"Божи пратеник" и "Спасител на руския народ" - го наричат едните. Другите виждат в него авторитарния деспот от КГБ. Ще съумее ли Путин да се претвори в нов ръководител, за какъвто междувременно си мечтае средната класа, се пита Дойче веле
С непречупена воля за власт, и след четиригодишно прекъсване, Владимир Путин иска отново да застане начело на необятното руско царство - този път като президент. Мобилизираните негови привърженици подчертават, че след разпадането на Съветския Съюз и хаотичните времена на глад, бедност и обезценяване на рублата през 90-те години, Путин помогнал да се възвърнат старата сила и национално величие на Русия.
Само че недоволството срещу него е по-силно, отколкото си личи на пръв поглед. Не е изключено да текат "тектонски промени и системата вече да се разпада" - усъмни се наскоро "Уолстрийт Джърнал", позовавайки се на неназован руски индустриалец. Повече от всякога витае въпросът дали Путин може да се прероди в "Путин 2.0". Нуждата от подобно нещо е очевидна.
Само с петрол не може
Заедно с кризата се появи изводът, че дори повишените цени на петрола не са вече достатъчни, за да надмине руският икономически прираст този на западните страни. Вярно, че миналата година руската икономика отбеляза ръст от 4,3 на сто, но прогнозите за 2012 са значително по-лоши. Самият Путин едва ли се заблуждава по този въпрос.
Почти като опозиционна критика спрямо собствения му икономически курс прозвуча написаното в неговата проектопрограма за управление, където се говори за "ниската ефективност на руската икономика". Представителите на частния бизнес обаче са изцяло пропуснати в Путиновата предизборна програма. А техните критики и искания стават все по-конкретни.
Сергей Петров, един от най-големите вносители на автомобили в страната например настоява за "незабавно дерегулиране на цялата икономика". Сергей Галицки - един от най-популярните млади предприемачи и притежател на търговската верига "Магнит" иска въвеждането на система за медицинска профилактика, както и вдигането на пенсионната възраст.
Независимо от някои различия, повечето представители на бизнеса са единодушни в едно: Държавните гиганти би трябвало да се приватизират, а за чуждестранните инвеститори да се въведат ясни правила и гаранции. Освен това, те настояват за нулева толерантност спрямо корупцията, както и за съкращаване, ако не и за тоталната подмяна на чиновническия апарат.
Реформи или страх за личната власт?
С това, програмата за действия на Путин е повече от ясна. Същото беше обаче и положението още през 2000-та година. Тогава реформаторските проекти бяха замразени, защото петролът докара несметни приходи на страната. Сега пък има опасност Путин да спре реформите от страх да не настрои враждебно своята обичайна, патерналистична клиентела, която и без друго е разколебана от последните обществени протести.
Може би затова в новата си програма Путин предлага временно разширяване на държавния капитализъм, така че не е изключено, средната класа отново да обере неблагоприятните данъчни ефекти от този ход. Путин се намира на кръстопът. Не е особено обнадеждаващо за него, че дори Андрей Костин - шефът на втората по големина държавна банка ВТБ - междувременно препоръчва Путин да обещае, че през 2018-та няма повече да се кандидатира за поста.