигат пенсии с по 4,60... аз ще препоръчам една стара, но изпитана метода. Методата на бръснаря. Тоя, който бръснал цар Мидас. И видял, че царят има магарешки уши, които крие под тюрбана си. И като нямало как да отреагира тая фрустрация – препънатото си желание да разкаже на целия свят – той отишъл, изкопал дупка и извикал в нея: Царят, царят, мили хора, има магарешки уши!
Та за тия, които нямат фейсбук, препоръчвам това: Когато ви прецакат целия живот, вие изкопайте дупка. И викайте: Увеличиха ни пенсиите с 4,60! Ей, народеее! Увеличихаааа... Пенсиите – ама само с 4,60-ееее, а депутатските заплати – поне с тристааааа!