Програмата за устойчиво развитие от 2030 г., приета на 70-ата сесия на Общото събрание на ООН през 2015 г., постави смели цели за промяна на света по устойчив и стабилен път. Тук беше обещано и образуването на обновено глобално партньорство за устойчиво развитие, включващо всички страни, всички заинтересовани участници и всички хора, така че никой да не остане забравен.
Въпреки това обещание 23-те милиона жители на Тайван бяха изоставени от това глобално усилие. Това нарушава принципа на универсалност, на който са основани ООН, и лишава Тайван, както и международната общност, от възможности да работят заедно за общото благо.
Тайван, въпреки че не е имал право да участва в срещите, дейностите и механизмите на ООН, никога не е бягал от задълженията си като отговорна и заинтересована страна. В съответствие с препоръките на дневния ред Тайван публикува първия си доброволен национален преглед миналата година, в който подробно се очертава целият ни правителствен подход към изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (SDG).
Конкретните резултати, които постигнахме, включват облекчаване на бедността, пълното унищожение на глада, намаляване на процента на домакинствата с ниски доходи под 2%, намаляване на дела на смъртността на майките до едва 11,6 на 100 000 души и детска смъртност под 5 години до 2,4 на 1000 и подобряване на нивото на грамотност до 98,7%. Всичко това е доста над стандартите на SDG на ООН.
Тайван също предоставя помощ за развитие на други държави. Чрез Международния фонд за сътрудничество и развитие (TaiwanICDF), официалната организация за подпомагане на развитието на Тайван, стартирахме различни програми в Тихия океан, Азия, Африка, Латинска Америка и Карибите. Тези програми имат за цел да помогнат на страните от тези региони да постигнат чиста енергия, продоволствена сигурност, безопасност на храните, устойчиво селско стопанство, по-добро образование, здраве и благополучие за всички възрастови групи и намаляване и адаптиране при бедствия. ТайванICDF работи и с Европейската банка за възстановяване и развитие, за да помогне на страните от Централна Азия и Централна и Източна Европа да развият пазарни и екологични икономики.
Докато ценните приноси на Тайван са широко признати по целия свят, ООН продължава да пренебрегва това, което Тайван може да предложи. На туристите, експертите и специалистите от Тайван се отказва влизане в сградите на ООН - само защото ООН не приема тайванските паспорти (Република Китай), които са признати от почти всяка страна по света. ООН отказва да акредитира тайвански журналисти, които отразяват нейните срещи и дейности, но работата на такива хора е в интерес на народа на Тайван и на света.
Изключително сме разочаровани, че ООН продължава да злоупотребява с Резолюция 2758 на Общото събрание от 1971 г., за да оправдае изолацията на Тайван. Както вече посочихме, тази резолюция нито разглежда въпроса за представителството на Тайван и неговия народ в системата на ООН, нито определя връзката между Тайван и Китай. Така нареченият принцип на „Един Китай” е оспорен от много държави-членки на ООН. Лошо е, че ООН, организация, създадена да служи на цялото човечество, едностранно определя статута на Тайван.
Член 1 от Хартата на ООН обявява, че целите на организацията са „да постигне международно сътрудничество при решаването на международни проблеми от икономически, социален, културен и хуманитарен характер и насърчаване на зачитането на правата на човека". В този критичен момент, когато човечеството е изправено пред множество предизвикателства, глобалното сътрудничество, което включва всички държави, всички заинтересовани страни и всички хора, става все по-важно.