При кризисното състояние на държавата основната опозиционна сила е на една ръка разстояние от управлението. Тя обаче го докосва, за да се оттласне назад. Дебатът за партийния орган се оказва по-важен от обществените очаквания.
Властта си подсвирква по Графа (ул. „Граф Игнатиев“), бихме казали дори, че (безгрижно) се търкаля по улици и площади.
Всякакви улици и площади – санирани и несанирани, ремонтирани и недоремонтирани, хубави и грозни, с дупки и без дупки, в София, Варна и други градове…
Съвсем сериозно.
Скандалите гонят последна степен по скалата на Рихтер. Само през август поредица от кризи заплашваше да свали правителството и страната да стигне до предсрочни парламентарни избори:
- Казусът с „Олимпик“, който засегна близо 200 000 шофьори, изпълнили задължението си да сключат застраховка „Гражданска отговорност“. Постави и острия въпрос какво правят регулаторните органи и защо години наред нямат воля и капацитет да въведат простата система „бонус малус“, така че да не се стига до вдигане на цените на задължителната застраховка на калпак, а да се гледа поведението на шофьорите, нарушенията, катастрофите. И до този момент отговор няма.
- Безпрецедентният срив на Търговския регистър, който постави държавата на трупчета. И също извади на дневен ред важен въпрос: искат и могат ли управляващите да изпълняват обещанието си за електронно правителство, електронни услуги, електронна карта на пациентите в здравеопазването? Отговор пак няма.
- Катастрофата край Своге, която отне живота на 20 българи - заради безобразния път, не заради дежурното обяснение за несъобразена скорост на водачите.
Изброените случаи, както и редица други привидно по-дребни скандали, са обединени от две ширещи се явления: корупция и завладяна държава.
Какво още трябва да се случи, за да тръгнем към радикална промяна в модела на управление?! Въображението сякаш е изтощено, за да надгражда събитията, но реалността го опровергава.
Инфлацията тръгне нагоре, задават се по-високи данъци, които засягат масата от граждани, а не олигарсите и социалните върхове. За тях плоският данък остава, понеже бил много прогресивен.
Цените вървят нагоре, чуждите инвестиции – надолу.
Убийството на журналистката Виктория Маринова ни изпрати на първите страници на световните медии. Криминалното деяние бе бързо разкрито, но само наивник, който си затваря очите пред обективните показатели на страната и не познава природата на медиите, може да счита случаят за приключен. Той продължава да бъде повод чуждите медии да насочват прожектори към България в крайно негативен контекст: за медийната свобода, олигарсите, върховенството на закона, корупцията.
Но и това не е всичко. Ремонтите в София не са само естетически казус, а стигнаха до вниманието на Брюксел и ОЛАФ.
Да не пропуснем сочните кавги сред патриотите, които създават усещане, че кабинетът всеки момент може да изгуби парламентарното си мнозинство.
Налага се подробно да опишем картината, защото това е фонът, върху който се развиват отношенията и дебатите в опозиционната сила, която е най-близо до възможността да поеме властта. Какво прави в подобни случаи всяка сериозна политическа сила? Консолидира се, сформира екипи в различните ресори, представя водещите си лица като потенциални министри, пресира управляващите, стяга структурите, загърбва дребните различия и създава имидж на партия, която знае какво да прави, когато поеме властта.
След вълната от кризи БСП е на една ръка разстояние от управлението и сякаш е достатъчно само да се протегне, за да стигне до нея. Вместо това партията я докосва, за да се оттласне мощно назад!
Изводът се налага от отворените (кървави) писма, които си разменят социалистите публично и шумно. Перата са превърнати в шпаги, милост – никаква и никому, битката е като „на живот и смърт”.
Настървението би било оправдано, ако се сражаваха за идеи, ако една срещу друга се изправят различни представи за бъдещето на България. Залозите, за жалост, са по-дребни и някак лични, ако съдим по реториката и употребата на епитети.
Да уточним: БСП трябва да остане партия, в която има трибуна за свободно изразяване и сблъсък на мнения. Не ни трябва още една партия, изпразнена от идеология, с формално ръководно тяло, с един Лидер пред медиите, но със задкулисно враждуващи лобита. Не ни трябва и партия, чиито становища могат безсъвестно да се метят от една крайност в друга, от партньор на партньор с оглед на наближаващи (евро)избори, докато, отново зад сцената, се разпределят постове, влияние, с една дума – келепир.
При всичките си грехове, които БСП натрупа по време на прехода, тя запази класическото в понятието „партия“ и в голяма степен се съхрани на идейна основа. Въпреки това, компромисите, греховете, съглашателството, отстъпленията бяха на път да я маргинализират безвъзвратно. Острата опозиционност на новия лидер я върна на терена на голямата политическа битка. Безчестно е да се пренебрегнат резултатите: удвоен брой на депутатите в сегашния парламент и спечелени президентски избори.
Трябва да добавим и друго: битката с ГЕРБ видимо се изостря, но вместо консолидация, вместо безрезервна солидарност (с грубо атакуваната Елена Йончева, например), партията бе въвлечена в сюжет, който може да има огромни последствия по дребен повод.
Дребен?! Така биха реагирали възмутените опозиционери на Нинова от промяната във вестник „Дума“.
Да, дребен. Вестник "Дума" е символ, но целта на една партия би трябвало да е по-мащабна от рокадата в партийния й орган, която с нищо не заплашва изданието. При нервната ситуация в държавата, при нулевия респект към институциите, при тоталното недоверие, при растящото социално неравенство, при ширещото се отчаяние всеки социалист би трябвало да е на висотата на предизвикателствата, които стоят пред БСП като основна опозиционна сила. Вповече идва толкова яростен спор около вестник в епохата на интернет, на бързите комуникации и развиваща се мобилност.
Тръмп разчита на туитър, Манфред Вебер се изказва (според Борисов прибързано) в туитър, всички световни лидери и партии имат профили в социалните мрежи, само БСП е в състояние да срути цялата партийна конструкция заради дрязги около партиен орган с незнайно колко голям тираж.
Именно заради бързината на комуникациите и лавината от информация, която залива съвременния потребител, той едва ли ще следи задълбочено аргументите на спорещите, но със сигурност ще направи извода, че нещо не е наред в тази партия, която дава заявка да бъде алтернатива и да управлява. Опозицията на Нинова прави медиен рейд, за да затвърди това впечатление. За радост на ГЕРБ. Даже Тома Биков няма нужда да коментира процесите в БСП.
На колегата Йордан Мичев, който като изпълняващ длъжността пое главното редакторство на „Дума”, трябваше да бъде даден толеранс преди да бъде обиждан, заклеймяван, оценяван.
Изобщо, другарки и другари, дами и господа, уважаеми опозиционери, приберете перата и се разходете по Графа (и не само), да видим какво ще намерите.