- Проф. Киров, неиздаденият указ на президента Радев за освобождаване на главния секретар на МВР Младен Маринов блокира промените в кабинета, които днес трябваше да бъдат гласувани в парламента. Решението на МС за указа е изпратено вчера на президента, а днес той замина за Рига. Има ли някакви юридически основания държавният глава да не издаде въпросния указ?
- Става въпрос за назначаване и освобождаване на главния секретар по Закона за МВР и в този случай попадаме в хипотезата на т.нар. споделени правомощия между изпълнителната власт и президента на Републиката. В смисъл правителството предлага, а президентът назначава с указ. Когато се предлага за назначаване, президентът може да има някакви съображения и да каже: "Абе, този дето ми го предлагате, не кореспондира с моите разбирания за професионализъм, pd добросъвестност, честност и т.н. Я, си помислете и дайте да някой друг, предложете, да не е този, защото имам сериозни възражения". Но когато се освобождава от пост - може ли насила президентът да остави едно лице да действа в дадено министерство, въпреки нежеланието на изпълнителната власт да работи с това лице?
Представете си и другата хипотеза - ако Младен Маринов си беше подал оставката като главен секретар, тогава Министерският съвет щеше да направи на това основание предложение до президента да го освободи. Нима при това положение президентът ще му каже: "Не, твоята оставка нищо не означава за мен, аз настоявам ти да си изпълняваш функциите". Това е абсурдно!
- В мотивите си за освобождаване Младен Маринов е визирал член 36, ал. 1 от Закона за МВР, според който, правомощията на главния секретар се прекратяват по негово искане. И на това основание правителството взима решение да предложи на президента да издаде указа. Има ли някаква несъвместимост?
- Не! Президентът е длъжен да издаде указ и да освободи главния секретар на МВР.
- А има ли срок за издаване на указа?
- Няма срок, но ние все пак сме хора, които мислят рационално. Но не да мислим рационално под въздействие на страсти и емоции. Като ще управляваме държава, трябва да действаме според законите. Правителството иска Младен Маринов да стане министър, президентът трябва да се съгласи с това желание на премиера, а народните представители да го гласуват. Това е редът.
- Не е ли била необходима предварително съгласувателна процедура между администрацията на премиера и на президента, преди да излезе решението на правителството, за което намекват от "Дондуков 2"?
- Тази съгласувателна процедура визира само назначаването на дадена кандидатура. Тогава президенът може да възрази. Но не и за освобождаването. Правителстното не предлага на мястото на Младен Маринов нов човек, правителството предлага той да бъде освободен. Какво има да се съгласува в случая? Ако решението МС за указа беше – да бъде освободен Младен Маринов и на негово място да бъде назначен еди кой си, тогава в тази съгласувателна процедура можеше да се разменят аргументи относно качествата на този, който се предлага да заеме поста. А в случая няма такава хипотеза. Нещата са толкова тривиални, че няма накъде повече. Президентът явно си връща, заради факта, че правителството реши тази година премиерът Борисов да отиде на откриването на годишната сесия на ООН. Май няма такава държава в Европа като нашата.
Още нещо - по закон Младен Маринов е прав. Той казва: Аз изпадам в конфликт на интереси и в едномесечен срок трябва да бъда освободен, което е изискването на стария закон за установяване, предотвратяване конфликта на интереси. Този текст е в новия закон за борба с корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Значи той обявява, че е в несъвместимост. И в едномесечен срок от настъпването на тази несъвместимост Маринов предприема действия по прекратяването на това положение. Ами ако той беше управител на търговски дружество и го избират за министър? Подава си оставката, но трябва да има общо събрание на акционерите, за да бъде освободен и да бъде вписан в Търговския регистър. Но след като той си е подал оставката, какво повече да направи? Е, какво, да чакаме вписването в Търговския регистър, та да бъде избран за министър ли?
- Проф. Киров, вие сте утвърден конституционалист. Но има и друго мнение. Обади ми се Сабрие Сапунджиева, която беше преди години в юридическия екип на президенството. Беше гневна и каза: На какво основание президентът ще освободи Младен Маринов от МВР. Казах ѝ - на основание на решението на МС. Какви са мотивите?, пита тя. Ами, ако Маринов не бъде избран за министър? Тоест, г-жа Сапунджиева смята, че Младен Маринов първо трябва да бъде избран за министър и тогава да има указ за освобождаването му от поста в МВР. Даде за пример депутатите, когато отиват в правителството. Те първо се избират от парламента на новия пост, а после парламентът прекратява правомощията им като народни представители.
- Няма пречка и така да стане. Възниква обаче конфликт на интереси. Затова в този случай този конфликт на интереси се разрешава като кандидатът се освобождава от позицията главен секретар.
- Но има съществена разлика в това, което вие казвате и това, което твърди г-жа Сапунджиева. Тя е категорична – нека първо го изберат Маринов за министър и тогава да има указ за освобождаването му от поста, който сега заема в МВР.
- Няма никакъв проблем и едното, и другото. Но по-чистият въриант е да го освободят и след това да го изберат, защото в противен случай възниква конфликт на интереси. Просто президентът намери начин да си го върне на премиера, заради ООН.
- Нима допускате, проф. Киров, че на такова ниско ниво ще се решават въпросите в държавата?
- Най-вероятно е такова, като знам какво е нивото на някои хора, които съветват Румен Радев в президентската администрация. Да си припомним, че когато Румен Радев трябваше да се кандидатира за президент, Плевнелиев за един ден му издаде указа за освобождаване от съответната длъжност във ВВС. Можеше ли да го върти Плевнелиев? Можеше, ама не го направи. Добре известно е, че не съм фен на Плевнелиев. Това са дребни заяждания, които са контрапродуктивни. В този случай Борисов изпрати топката във вратата на Радев. И в момента го води с две на нула, заради глупостите, които върши президентът под въздействие на съветниците си.