България бързо се превръща в арена на ожесточени борби за енергийни проекти, целящи да транспортират каспийски природен газ към Стария континент. Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън посети страната преди броени дни, а тази седмица ще изпрати експерта си по евразийска енергетика Ричард Морнингстар в София. Алексей Милер – директор на руския гигант "Газпром", също ще пристигне в България, след като трима български министри по-рано пътуваха до Москва.
Визитата на Морнингстар идва в отговор на решението на българския кабинет да забрани на американската "Шеврон" да извлича шистов газ в страната. Залогът е геоикономическото бъдеще на обширните и сложни райони край Черно и Каспийско море, простиращи се от Югоизточна Европа до Централна Азия. Да не говорим за енергийната сигурност на Европейския съюз, който вече внася газ от Русия чрез новооткрития "Северен поток", достигащ до Германия, отбелязва в коментара си за "Ейжа таймс" експертът Робърт Кътлър, цитиран от БГНЕС.
Новосъздаденият Трансанадолски газопровод (TAGP или TANAP, свързващ Турция и Азербайджан) измества планирания дълги години проект "Набуко". След като бе представен за първи път в края на декември, бе обявено, че TAGP ще пренася 24 млрд. куб. м. годишно. Но капацитетът му наскоро бе увеличен на 30 млрд. куб. м., с което тръбопроводът официално се превърна в конкуренция на "Набуко".
Междувременно привържениците на руския проект "Южен поток" опитаха да се намесят в играта, като с което целяха да провалят новия пакет за енергийна сигурност на ЕС. Въпреки това, би било наистина трудно да се докаже как "Южен поток" ще допринесе за сигурността на доставките към България, която вече зависи на 90% от руския природен газ.
Останалите 10% се използват в промишления сектор, за производство на електроенергия и за транспорт. 1/3 от общото производство на енергия в България идва от замърсяващи околната среда централи на въглища, а близо ¼ – от атомната електрическа централа. Следователно желанието на София да ги замени с по-зеления природен газ е очевадно.
Редица препятствия обаче спират строителството на "Южен поток". Най-голямото от тях вероятно е онова, за което руските политици и експерти критикуваха продължително "Набуко" – източниците на газа все още са неизвестни.
Предвиждаше се капацитетът на "Южен поток" да варира около 63 млрд. куб. м. годишно – по четири тръби от по 15,5 млрд. куб. м. На практика това значи, че първата тръба ще бъде от 15,5 млрд., а всяка следваща може да се увеличава, ако необходимите количества са налице.
Неясен обаче остава и маршрутът. До края на декември "Газпром" разполагаше с два варианта за пътя на "Южен поток" – единият през Югоизточна Европа до Австрия, а другият през Гърция до Италия. Шест седмици след встъпването на гръцкия премиер Лукас Пападимос – виден автократ и политически независим управник, Милер и премиерът Владимир Путин обсъдиха отпадането на двата варианта.
Четири седмици по-късно, след като Милер се срещна с Андонис Самарас в Москва, компанията оповести, че ги връща на масата на преговорите. Но според анонимен източник от Атина, строителството на южния тръбопровод няма да започне преди 2015. А и проектният критерий на "Южен поток" продължава да е непроменен.
Струва си да се спомене, че през ноември м.г., преди TAGP бъде обявен официално, България и Турция сключиха споразумение за доставки на природен газ чрез интерконектора ITGI. Капацитетът, за който се договориха, бе от 1 до 3 млрд. куб. м. с възможността да се покачи до 5 млрд. Но количеството надвишава настоящите нужди на България и това кара редица експерти да смятат, че София вероятно ще препродава на други страни в региона.
Няколко други малки и евтини газопровода, подобно на завършения "Арад-Сегед" от Румъния до Унгария, може да създадат захранен от Азербайджан газов пръстен в Югоизточна Европа. По този начин, въпреки намаляващото значение на "Набуко", България може да се възползва и да извлече сериозни облаги от това благоприятно за София развитие на нещата.