Властта и руската агресия: За да не стане България и жертва

Властта в България се пази като от огън да каже кой е агресорът. За благодарност Русия потапя търговски кораби до нашия бряг. А какво, ако Русия продължи да ни третира не само като вражеска държава, но и като жертва?

Още новини от Украйна

Колкото повече България става пряко засегната отруската агресия в Украйна, толкова повече управляващите отчаяно се вкопчват в Андерсеновата приказка „Новите дрехи на царя“. Уж обличат все по-фини дрехи да блеснат пред публиката с речитативи за мир чрез дипломация, а голотата лъсва все повече. И вместо благодарност за усилията, Русия потапя търговски кораби все по-близо до нашия бряг.

На 6 октомври на 130 км от Бяла потъва корабът „Алфа Ватан“, заедно с десетимата си моряци, а 18-членният екипаж на „Ейбъл“ е спасен. Седмица по-късно на 31 км от Крапец и Бяла потъва „HS Dignity“, като едва петима от 16-членния екипаж са спасени, а „Chelsea-3“ е ударен и опожарен, но 15-членният му екипаж е спасен.

Без съчувствие за загиналите моряци

Най-грозното е, че никой държавник не се сети да изрази съчувствие към близките на загиналите 21 моряци, някои от тях едва на по 19-20 години – нищо, че официално се водят безследно изчезнали. За разлика от еврокомисарката Марта Кос, която изказа съболезнования към семействата на загиналите и изчезналите, и германското външно министерство, което написа: „Мислите ни са с изчезналите и техните семейства“. Българските цивилни и военни моряци спасиха много животи и всички сме им благодарни, но онези, които е нямало как да спасят, първо са хора, на които е дължима почит, и второ са невинни жертви на същата чудовищна война, отнела живота на стотици хиляди мъже, жени и деца.

Това не е цинизъм от разсеяно неглижиране. Той започва с упорития отказ да се назове агресора – отказ от премиера, министрите, членовете на управляващото парламентарно мнозинство и президента. За да се стигне накрая до трудно изтръгнатата формулировка на Йотова в последното ѝ интервю, едва прикриваща думата „агресор“, която явно не трябва никога да се изрича: „войната се води от страна на Русия срещу Украйна“.

Понеже истината няма да се хареса на някои избиратели

Разсъбличането до голата истина е много трудно, когато знаеш, че тя няма да се хареса на повечето ти избиратели. При първата двойка атакувани кораби казваш, че не е ясно чии са дроновете, които ги поразиха - фифти-фифти било да са украински или руски, макар че службите, според лидер на опозицията, са признали по време на КСНС, че са руски. При вторите два кораба се отронва полупризнанието, че атаката е „в полза на Русия“, както казва премиерът, а според военния министър не е логично Украйна да атакува свои кораби. Но явно пак не може да е окончателно ясно кой е виновникът, че да последва твърда реакция.

Премиерът Радев най-сетне привиква руската посланичка, въпреки че тя е под ранга му и е редно да я привикат във Външното министерство, а пък ако самият премиер я вика, то трябва да е, за да я нахока здраво или направо да ѝ каже, че я гони. Но не – обяснява ѝ се, че нямаме доказателства кой е виновникът за потопените кораби, тя пък му казва, че нищо не знае, но можело и трета страна да е виновна. Ако не е нито Русия, нито Украйна, в това затворено Черно море, което делят само 6 страни, остава да е Грузия, Румъния или Турция. На 5 октомври в румънската изключителна икономическа зона потъна турски товарен кораб, а далечна Грузия, която е на 1000 километра, вече е с проруско управление, пък и няма данни да разполага с други дронове освен въздушни.

Без чл. 4 на НАТО, но със Съвета за сигурност на ООН

После управляващите казват на опозицията - не щем да искаме консултации по чл. 4 от Договора за НАТО, защото според военния министър след чл. 4 следвал чл. 5. Страховитият чл. 5, който значи война на НАТО с агресор, по същата логика, но с обратен знак, си има като предпазител чл. 4, който значи консултации – тъкмо, за да не се стига веднага до спусъка. И миналия септември заради нарушение на въздушното им пространство Полша и Естония задействаха чл. 4.

Военният министър обявява, че ще разположим още две безпилотни системи за наблюдение на Черноморието и ще усилим противовъздушната отбрана с допълнителни зенитно-ракетни комплекси, но че така или иначе няма системи, които да наблюдават дронове на 130 км навътре в морето.

Президентката Йотова пък ще иска разследване на ударите по оцелелия на 13 октомври кораб заедно с партньорски служби, „за да няма съмнение кой е виновният“ (макар че те май вече знаят кой е и са ни го казали, според лидери на опозицията). Щели сме да сезираме и Съвета за сигурност на ООН, нищо че Русия като негов постоянен член може да наложи вето – важно е да се отчете активност на най-високо ниво.

В битката за мир президентката атакува и ЕС, че година и половина не предлага конкретен план за мир, а „стои във фоайето и в менюто“. А ЕС от това време, в което е уж „във фоайето и в менюто“, предлага примирие като условие за преговори за траен мир. Който да бъде гарантиран от "Коалиция на желаещите" от 35 държави, от която България излезе при настоящите управляващи, защото се предвиждат и многонационални сили за гарантиране на примирието, а президентката, докато е такава, се кълне, че „нито един български войник няма да отиде в Украйна“ – нищо, че повечето от „желаещите“ също няма да пращат свои части.

Камуфлажна троица за мир чрез дипломация

Президентката Йотова най-сетне има свой конкретен план за мир в Украйна - във вид на три различни сценария, в опит да излезе от семплото пожелание за „мир чрез дипломация“. Първият сценарий – „политика на малките стъпки“, включващ и енергийно примирие, което обаче се провали часове след триумфалното му обявяване от президента Тръмп. Вторият сценарий – примирие на база европейско предложение, изработено заедно с Украйна и Русия, което само по себе си е безсмислица, защото Украйна иска спиране на огъня като условие за мир, а Русия иска бойни действия редом с безкрайна имитация на преговори с посредничеството на роднините и приятелите на Тръмп. Третият сценарий е цялостно мирно споразумение, като „на масата се поставят всички претенции“, с отчитане на наследството от Минските споразумения и Нормандския формат от 2014-2015 г. Това вече е направо пожелание за лека нощ, затова и г-жа президентката не му се надява много, защото наследството от тези споразумения го няма.

Мир или справедлив мир

Отхвърлянето от премиера и президентката на формулата „мир чрез сила“, при която Русия да бъде принудена наистина да преговаря, е пряко следствие от отказа на отговора на въпроса „кой е агресорът?“. Защото това е въпросът за справедливата война, от който следва и възможността за справедливия мир, който единствено може да бъде траен. Справедлива е войната за този, който се защитава, и ако устои в защитата си, може да получи справедлив мир. Несправедливият мир означава капитулация пред агресора.

За агресора въпросът за справедливата война не стои – пред него стои въпросът за успешната война, а мирът е завършек на постигнатите цели. Така че, когато нашите управляващи отказват да отговорят кой е агресорът, а говорят за мир, те очевидно не са за справедлив мир, а за мира на завоевателя. Въпросът е дали онези техни избиратели, които мислят като тях, ще си променят мнението, ако страната ни, не дай си боже, продължи да бъде третирана от Русия не само като вражеска, но и като жертва. Впрочем, на днешния ден по стар стил преди 111 години – на 14 октомври 1915 г., руски кораби бомбардират Варна.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.