Отново стотици хиляди французи са на барикадите. Но този път протестите заради горивата са различни. За какво е сегашният бунт във Франция и кои са „жълтите жилетки“?
Дългите, и понякога свързани с насилие, протести във Франция, както и продължителните общи стачки, не са рядкост за Франция. Много често обществените и политически конфликти в тази страна се решават именно на улицата. Често протестиращите организират блокади и окупации.
Сегашните протести на движението "жълти жилетки" обаче имат една особеност: те не са инициирани от синдикатите или опозицията, а участниците в тях се самоорганизираха - най-вече чрез социалните мрежи. Само за няколко седмици протестното движение накара стотици хиляди французи да излязат на улиците и да протестират срещу покачването на данъците върху горивата. И понеже зад тях не стоят профсъюзите или партии, протестите представляват сериозно предизвикателство за властите, защото това прави протестиращите непредвидими. Нито една от проявите на недоволство не се обявява предварително, и силите за сигурност трудно могат да преценят къде, кога и в каква численост ще се появят демонстрантите.
Кои са "жълтите жилетки"?
Едно от най-известните лица на протестите е Жаклин Муро. На 18 октомври 51-годишната Муро публикува видео във Фейсбук, в което говори за "кампания срещу шофьорите" и критикува остро планираното повишаване на екоданъка върху горивата. Тя обвинява президента Еманюел Макрон, че иска да превърна шофьорите на дизелови автомобили в "дойна крава". И всичко това, за да може да се купят нови прибори за Елисейския дворец, или да бъде изграден скъп басейн за президента. Над 6 милиона французи са гледали видеото и оттогава Муро е начело на протестното движение.
Ако се вярва на френските медии, зад протестите стои "малкият човек" - хората от селските райони на страната, които се чувстват изоставени, казва Айлин Келер от Германско-френския институт. Според нея това са хората, които живеят малко над екзистенцминимума, и които са твърде богати, за да получават държавна помощ, но същевременно и твърде бедни, за да имат усещането, че живеят добре. Експертката за Франция обаче смята движението за много по-пъстро, което личи от масовите демонстрации в столицата Париж. "Мисля, че то представлява широк напречен разрез на френското общество", казва Келер.
Актуални анкети сочат, че три четвърти от французите смятат сегашните протести за легитимни.
Какви са изгледите за успех?
След първите протести френският премиер Едуар Филип заяви в телевизионно интервю, че правителството е чуло посланието на демонстрантите, но продължава да държи на покачването на данъците. А президентът Макрон обясни, че винаги е трудно човек да промени навиците си. Франция обаче щяла да разработи други форми на мобилност и да насърчава прехода към друг тип превозни средства, които щадят природата.
По всичко личи, че правителството не е склонно да отстъпи. "С това то изпраща следното послание: правим това, за което сме избрани", казва Келер и допълва, че това управление е показало, че е склонно да прави и малки отстъпки. С тях то показва, че се вслушва в гласа на народа. Като цяло обаче е малко вероятно сега улицата да принуди президента Макрон да оттегли един закон, допълва Айлин Келер.
Защо не протестират германците?
Цените на бензина и дизела са високи и в Германия, но никой не протестира. Според Дитер Рухт, изследовател на културата на протеста, това се дължи от една страна на управлението. "Във Франция управлява едно икономически либерално правителство, и гражданите сами трябва да се погрижат за вкарването в дневния ред на социалните теми. В Германия това е грижа на социалдемократите, които участват в коалиционното правителство. "Много французи смятат, че тяхното положение ще се влошава - това е основната нагласа във Франция, където недоволството е много по-силно отколкото в Германия", казва Рухт.
От друга страна експертът вижда различна аргументация в протестите във Франция и в Германия: "Докато хората в Германия излизат на улицата, за да протестират преди всичко за правата не жените или срещу ядрената енергия, акцентите във Франция са свързани най-често с трудовия живот", казва той.
Отделно от това имаме и две различни политически системи. Тази във Франция е по-неподатлива на импулси, тръгващи отдолу, а разлика от Германия, където съществуват различни установени канали за артикулиране на интересите. Във Франция недоволството обикновено се трупа дълго, докато не се стигне до експлозия. И това се случва именно на улицата, посочва германският експерт.