С вчерашното си решение на пленума БСП и лидерът ѝ Корнелия Нинова фактически слагат кръст на ратификацията на Истанбулската конвенция от българския парламент.
Нинова поиска от висшето партийно ръководство ясна позиция по Конвенцията, заради натиска, който ѝ оказват от ПЕС, и заяви, че лично тя компромис по този въпрос не може да направи, но остави окончателното решение да бъде взето от пленума.
И пленумът единодушно застана зад нея.
Ходът е изключително силен от политическа гледна точка, защото решава съдбата на конвенцията на територията на България.
На какъв етап е развитието на казуса?
Скандалът около Истанбулската конвенция (ИК) се разрази в началото на годината, когато със свое решение от 3 януари правителството изпрати Конвенцията за ратификация в парламента.
Срещу текстовете се обявиха "Обединени патриоти", Българската православна църква, Католическата църква, мюфтийството, синдикатите, БСП, ВМРО, извънпарламентарни партии, президентът Румен Радев и 84% от българите.
В последните 70 години никога не е имало такъв мощен отпор срещу силово налагане на решение, които обществото не приема.
Председателят на парламента, министри от ГЕРБ и шефът на кабинета на премиера обявиха, че „тъмни сили“ пречат на осмислянето на Конвенцията. Разбра се, че правителството е натискано именно в периода на европредседателството да приеме документа. ГЕРБ се стреснаха от избухналата обществена реакция срещу Конвенцията и обявиха, че са готови да я отложат, докато в обществото се проведе „информиран“ дебат. Но не се отказаха от нея.
На 1 февруари президентът Радев заяви от Брюксел, че отлагането на ратификацията на Истанбулската конвенция е „победа за българското общество, което показа обединение и здрав разум“ и намекна, че ще наложи вето над документа.
В разгара на скандала ГЕРБ реши да отхвърли проблема от своята отговорност и на 8 февруари внесе в Конституционния съд искане за преценка на съответствие на ИК с Конституцията.
Протестите срещу документа не стихнаха.
На 14 февруари в интервю пред БТВ премиерът Борисов видимо ядосан обяви: "Стига с тази Истанбулска конвенция! Изтегляме я от парламента, тя сега е в Конституционния съд. Махаме я, няма да се занимаваме с нея. Ще я приемем, когато има абсолютен консенсус в обществото“.
Към този момент такъв консенсус няма. И няма изгледи да се получи.
На 6 март с решение на правителството ратификацията на Конвенцията бе изтеглена от парламента.
На 20 март Коституционният съд допусна по същество казусът за разглеждане, поиска позицията на десетки НПО-та, но не и на Светия Синод. За докладчик по делото е определен съдия Анастас Анастасов, бивш депутат от ГЕРБ.
На 30 април Пленумът на Върховния касационен съд (ВКС) се раздели и с 35:35 гласа и не успя да излезе със становище дали Конвенцията съответства на Конституцията. Депутатът от ГЕРБ Георги Марков от ефира на БНТ поздрави съдия Гълъбина Генчева, докладчик по делото от Гражданската колегия, за блестящия ѝ анализ от 14 страници, в които тя доказва, че Истанбулската конвенция противоречи на Българската конституция. Подкрепящото Истанбулската конвенция становище, изготвено от съдия Хорозова, е едва 4 страници.
Разположението на силите в КС е на кантар. В медиите излязоха информации за натиск върху конституционните съдии.
Ясно е, че до края на европредседателството въпросът няма да бъде решен, но това не означава, че Европа се е отказала да наложи Конвенцията.
Натискът идва по линия на ПЕС и на ЕНП.
От ЕНП не са така шумни, пък и са сигурни в одобрителната позиция на ГЕРБ.
От ПЕС обаче като че ли поведоха война с БСП и лидера ѝ.
На 31 януари председателската на женската организация на Партията на европейските социалисти Зита Гурмай изпраща остро писмо до Нинова във връзка с отказа на БСП да ратифицира документа. „Ако БСП не подкрепи ратификацията на Истанбулската конвенция в Народното събрание, вашата партия рискува да бъде разграничена като единствената в нашето политическо семейство, която е против конвенцията. Това вече започна да повдига много въпроси от страна на някои представители от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент както и в нашите сестрински партии и граждански сдружения от всички части на Европа“, пише Гурмай в писмото си до Нинова.
За първи път се намеква за изключване на БСП от редиците на ПЕС.
БСП реши да подложи въпроса с Конвенцията на референдум. "От ПЕС ми наредиха веднага да изтегля предложението на референдум за Истанбулската конвенция", съобщи на 4 февруари Нинова пред "Събуди се" по Нова тв. От Зита Гурмай дошло второ, още по-остро и заплашително писмо с нареждане да се ратифицира Конвенцията. "Това демократично ли е? Защо е тази война? В последните 30 години никога не съм била подложена на такъв огромен натиск", съобщи Нинова. И попита: „Защо не направим една Софийска конвенция за демографската криза“.
Интересно, че от ПЕС оказват този натиск с намеци за изключване върху единствената лява партия в ЕС, която бележи ръст. Навсякъде в Европа левицата е в тотален срив. Единствено в България тя е втора политическа сила, която при това диша във врата на управляващите. Въпреки това, навсякъде представителите на ПЕС упрекват Нинова, че БСП е против Конвенцията. Сякаш, ако БСП подпише Конвенцията, левицата в Европа ще се възроди като феникс.
Прави впечатление, че Нинова е и единственият лидер в България подложена на такова политическо изпитание, което се провежда под знака на либералната демокрация. И удивителното е, че устоява, каквото и да ѝ коства. Подкрепата, която Нинова получи от легитимния орган на партията, би трябвало да е знак за ПЕС, че въпросът не е личен, а опира до мирогледа на членовете на БСП и ценностите, които те изповядват. И че лидерът не може да върви против партията си.
Нещо повече, Нинова може да развее като знаме факта, че е устояла на натиска на Европа и е спряла ИК! Защото на изборите у нас ще гласуват стопаните на кравата Пенка, а не чиновниците в Брюксел.
Новото в атаката за налагане на този спорен документ е, че европейската левица е решила да го издигне като знак за лявата идеология и в този смисъл се опитват да неглижират левия профил на БСП. Което е абсурдно за една 130 годишна лява партия, с толкова богата история.
Тази неолиберална демагогия вече ерозира в редица европейски държави, членки на ЕС. Най-яркият пример тук са страните от Вишеградската четворка – Унгария, Чехия, Словакия, Полша, с чиито леви партии Нинова влезе в трайно сътрудничество. Това увеличава силата на партията в отпората и срещу джентърството.
Какви са вариантите след решението на пленума на БСП?
Ако Конституционният съд излезе с решение, че Истанбулската конвенция не противоречи на Конституцията, ГЕРБ ще внесат документа за ратификация от парламента. Тя може да мине и с 61 гласа – приема се мнозинството от присъстващите депутати в момента в залата.
След това президентът Румен Радев със сигурност ще наложи вето. То може да бъде преодоляно с не по-малко от 121 депутати – гласовете на ГЕРБ и на ДПС няма да стигнат, защото поне двама народни представители от управляващата партия няма да гласуват в подкрепа на документа, а една част ще предпочетат да отсъстват от заседанието.
В този смисъл позицията на БСП от вчерашния пленум има сериозна политическа тежест, около която може да се заформи „надпартийно“ мнозинство, което да отхвърли Истанбулската конвенция.
Ако Конституционният съд постанови, че има несъответствие с Конституцията, тогава пред парламента изникват два варианта за избор: да се запази Конституцията и да не се ратифицира Конвенцията или да се промени Конституцията. Мнозинство за промяна на Конституцията в този парламент няма.
Изводът от всичко това е, че каквото и да реши Конституционният съд - въпросът с Истанбулската конвенция е политически и ще се реши в Народното събрание, където в един такт ще играят левицата, патриотите, единици депутати от ГЕРБ и от Воля. Които отстояват традиционните ценности на българския народ, съхранили го след толкова векове на изпитания.