За въглищата и ядрената мощност

Няколко души ме запитаха: “Добре де, щом Брюксел затваря въглищата, как ще се оправим без нова ядрена мощност”. Това коментира в профила си във Фейсбук Юлиян Попов.

Ето кратък отговор:

1. Брюксел НЕ затваря въглищата. От 2021 година влизат в сила по-строги норми за замърсяването от големи горивни инсталации, които ще изискват значителни инвестиции в повечето (не всички) въглищни централи. България, или съответните компании, трябва да преценят дали да направят тези инвестиции или да вложат средствата в други енергийни решения.

2. България трябва да създаде стабилна регулаторна и законова рамка, която да насърчи инвестиции в нови енергийни технологии.

3. България трябва да създаде свободен пазар на газ и електричество с регулаторна намеса, която главно пази правилата на пазара и излизането от субсидиите и не се меси в манипулация на цените.

4. Българските регулатор, системен оператор и парламентарна комисия по енергетиката трябва да привикат колегите си от (поне) Румъния, Гърция, Сърбия и Турция и да им поставят много настоятелно въпроса за максимално бързо изграждане на добре функциониращ регионален енергиен пазар. И да не ги оставят на мира, докато този процес не потръгне сериозно.

5. България трябва да превърне Марица Изток в модерен енергиен център, в който се разработват и изграждат широк спектър от съвременни енергийни технологии - както такива, които вече са се наложили с по-ниски от конвенционалните източници цени (соларна и вятърна), така и технологии в процес на развитие (водород, биогорива, батерии и т. н.).

6. Като енергийно най-неефективна страна в Европа, трябва да насочим усилията си в рязко повишаване на енергийната производителност и да се целим в средна консумация някъде около 2000 кг петролен еквивалент на човек и удвояване на покупателната способност през 2030 година. Това ще е приблизително случая с Италия през 2030 година.

7. Имаме нужда от значително по-високо децентрализирано производство на енергия. Това ще рече малки соларни инсталации, общински електроразпределителни мрежи, комбинация на вятърна енергия и селско стопанство и т. н. Подобни инсталации могат дори да бъдат внимателно подкрепени с бюджетни средства, ще намалят необходимостта от изграждане на нова електропреносна мрежа и, ако са подпомогнати умно, ще допринесат за възстановяване на западнали региони.

8. Когато всичко това е на път да се случи, а то може сериозно да се задвижи за 3 години, можем да обърнем поглед към хидроенергетиката, да надградим някои от станциите в ПАВЕЦ и да обърнем сериозен поглед към електроенергийния капацитет на река Дунав.

9. Да изучим вятърния капацитет на Черно море и да изградим заедно с Румъния, и може би с Турция, офшорни вятърни централи със съответната инфраструктура.

10. Накрая, България има нужда от дълбоко обвързване на ИТ сектора и енергетиката и подкрепата за напреднали системи за управление на електропотреблението.

Всички тези мерки са въпрос на политически решения, законодателство и енергийна дипломация, изискват малко средства - главно административни - и ще доведат до значителни спестявани, инвестиции и повишена конкурентоспособност. Те ще помогнат на България разумно да намери най-икономичното място на газа и електричеството в индустрията, бита и транспорта, ще отворят пространство за бъдещи енергийни решения - водород, биогаз, 2-ро и 3-то поколение биогорива и други иновации, които просто ще си дойдат на мястото водени от пазара и от средата.