Всички искат да строят АЕЦ „Белене“, но никой не иска да го завърши. Искат да строят, защото неспирните опити за съживяване на проекта блазнят бизнесмени и разноцветни политици заради очакваните финансови и/или електорални ползи. Но не искат да го завършат, защото тогава ще лъсне цялата измама с обещаваното благополучие от десетки хиляди работни места, евтин ток и огромни печалби за държавата. Тази абсурдна история продължава вече 37 години, през които проектът е веднъж стартиран, веднъж прекратяван, после отново съживяван и отново прекратяван с мотива, че е „корупционната схема на века“.
Защо тогава пак се занимаваме с тази тема? Ами защото има достатъчно силни икономически играчи, които са печелили от „Белене“ и се надяват отново да печелят. Защото има достатъчно безочливи политици, които продължават да лъжат избирателите си как един-единствен проект - пък бил той и ядрен - може да промени коренно живота им и да свали рая на земята. Защото има податливи управляващи, които се опитват не само да балансират между големите интереси вътре в България, но и да използват „Белене“ като карта в международното им балансиране, конкретно - отношенията с Русия. Всичко това обаче не е достатъчно, за да направи едно зомби жизнеспособно - този проект е невъзможен и никога няма да бъде реализиран. И те го знаят много добре.
Лъжите от миналото
Най-забавното в тази история е, че лъжите, с които ни пробутваха „Белене“ през последните 15 години, днес отново са на въоръжение. Първо, пророкуваха как България има нужда от още и още електричество и как без нова ядрена централа ще има режим на тока. „Без „Белене“ сме на свещи“, гласеше преди седмица един от плакатите на манифестацията на АБВ в подкрепа на проекта. Нищо чудно този плакат да се пази отдавна. Вече 37 години новата АЕЦ си остава непостроена, а режим на тока, както виждаме, няма.
Второ, непрекъснато повтарят как това е „безспорно печеливш проект“. Първо щяха да са германци, после останаха само руснаци, след това разхождаха из София някакви индийци, водиха преговори с иранци, сега имало китайци. Ако действително става дума за толкова голяма изгода, досега всичко да е готово. Както имаше изгода за инвеститорите от първата вълна на масово застрояване на Черноморието - интересът на парите често преодоляваше и регулации, и екологични изисквания, и дългосрочното планиране. Тоест, ако наистина е имало толкова голям инвеститорски интерес и ако проектът „Белене“ наистина е бил „безспорно печеливш“, досега да е реализиран няколко пъти.
Трето, държавата нямало да плаща нищо. Дотук това „нищо“ струва на българските данъкоплатци около 3,5 милиарда лева по сметки на енергийната министърка.
Лъжите от бъдещето
В близките месеци ще чуваме и няколко нови лъжи.
Първо, АЕЦ „Белене“ можела да бъде построена като изцяло частен проект - ще дойдат едни добри хора, ще си построят една централа, ще си продават тока и ще печелят пари. Абсурден е изразът „изцяло частна“, когато става дума за ядрена централа, в чието управление не могат да не бъдат калкулирани вероятностите за екологичен или терористичен риск. А това е в полето на държавата. Атомна централа и хлебарница са две различни неща.
Второ, нямало да има никакви разходи за държавата/данъкоплатците. Това противоречи на заявката, че държавата иска да запази 34% от бъдещето дружество, което означава още поне 1 милиард евро разходи по сметките на един от основните лобисти. Бъдещата централа трябва да бъде свързана към електропреносната система, което е изцяло държавен ангажимент, съответно и разход. Съвсем не на последно място е и въпросът за ядрените отпадъци, които по силата на европейските правила трябва да остават в България - тоест данъкоплатците да построят необходимите съоръжения, а някоя община да се съгласи да приеме ядрения боклук на територията си.
Трето, дори и поръчаният от държавата икономически анализ на БАН не откри реалистичен печеливш вариант за проекта. И не се е появил инвеститор, който би участвал без гаранции от държавата - и за кредита за изграждане, и за цените за изкупуване на ток. Именно това обаче е основната клетва на управляващите: Без държавни гаранции! Сега, казват, имало инвеститор, който не държал на тези подробности. Ще видим.
Така България отново се опитва да съживи зомбито. Първо парламентът поръча на изпълнителната власт да изготви доклад с възможните варианти. Докладът е готов. После Министерският съвет предложи на Народното събрание да отмени мораториума върху проекта. Очаква се и това да стане скоро. Аргументът: похарчихме няколко милиарда, не можем да изхвърлим на боклука закупените части за оборудване. На фона на досегашната история на АЕЦ „Белене“ това звучи така: Проиграхме едни милиарди в казиното, хайде да останем още малко, може и да си ги върнем.