Коментар на Явор Дачков за в. „Галерия“
Известни лица от БСП се подписаха в декларация срещу Корнелия Нинова с благородната цел да защитят свободата на словото в партийния орган “Дума”. Според тях Нинова е назначила противоуставно новия главен редактор на вестника. Случката беше раздухана от проправителствените медии като бунт срещу ръководството на опозиционната партия. Той не е такъв, но е опит за вътрешнопартийно позициониране. И е интересен, само защото БСП е единствената сериозна политическа заплаха за ГЕРБ, така че всичко, което се случва в нея заслужава внимание. Интересни са и опитите на Бойко Борисов да я подчини, както направи с десницата в лицето на СДС, ДСБ и производните им. Във всеки случай подписката няма нищо общо със свободата на словото, а е част от вътрешнопартийната битка за надмощие.
Изгладнялото крило, което иска да е във властта се изнервя, че Нинова е твърд опозиционер и я натиска, за да започне да прави компромиси. По-голямата част от подписалите са управлявали БСП през годините, имали са влияние и ако ги беше грижа за “Дума” щяха да направят от този вестник голяма и влиятелна медия. При твърд електорат от 800 хил. души това не е много трудно. Вместо да го направят, защото е разумно, те вкупом превърнаха този вестник в маргинално издание, защото никой от тях в своя личен и политически егоизъм не се интересуваше от него. Оставиха го да се дави в дългове и не направиха минимално усилие, за да го стабилизират и да го развият.
Впрочем така постъпи навремето и СДС с “Демокрация”, която имаше над един милион тираж в първите години на прехода и можеше да се превърне в значим и влиятелен вестник, ако поне на един от партийните функционери му пукаше за нея, а във върхушката на СДС имаше поне малко ум.
Подписката срещу Нинова не е за “Дума”, а за власт. Категоричната позиция на лидера срещу Бойко Борисов и ГЕРБ изнервя част от апарата и елита на партията. Впрочем само двама-трима от т. нар. бунтовници биха могли с лични средства да издържат вестник “Дума” поне до 2060 г., но не я разбират така солидарността. Боли ги, ако трябва да я практикуват, а не само да говорят за нея със загриженост. Битката тук е за съвсем друго. Непримирият лидер да бъде махнат и на негово място да се сложи консенсусна фигура. Като Мая Манолова, например, която хем ще работи чудесно с Бойко и ще отвори пътя за широка коалиция по германски образец, хем и хората ще я харесват, защото много самоотвержено дава интервюта за парното, децата с увреждания и майките им, проблемите с ерепетата, гроздобера и каквото се сетите. Нищо, че не върши никаква работа, каквато е изначалната идея на това присъствие.
Като опитен политик Борисов не може да не следи тези процеси и ги насочва в своя полза, доколкото е възможно. Последният подарък от 43 милиона, който направи на бизнесмена Георги Гергов през община Варна, трябва да се разглежда и в този контекст. Борисов финансира пряко вътрешнопартийната опозиция на Нинова. Както САЩ финансират "Ал Кайда" в борбата им срещу Асад в Сирия. Мащабите са различни, но стратегията е същата.
Въпросът е колко сили ще има лидерката на БСП, за да удържи този натиск. Това обаче е по-голям въпрос за българското постоянство и българския политически ум. Неслучайно на Народното събрание пише “Съединението прави силата”. Явно е имало голям проблем още тогава, та нашите предшественици са решили да го напишат на фасадата на най-важната сграда, за да не го забравят тези в нея и онези извън нея.
Липсата на единство е основен български проблем, който, уви, не се проявява само в политиката. Но понеже сега говорим за нея само ще припомня, че БСП можеше на два пъти да бие ГЕРБ, ако нейният собствен бивш лидер и президент Георги Първанов не направи опит да я разцепи и не открадна едни 5-6 процента през годините.
Същото с много по-голяма сила може да се каже за десницата и за НДСВ, които вече не съществуват. Същото ще сполети и ГЕРБ, когато харизмата на Борисов престане да действа. Само ДПС стоят монолитно в този контекст и управляват, независимо кой е на власт. Не защото Доган е гениален, а защото хората, които гласуват за тях са постоянни и единни в гласуването си. И са български турци. Турската им половина донякъде ги предпазва от българския бацил на разделението. При тях опитите да се разцепи партията завършиха с пълно маргинализиране на отцепниците Касим Дал и Лютви Местан. Това е добър урок, който бунтовниците в БСП е добре да научат. И вместо да се бунтуват, за да получат краткотрайно потупване по рамото и дребна служба или държавна поръчка от Бойко да гледат малко по-напред от носа си.