През последните дни финансовият ни министър Симеон Дянков твърдо отказа да свали ДДС за лекарствата.
Здравният министър Стефан Константинов пък продължава преговорите с фармацевтичните компании за намаляване на цените на медикаментите.
На 1 март в Хърватия скача ДДС-то с 2% от 23% на 25%. По този начин балканската страна се нарежда сред първенците на Стария континент с най-висока ставка на данъка добавена стойност. Едноличен лидер в тази класация е Унгария с 27%.
Дяволът обаче се крие в детайлите.
С цел да се смекчи ударът на предприетата антикризисна мярка правителството на Хърватия реши да намали ДДС-то до 10 % за питейната вода, храните и продуктите за бебета, захарта, олиото, маслото, виното и бирата. В същото време с нулева ставка се облагат хляба, млякото, печатните издания и част от лекарствата и медицинските грижи.
Също така здравните осигуровки се намаляват от 15 на 13 на сто.
Експерти посочват, че по този начин ще бъдат защитени най-бедните, социално уязвимите и болните. Намаляването на ДДС-то за част от храните ще доведе до тяхното поевтиняване.
Финансовото министерство пресмята, че с вдигането на ДДС с 2% ще вдигне цените на дребно с 1,4%, но ще вкара в хазната 2,5 млрд. куни (383 млн. евро).
Едно от основните пера в бюджета се очаква да бъдат горивата. До средата на март те ще поскъпнат поне на два пъти. Първият път днес, заради новите ставки и по-късно с корекцията спрямо котировките на международните пазари.
От днес в Хърватия се вдига и необлагаемият минимум. За заплатите той скача от 1800 куни (238 евро) на 2200 куни (291 евро), а за пенсиите 3200 куни (423 евро) на 3400 куни (449 евро). По този начин 800 000 работещи и 200 000 пенсионери ще получават повече пари. Правителството обаче запази ставките по подоходния данък на 12%, 25% и 40%.
Експерти пресмятат, че получателите на заплати до 7500 куни (991 евро) (при средна месечна заплата от 5300 куни (700 евро)) могат да очакват значително покачване на доходите си. Тежки дни се очакват за получаващите високи заплати, които трябва да преглътнат дори и тяхното намаляване.
Студен душ очаква и Кипър.
ДДС на Острова на Афродита скача също както в Хърватия с 2% от 15% на 17%. Парламентът гласува мярката в края на миналата година като част от пакета с мерки за справяне с бюджетния дефицит. Високият ДДС ще се прилага за горива, електричество, телекомуникации, вода, техника, дрехи и цигари.
Противници на вдигането на налога от седмици протестират, че най-бедните в Кипър ще платят цената на кризата чрез по-високите си сметки за ток и вода. Островът на Афродита ще затвърди водещата си позиция с най-високите цени за електроенергия за бита. Освен това ще поскъпнат цигари, дрехи, памперси, алкохолни напитки и почистващи материали.
Правителството няма все пак да пипа ДДС-то храните и лекарствата,
които запазват ставките си от 5% и 8%. Туризмът също ще се ползва с досегашните си преференции, като поправянето и отдаването под наем на яхти и самолети ще се облага с нулева ставка.
По този причина от правителството смятат, че цените няма да скочат повече от 2%. Кипър запазва все пак някои от своите предимства като нулева ставка за финансовите и застрахователните услуги, социалното подпомагане, образованието, културата и спорта.
Големите вериги от супермаркети
„Орфанидес“, „Алфа Мега“ и „Лидл“ заявиха, че ще запазят старата ставка от 15%,
а разликата от 2% до 17 на сто ще я плащат от печалбата си. Мярката е нашата социална подкрепа за кипърци в тези трудни времена, заявиха от ръководството на трите ритейл компании.
Освен това месечните доходи над 2500 евро месечно ще се облагат с допълнителен данък.
Кипър вече беше предупреден от Европейската комисия (ЕК), че ако не вземе мерки да намали дефицита от 6% от БВП, ще му бъдат наложени санкции.
Рестриктивните мерки трябва да намалят дефицита до 2.4%, което е под границата от 3%.
Диференцираната ДДС система се ползва от години в Гърция. Атина дори дава допълнителни отстъпки на живеещите на островите гърци.
„Не купувайте днес това, от което ще се нуждаете вдругиден“,
съветва кипърци как да ограничат разходите си ръководителят на кипърския съюз на потребителите и на Асоциацията за качествен живот Лукас Аристодему.
България е с най-висок ДДС върху лекарствата на Стария континент – 20%.
Средно в Европа този процент се движи между 5% и 6%, докато във Франция той пада на 2,1% за реимбурсираните медикаменти, пише Hospital.bg.
Според експерти, лекарственият пазар у нас е на около 2 млрд. лева, като едва 44% от средствата за лекарства са от публични фондове. По този показател България твърдо се нарежда в дъното на европейската класация.