Арабаджиеви, Баневи, Прокопиев, Славова...
Общото между тези бизнесмени е: първо, участвали са в приватизацията; второ, напоследък имат проблеми с прокуратурата.
Показните акции срещу тях се разгръщат на фона на криза във властта и искане на предсрочни избори.
При това поредният трус в управлението дойде от самото управление - вицепремиерът Валери Симеонов нарече майките на деца с увреждане "кресливи жени" и упорито не желаеше да се извини. Направи го с половин уста и то след намесата на премиера Бойко Борисов.
Лидерът на БСП отдавна говори за предсрочни избори, стяга и предизборната си програма - "Визия за България". В края на миналата седмица обаче и председателят на ДПС Мустафа Карадайъ предрече: "Предсрочните избори са неизбежни".
А протестите на майките на деца с увреждания с искане Валери Симеонов да бъде отстранен от властта, не утихват.
Това е средата, в която идва възмездието за някогашната приватизация.
Социологическите проучвания отдавна отчитат масово недоволство от резултатите от прехода, народната приказка нарича приватизацята „бандитска“. На това обърна внимание вчера и зам.-главният прокурор Иван Гешев. Обяснявайки действията на държавното обвинение спрямо Баневи, той каза, че те са обезкостили предприятието „Полимери“ и са оставили хиляди работници без препитание. И не само „Полимери“ са обезкостили.
Прав е шефът на специализираната прокуратура. Край всеки български град стърчат руините от някоя бивша гордост на социалистическата индустрия. Край Враца – на „Химко“, край Видин – на „Видахим“. А от един завод на входа на Бяла Слатина отдавна нищо не е останало, „оглозгано“ е дори желязото от железобетона, само парчета цимент са останали.
И хората, строили някога всичко това, дали десетилетия от живота си, трудейки се в тези бивши предприятия, ги боли. Те чакат отговори. Защо стана така?
Искат възмездие.
И може би сега е ударил часът на възмездието. Ето, МВР показа луксозните палати на Баневи и Арабаджиеви – да е ясно на средния труженик къде са отишли плодовете от труда му.
Юристи обаче обръщат внимание, че всички давностни срокове по приватизационните сделки отдавна са изтекли. С други думи – когато е могла, държавата не се е задействала. Сега е късно. И резултат от шумните акции като нищо може да бъде някое осъдително дело за България в Страсбург, глобите по което ще платим всички ние. Но това няма да стане скоро, изборите, които се задават, отдавна ще са минали и заминали.
Догодина, поне засега, те ще са два – първо за българските представители в Европейския парламент (през май), после – за кметове и общински съветници (през есента). Общественото мнение явно се подготвя. Да има време недоволството да се натрупа и да избуи във формата на подкрепа на този, който е развъртял сопата на справедливостта. И на възмущение към основната опозиционна партия БСП, бившите комунисти, от чиито редици са се пръкнали споменатите милионери – ако не те самите, то техните родители. В репортажите за споменатите олигарси почти задължително се припомня, че Банев е работил в комсомола, а бащата на Прокопиев е бил от ДС.
Ето така властта с един куршум се опитва да убие два заека. А може би и трети. Не е тайна, че повечето от новите клиенти на Темида в миналото предизборно са спонсорирали и левицата, и десницата. По правило управляващите не могат да се оплачат от липса на внимание от страна на бизнеса (които и да са управляващите). Последното доказателство го дадоха онзи ден вкупом представителите на работодателските организации, които застанаха твърдо зад вицепремиера Валери Симеонов, независимо от отношението към протестиращите майки на деца с увреждания, което демонстрира той.
На този фон е резонно съмнението, че властта иска да издърпа предварително спонсорското килимче изпод конкуренцията. Да я остави на сухо.
А що се отнася до прехода, лидерът на БСП Корнелия Нинова отдавна настоява за „ревизия на масовата приватизация, концесиите и на участието на силовите групировки в прехода“. С акциите срещу крупните бизнесмени властта иска да избие този коз от ръцете на опозицията, като демонстрира воля и решимост да извади скелетите от гардероба.
С бюджета за 2019 г. пък ѝ избива (или иска да го направи) още един коз – социалния. ГЕРБ изостави "постната пица на Дянков". Партията се опитва да изкара този свой мандат, трети поред, докрай. И затова развързва кесията.
Остава да видим дали ходът ще се окаже успешен.
Не идват ли късно 10-те процента върху заплатите на държавните служители, 20-те процента повече за учителите и 5,7% повече за пенсионерите (за тях – от 1 юли, те са свикнали да търпят и чакат)? Ще се окажат ли достатъчни, за да „спечелят“ задаващите се избори за ГЕРБ на фона на възмущението от качеството и вида на ремонтите в София и въобще от качеството на строителството?
На фона на слуховете за корупция, за „връщане“ на пари от обществени поръчки?
На фона на несекващите скандали, които тресат третия кабинет на Бойко Борисов. Той е само на година и половина, но непрекъснато създава усещането, че всеки момент ще падне.
Представяйки бюджет'2019 Борисов използва любимия си подход, който покрай международната си активност бе поизоставил, – комбинация от самохвалство и заплаха. „Бюджетът за 2019 г. е един от най-амбициозните бюджети, които са правени от началото на прехода. Държавата никога не е била в по-добра кондиция от сега“, каза той. И веднага добави: „Тези, които са срещу сегашното управление, на практика са и срещу устойчивото развитие на икономиката и обществото в България.“
С това изказване на извънредното заседание на правителството в неделя Борисов напомни стария си образ – на излъчващият сила, на мачкащия наред.
Въпросът е дали още е такъв. Дали, Генерала, говорещ за Възмездие, който в навечерието на парламентарните избори през 2009 г. изрече по адрес на БСП: „И на куц крак ще ги бия”, днес може да докуцука до края на мандата. Може би е дошло времето ГЕРБ да довърши поне един от трите си мандата. И да поеме отговорността за всичките.