Няколко дни не бяхме журналя. Бяхме журналисти. Допусна се предположението, че журналистите могат (и са!) да бъдат на прицел. Могат да бъдат бити и дори убивани за работата си. Случая не се оказа такъв, но осъзнаването си остава.
На пресконференцията за жестокото убийство в Русе бяха казани много верни неща. Но и една много голяма лъжа, произнесе я Бойко Борисов – че сега в България може да се пише и говори неограничено свободно. Не, не може. Говори се неограничено свободно в неограничени и свободни медии. Каквито в България се броят на пръстите на едната ръка. Толкова са малко, че служат повече за изобразяване на лъжата за свободата на словото, отколкото за компенсиране на ограничената свобода на словото.
Няма как да са независими медиите в България, ако в голямата си част те са собственост на един човек. Няма как да зададем на този човек въпросите, които се налага да бъдат зададени. Той съществува само като име. Призрак с тежка черна сянка. Той не ходи на работа, но получава заплата за работа. И ние не можем да го попитаме как се чувства от получаването на този срамен хляб – какъвто е изразът за нечестно получени пари, защото няма къде да го видим, как да контактуваме с него. Повечето медии говорят вместо него – това ли е свободата на словото, неограничената свобода, за която говори на пресконференцията премиерът Бойко Борисов? Не само медиите, а и разпространението им е негово. Затова има медии, които са наказани с неразпространение – това ли е държавата, чието име някои наистина се постараха да оплескат с не най-подходящия повод, но затова пък причина да се говори за несвободата на медиите в България е основателна.
Затова днес, може би последният от няколкото дни, в които не бяхме наричани журналя, а журналисти, искам да ви кажа – няма свобода на словото в България, има отделни островчета на свободата. Ако наистина искате да има независими и свободни медии, оказвайте ни подкрепа, докато сме живи. Не е нужно да ни превръщате в икони, когато сме мъртви. Не е нужно да ни повишавате в ранг разследващи журналисти, да ни оплаквате, да организирате бдения и мероприятия, да пишете колко сме прекрасни. Не сме прекрасни, обикновени хора сме, които са избрали за професия истината. Ако имате нужда от истината, направете така, че да я имате. Медиите в България ще бъдат свободни, когато българите поискат те да са свободни.
И не, не сме първата власт, както каза Борисов. Този израз така и не го научиха, в оригинала не се говори за „власт“, а за „сила“. Не е нужно да сме първата сила, по конституция първите три сили са определени. Журналистиката е четвърта и става сила само когато зад нея са застанали читателите, слушателите и зрителите.
Веселина Седларска, "Редута"