Отново се заговори много за енергетика. Всякакви истории и заплахи се чуват. Ето някои предположения за онова, което предстои да се случи в енергийния сектор - в Европа, а до голяма степен и по света. Дали България ще реагира адекватно е друг въпрос.
Това коментира в профила си във „Фейсбук“ Юлиян Попов.
1. Рязко ще намалее потреблението на енергия за единица продукт. Например електромобилът е обичайно 3-5 пъти по-ефективен от автомобил с двигател с вътрешно горене. Светодиодното осветление е до 10 пъти (!) по-ефективно от старите крушки. Около 10 % от електроенергията ни отива за осветление. Разбира се, има компенсаторен ефект (rebounce), който води до увеличаване на потреблението, но той е много по-малък от спестяването. Освен това от следващата година в ЕС ще започне да навлиза и задължителен стандарт за всички нови сгради за “почти нулево потребление на енергия”.
2. Енергопотреблението ще се дигитализира и автоматизира. Крушките и парното сами ще гаснат, когато не ни трябват. Това вече се случва, обърнете внимание на Nest, купен от Google за 3.2 милиарда долара. А Nest е само едно от хилядите устройства на пазара, които ни движат натам. Автоматизираното потребление обикновено сваля консумацията на една сграда с около 30%. Това е много като имате предвид, че 40% от енергията се консумира от сградите.
3. Много процеси ще се електрифицират, включително отоплението и транспорта. Това обаче не означава непременно необходимост от по-голям електроенергиен капацитет (виж 1 и 2).
4. Въглищата бързо ще се свият. До 2030 година много страни ще затворят въглищното си електропроизводство или много силно ще го намалят. До 2040 година около 90% от въглищните електроцентрали ще затворят, възможно е и повече.
5. Бензинът и дизелът ще изчезнат. Това ще се случи до 2050, не по-късно, може по-рано.
6. Природният газ ще бъде заменен с биогаз, синтетичен газ и водород. И това ще отнеме време, но до 2050 поне 80% от сегашното потребление на природен газ ще изчезне, може и 100%.
7. Енергийното производство силно ще се децентрализира. Повечето сгради или групи сгради ще си имат свои централи и мрежи, които ще са свързани с други мрежи. Освен електричество, сградите ще произвеждат, но също и съхраняват, топлина. Цялата необходима технология за това е вече на пазара.
8. Децентрализацията на енергопроизводството няма да премахне необходимостта от пренос на електроенергия на големи разстояния. Той може и да се увеличи заради необходимостта да се балансира ВЕИ производството, заради развитието на технологиите и разширяването и интеграцията на пазара. Китай обяви намерението си да изгради глобална електропреносна мрежа.
9. Ще продължи свръхпроизводството и свръхпредлагането на енергия. Свръхпредлагането ще продължи да оказва натиск върху конвенционалната електроенергия и нейния бизнес модел.
10. Енергийното ни потребление ще се стабилизира средно на около 2 тона петролен еквивалент на човек на година. Сега средното потребление в ЕС е 3.2, в България и Италия е около 2.4, в Дания 2.8, в Германия около 3.8. Добре е планове за бъдещ капацитет да се правят на тази основа.
11. Градският транспорт ще се електрифицира напълно. В повечето големи градове това може да стане около 2030, някъде по-рано. София със сигурност е град, в който общественият транспорт може лесно да се електрифицира до 2030.
12. В близките 5-10 години цената на ВЕИ ще се стабилизира на около 30 евро на МВч. Нова въглищна централа вече е много трудно да се построи за по-малко от 100, атомна за 120, газова за 70-80. Комбинацията на ВЕИ със съхранение скоро ще падне под 100 евро, но не всеки квч ще има нужда да се съхранява. Електроенергийните борси ще останат на равнище около 40 евро на МВч и това ще продължи да създава проблеми на всички конвенционални производители.
Всички тези предвиждания са основани на налични и вече наложени или налагащи се на пазара технологии. Възможно е някои от процесите рязко да се ускорят или потреблението на енергия рязко да спадне ако се появят нови технологии, които засега не са доказани. Това е доста вероятно, защото в последните 10 години инвестициите в нови енергийни технологии по света са огромни.
Какво означават тези развития за българската енергетика? България би трябвало (според мен):
- бързо да въведе широк спектър от енергийни технологии
- да поведе процеса за пълна регионална интеграция на енергийните пазари
- да прекрати всякакви планове за изграждане на нови конвенционални мощности, включително атомни.
- да инвестира щедро в умения и знания, необходими за новата енергетика
- да приеме пакет законови промени, които да насърчават енергийните иновации и инвестициите в новата енергетика