Имаме нов вицепремиер, който не е известен на обществото с нищо друго, освен че има близки отношения на предишния вицепремиер.
Един ден, когато Борисов отново замине на чуждестранна визита, “дамата на плажа до Валери Симеонов” може да стане и ваш и.д. министър-председател!
С това управлението показа и принципа, на който се издигат политическите кадри у нас.
В Британия например политиците преминават през сложна йерархия – първо ги избират за депутати, след няколко години на задната скамейка могат да станат младши министри, след това министри и чак след това ще трябва да се борят за някой от големите постове – финанси, вътрешни и външни работи, правосъдие и отбрана.
У нас, както знаем, системата е друга. Наместо тази скучна меритокрация при нас имаме отлично работеща шуробаджанашка система. Доскоро смятахме, че тя е запазена единствено за административни позиции, запълнени с всякакви знайни или не калинки – близки и далечни роднини, любовници и приятели на Партията.
Още при “разпада” на комунистическия строй Бай Тошо издава Указ 56 през 1989 г., с който дотогавашните стопански комитети се преобразуват във фирми. И както разкри председателят на Държавна агенция “Архиви” Мартин Иванов – Тодор Живков е наредил тези нови фирми да бъдат поети от „наши, свои, отговорни другари”.
По време на самия соц имаме също брилиянтни примери за това, като, разбира се, почти идентичен с настоящия е назначението на любовницата на Живков др. Дража Вълчева за заместник-председател на Министерския съвет (1979 – 1981) във второто правителство на др. Станко Тодоров.
Брата на съпругата на Живков – Атанас Малеев – също е бил всякакъв в режима – депутат, професор, академик, ректор на Медицинска академия и све. Дори, доколкото ни е известно, верните другари в строя сами издигат Малеев без изрични указания на Бай Тошо, за да се издигнат в очите на лидера.
Може би скоро трябва да очакваме и такъв развой.
Историята с новия ни вицепремиер подчертава не само шуробаджанащината, но и болезнена липса на кадри, в която семейните кандидати дори нямат конкуренция в партиите.
Но какво да очакваме оттук насетне? Дали не може да разрешим и проблема с участието на Волен Сидеров в коалицията, като издигнем Деница Гаджева за вицепремиер?
Както всички знаем, скоро изтича и мандата на главния прокурор – може би и той може да бъде наследен от някоя негова любов?
Народът няма да има против. Както недвусмилено показва назначението на новия ни вицепремиер – нищо не може да разтърси “стабилността”.
Горкият Калигула, който неуспешно се опитва да избере любимия си кон за консул на Рим. Сгрешил е времето. Днес конят му можеше да е вицепремиер… пък и сигурно щеше да е по-квалифициран от “мат’риала”.
Коментарът на Йордан Цалов е публикуван в Терминал 3.