В условията на тежка криза на капитализма през 20-те и 30-те години на ХХ век управляващите политически върхушки в Европа и САЩ създават образа на врага, който да обвинят за всичко това – този на евреите. Този образ има най-силните си проявления в най-кризисната страна след Първата световна война – Германия, и доведе до Холокоста.
След 2008 г. в криза е неолибералният капитализъм. Досегашната контролирана монополярно след 1989 г. от САЩ световна негова конструкция, обогатила 1 % най-заможната олигархия, се тресе и разпада, системните неолиберализирали се партии навсякъде са в криза и управяващите елити търсят заместител в нова форма на антисемитизъм, за да обединят около себе си кризисните се общества. Днешната русофобия външно много е сходна с антисемитизма и дори малко журналистически може да се каже, че
съвременните евреи са руснаците
Но ако за антисемитизма основните причини са религиозни и икономически, то русофобията в своята най-дълбока същност е продиктувана от факта, че една шеста от земята е в ръцете на 145-милионно население, т.е. всички ресурси са собственост на една сравнително малка на брой общност, която ги експлоатира.
Рейгън нарече СССР “империя на злато” през 1983 г., но след няколко години , при среща с Горбачов, той заяви, че не счита вече СССР за такава. Управлението на Горбачов и Елцин сякаш подхрани надеждата на Запада, че и той ще се включи в експлоатацията на природните ресурси на територията на Русия и поради тази причина отношението към тях бе изключително благосклонно от западните държавници. Дори желязната лейди Маргарет Тачър покани семейство Горбачови на закуска. Елцин разреши на военни експерти да посещават ежедневно основните руски секретни оръжейни заводи. Но периодът на партньорство се смени с криза, като символично начало на която може да се приеме 1995 г., когато Андрей Козирев (министър на външните работи) е сменен от Евгени Примаков, възприеман като баща на философията на съпротива на държавно ниво на глобалната хегемония на САЩ.
През последния четвърт век антируските лобита в основните западни страни започнаха масирана антируска кампания и системно и последователно негативизиране образа на Русия, Путин и изобщо на руснаците. Целта е фактически да се постигне такава психологически неприязън, че всякакви агресивни действия срещу Русия и съответно руснаците да бъдат позволени и оправдани пред световното обществено мнение. Така русофобията е съпътстващ продукт от тактика на т.нар. от Наоми Клайн„капитализъм на катастрофите”. Тактика, която намери своята конкретика в последните години в Ирак и Либия. Направи се и неуспешен опит да бъде приложен и в Сирия, но Русия решително се противопостави.
През 2017 г. Владимир Путин прогнозира, че русофобията е временно явление, защото е непродуктивна и за двете страни. Но тази прогноза е една от най-малко вероятните да се случи, защото с изострянето на проблема с недостига на ресурси русофобството ще се засилва. Естествено амплитудата на русофобията зависи и от редица геополитически фактори, като преминаването от еднополюсен към многополюсен свят, засилващата се роля на Китай, нарастването на военния потенциал на Русия и нейната енергийна стратегия, руската културна самобитност и православие, намаляване ролята на долара като световна валута и др.
Русофобията като държавен расизъм и елемент от психологическата война постепенно се разширява и навлиза в други сфери – икономиката, правата на човека, информационната сфера и т.н. Отношенията между Русия и САЩ винаги са били заредени с определено напрежение, което в последните години ескалира. Само като припомняне – ето няколко факта. Отношенията между САЩ и Русия се обтягат особено много след бомбардировките на НАТО на Югославия през пролетта на 1999 г. и след това значително се влошават от кризата в Украйна през 2014. За засилване на русофобията значително допринесе и включването на Крим в Руската федерация през 2014 г., руската военна намесав сирийската гражданска война, а от края на 2016 г. заради предполагаема намеса на Русия в изборите през 2016 г. в САЩ. Започнаха обвинения към Русия, Путин и руснаците в най-различни направления – шпионаж, кибератаки, убийства. Наложени са взаимни санкции през 2014 г., които продължават да се разширяват. На 17 октомври 2018 г. Тръмп обвини Путин в съпричастност в убийства.
Парадоксалното е в това, че
обвиненията към Русия се отправят от държави,
чиято международна практика съвсем не е “чиста”
При разрушаването на Ирак и милионите жертви се използваха лъжи относно арсенала от химически оръжия на Садам. Дори Тони Блеър се извини за това. Следва Либия – също така хиляди жертви и разделение на страната и вътрешни междуособици. Бомбардировките на Югославия също доведоха до граждански войни, разпадането на федерацията и хиляди жертви. С произволното създаване на Косово от гледна точка на международното право се заложи една вечна точка на възможни напрежения, защото в територията на тази нова държавна се включват свещени земи за сърбите. На фона на този акт включването на Крим към Руската федерация е съвсем оправдано от правна гледна точка, защото бе проведено с референдум. Насищането с бази и все по честите учения на НАТО, американски биохимически лаборатории – Грузия, Украйна и др. около границите на Русия неминуемо принуждават руснаците да реагират по съответен начин, защото едва ли има народ, както руския, който през последния един век да е загубил такъв огромен брой хора.
От десетилетия Холивуд – най-мощната пропагандна машина в историята на човечеството, обслужваща американската глобална културна хегемония, произвежда филми с русофобска ориентация. Така ръководните елити на САЩ всъщност подготвят обществото за всякакви форми на агресия – от тайни операции до военни действия. Шпионските филми от типа “Джеймс Бонд” от времето на Студената война формират отрицателни настроения към руснаците и Русия. След разпадането на Съветския съюз тази тенденция се запази. Например “руските терористи” във филма “Air Force One” (руснаците винаги се играят от английски актьори, които говорят със смехотворен акцент) помагат на жесток генерал, който се играе от немец… Филмът “Светият” изобличава руските олигарси, а филми като “Секретни материали-2” или “Training Day” показват канибализъм и проституция на т.нар. руска мафия и отрицателни прояви на руснаците. Филми на Дейвид Кроненбърг „Порок за износ”, в които типични образи са руски бандити, представени като фанатици, расисти и човеконенавистници.
Типично русофобски са филмите “Червените” на Уорън Бийти и “Червената жега” на Уолтър Хил, в който Шварценегер играе съветски агент-милиционер. Същото е с филма “Доктор Странгелов” – военна сатира, която изобличава ядрените програми по време на студената война. Показателна е сцената, в която известният американски актьор, режисьор и продуцент Джордж С. Скот започва да говори за представители на цвета на руската нация като за “неграмотни мужици”, от които „свободният свят“ не трябва да се страхува. Във филма “Най-опасната игра” се разказва за руски аристократ, който преследва хора, попаднали след корабокрушение на необитаем остров. В друг филм – “Светът в неговите ръце”, на Раул Уолш се описва борбата за богатствата на Аляска и северните тихоокеански територии. Тук руски образ на злото е садистът, Великият Княз, а негов противовес е американският герой. Русия е представена като враг на свободата. Като цяло
руснаците в холивудската киноиндустрия
се представят като „врагове на свободния свят” и „авторитарни личности”
Така се формират масови предразсъдъци, които разпалват антипатия и омраза към една нация и държава. Руският актьор, бивш ММА боец от UFC и световен шампион по смесени бойни изкуства Олег Тактаров наскоро съобщи на страницата си във Facebook, че е отказал „примамлива оферта” от Холивуд за роля на „руски сепаратист”, воюващ в Украйна, защото ролята е следната: „Мъж, руснак, 45 – 50-годишен, Роман — лидер на руска сепаратистка група, коварно и жестоко се сражава в Украйна. Филмът започва с масово избиване, организирано от „руските сепаратисти” в мирно украинско селце. Руските сепаратисти унищожават селото, руснаците свалят американски самолет, който неясно какво прави в небето на свободна Украйна… Трима американски военни загиват и остава един, който според всички закони на жанра, трябва да избие лошите руснаци.
Днешните елити заместват антисемитизма от 1930-те години с русофобия и това е особено характерно за кризисната след Брезкита Великобритания. В интервю от 25 март 2018 г. английският журналист Нил Кларк споделя следното: „В Англия започнаха маккартистки времена …Всеки, който е заподозрян в симпатии към Русия, се приема за маргинал. Сега е модно да се съревноваваш кой е по голям русофоб… Днес известният борец за правата на гейовете Питър Тетчъл иска руските деца да бъдат изгонени от английските училища. Руските деца са неговите врагове. Това е просто Третият райх! Някога в Германия гонеха еврейските деца от училищата, а днес в либерална Британия искат да изгонят руските ученици. Звучи зловещо! Ако в Англия се опиташ да изгониш от училище дете поради „неправилна националност” ти непременно ще бъдеш обвинен. Това ще е краят на твоята кариера. Но за руските деца това не се отнася. Съществува русофобия, която е официално одобрен расизъм“ (1), т.е. държавен расизъм.
Какви са основните обяснения за русофобията от гледна точка на прозападните политически върхушки? Доминираща е представата, че Русия е държава с имперско авторитарно експанзионистична традиция, която непрекъснато се стреми да разширява своите граници и да се противопоставя на западните сили. Най-често даваният пример за агресивност е Крим, но като цяло историята от последните десетилетия показва съвсем друго – свиване на Руската територия. Като цяло обаче видимо е, че в повечето случаи реакциите на управляващите в Русия са вторични спрямо политиката на САЩ и ЕС.
Онова, което реално създава конкретно напреженията и подхранва русофобията, е отношението на Русия към претенцията за глобална хегемония на политическия елит на САЩ и по специално убедеността му в собствената незаменимост за поддържане на определен световен ред. Руската политическа върхушка, с известни колебания обаче настоява за равноправни отношения със САЩ и другите западни държави. Именно това подхранва твърдата външна политика към Русия. Така идеята за глобализацията с американско лице, еднополюсното световно господство, глобалното утвърждаване на американските ценностни, свързана с либералната демокрация и капитализма, т.н. изоморфизъм на културните норми, формирани в западната цивилизация в една или друга степен по традиция се ревизират от руския елит.
(1) Дарья Асламова. Английские журналисты: Русофобия – это официально одобренный вид расизма – https://www.msk.kp.ru/daily/26810.7/3846072/ , 25 март 2018