Коментар на Еленко Божков:
При внимателно разглеждане на това как се изменят цените на крайните снабдители и разпределителните дружества се вижда, че изменението в цените на енергията е минимално – в рамките на 0,42% - 0,98% за трите дружества. Същественото увеличение на крайните цени за бита се дължи на увеличението на цените на услугите пренос и достъп, което от своя страна се дължи на това, че КЕВР толерира своеволното увеличаване на технологичните разходи от страна на ЕРД, а така също и увеличаването на студения резерв до 750 МВт. без да се извадят от него отдавна компрометиралите се централи на Ковачки.
С решението си да ограничи повишението на цената на природния газ вместо с исканите от „Булгаргаз” 18% само с 10,8%, КЕВР е напът да си нанесе удар, който ще усети със закъснение, но болезнено.
Това ограничаване на повишаването на цената е аргументирано с отрицателна корекция в размер на 13 млн. лева (или 7,2% в цената), представляваща уж надвзета сума за доставка на природен газ на входа на газопреносната мрежа за 2017 година. Според изпълнителния директор на Булгаргаз обаче такава сума не съществува.
Това означава, че за да се запази това ограничение от 7,2% и през четвъртото тримесечие, ще трябва КЕВР да измисли още 13 млн. лева, но това няма как да стане, защото такива пари няма да могат да се намерят вече дори и на хартия, имайки предвид, че през зимата потреблението на природен газ се увеличава. В такъв случай за да се запази цената на природния газ на нивото от трето тримесечие на 2018 г., е необходимо цените на дериватите на суров нефт-мазут с 1% съдържание на сяра и на газьол с 0,1% на сяра да паднат толкова, че да позволят намаление на цената на прордния газ с 26,17 лв./1000 нм3.
Ако цената на нефта и дериватите му се запази на ниво от трето тримесечие предстои повишаване на цената на природния газ най-малко с 8%, но тъй като трендът на повишаване на цената на суровия нефт ще продължи през трето и четвърто тримесечие трябва да се очаква скок в цената на природния газ през четвърто тримесечие с повече от 20%, като тенденцията ще се запази и през първото тримесечие на 2019 г.
Цената на природния газ влияе пряко върху цената на топлинната енергия, затова през четвъртото тримесечие тя ще расте най-малко с нови 15 до 20% спрямо цената през трето тримесечие, която пък е със 7% повече спрямо досегашната цена на топлинната енергия.
Излиза, че повишението на цената на природния газ за четвърто тримесечие спрямо сегашнато й ниво, ще бъде с около 32%, а повишението на цената на топлинната енергия спрямо сегашното й ниво ще бъде с 23 до 28%. Такова повишение няма как да не предизвика болезнената реакция на гражданите и ще рефлектира директно върху КЕВР.
Повишението на цената на природния газ с 10,8%, освен в цената на топлинната енергия, резултира и в увеличение на цената на „задължение към обществото” с около 2% заради повишавне на цената на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран способ, в резултат на което средните крайни цени на електрическата енергия и мрежови услуги за бита се установят на нива, по-високи от досегашните с 1,75% (0,1549533 лв./кВтч) за ЧЕЗ, 1,82% (0,15406667лв./кВтч) за ЕВН и 1,80% (0,1606033лв./кВтч) за ЕНЕРГО ПРО спрямо досегашните.
На пръв поглед това увеличение на цените е незначително, но ако се погледне по-внимателно доклада, изготвен от КЕВР за изменение на цените в сектор електроенергетика, се вижда, че за да се постигнат тези крайни цени за бита и ниската цена на „задължение към обществото” се използват изцяло несигурни и неработещи трикове и похвати:
Предлага се и се разчита основно на повишаване на приходите във „Фонд сигурност на енергийната система” (ФСЕС) с близо една трета или от 477 млн. лв. през 2017-2018 г на 660 млн. лв. през 2018-2019 г. Разчита се на увеличаване на приходите в този фонд, защото събраните в него средства се разходват основно за намаляване на цената за задължения към обществото (близо 370 млн. лв.), компенсация за намаляване в цена „задължение към обществото” на тежестта на разходите за енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия за енергийно интензивни предприятия (близо 160 мил.лв.). Близо 135 млн. лв. би трябвало да се използват за компенсации към НЕК за платени суми към ВЕИ от 2012 -2013 г. и за платени суми към ФСЕС. Всичко би било чудесно ако парите в този фонд можеха да се съберат и да се използват по описаното по-горе предназначение. Вече три години обаче в докладите на КЕВР в таблицата за разходване на средствата стоят неизменно тези 135 млн. лв., което означава само едно: ВЪВ ФОНДА СИГУРНОСТ НА ЕНЕРГИЙНАТА СИСТЕМА НЕ СЕ СЪБИРАТ ПРЕДВИДЕНИТЕ СРЕДСТВА! И ТАКА Е ВСЯКА ГОДИНА, ОТКАКТО СЪЩЕСТВУВА ФОНДЪТ! Възниква въпросът: след като във фонда не могат да се съберат 477 млн. лв., откъде идва оптимизмът на КЕВР, че през 2019 г. в него ще се съберат 660 млн. лв. и то при фантасмагоричното предположение, че приходите от търговия с емисионни квоти ще се увеличат двукратно от 228 млн. лв. на 410 млн. лв.? На всичкото отгоре не се посочват нито прогнозни количества квоти, които ще се продадат, нито на каква цена, очевидно за да не могат да се правят сравнения с предхождащи години. Налага се изводът, че във фонда отново няма да се съберат необходимите приходи, но дефицитът вече ще рефлектира директно върху цената на „задължения към обществото” и компенсациите, които получават нергоинтензивните предприятия и работодателите отново, както през 2015-а, ще поискат оставката на Иван Иванов. Нищо, че сега пишат възторжени писма до Цвета Караянчева в негова защита.
Четвърта година КЕВР не предприема нищо, за да компенсира разходите за предходни ценови периоди, които следва да се покрият от цената за задължения към обществото, в размер на 1 510 767 000 лв. Тези разходи са за:
1. Електрическа енергия по дългосрочни договори за периода 01.07.2014 г.
– 31.07.2015 г. в размер на 502,641 млн. лв.;
2. Електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за
периода 01.07.2014 г. – 31.07.2015 г., в размер на 245,082 млн. лв.;
3. Емисии парникови газове за периода 01.07.2014 г. – 31.07.2015 г. в
размер на 102,835 млн. лв.;
4. Дейността „обществена доставка“ за периода 01.07.2014 г. – 31.07.2015 г. в размер на 25,211 млн. лв.;
5. Компенсация на неизкупената разполагаемост по дългосрочни договори за ценовия период 01.08.2013 г. – 30.06.2014 г. в размер на 87,172 млн. лв.;
6. Компенсация на разходите, свързани с експлоатацията на ПАВЕЦ за ценовия
период 2013 г. – 2014 г. до стартиране на балансиращия пазар, в размер на 243,156 млн. лв.;
7. Невъзстановени разходи от Методика за компенсиране на разходите по чл. 35 от Закона за енергетиката и за разпределение на тези разходи между крайните клиенти, присъединени към електроенергийната система, свързани със задължително изкупуване на електрическа енергия (Методика), произведена от възобновяеми източници, в размер на 79 530 хил. лв.;
8. Невъзстановени разходи на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД от Методиката, по
Вътрешно арбитражно дело (ВАД) № 360/2014 г., в размер на 19,187 млн. лв.;
9. Невъзстановени разходи от Фонда за въглеродни емисии за ценовия период 2013 г.– 2014 г. в размер на 205,953 млн. лв.;
Така заедно със задълженията, несъбрани от ФСИЕС в размер на 135 млн. лв., общите задължения към НЕК от ФСИЕС и „задължения към обществото” нарастват до 1,650 млн. лв. и всички приказки за това как НЕК „излиза” на печалба отиват „на кино”. Точно обратното - декапитализацията на НЕК продължава.
При внимателно разглеждане на това как се изменят цените на крайните снабдители и разпределителните дружества се вижда, че изменението в цените на енергията е минимално – в рамките на 0,42% - 0,98% за трите дружества. Същественото увеличение на крайните цени за бита се дължи на увеличението на цените на услугите пренос и достъп, което от своя страна се дължи на това, че КЕВР толерира своеволното увеличаване на технологичните разходи от страна на ЕРД, а така също и увеличаването на студения резерв до 750 МВт. без да се извадят от него отдавна компрометиралите се централи на Ковачки.
КЕВР продължава да поддържа кръстосаното субсидиране при цените на регулания пазар, като малките бизнес и промишлени потребители субсидират цените на битовите потребители с 12%.
От всичко казано дотук следва, че за следващия ценови период, а много вероятно още от октомври, предстои сериозен скок в цените на природния газ, топлинната и електрическата енергия, както за битовите потребители, така и за бита.