Съгласен съм, че съюзът "Демократична България" не трябва да бъде пореден римейк на дясна коалиция. Както и че трудната и закъсняла коалиция между "Демократи за силна България" и "Да, България" има много ясна обща ценностна, политическа и социална основа, което прави трудно, а може би и опасно, простото ѝ разширяване в нов РБ с участието на нови партии.
Но има два други важни момента.
1) Изправени сме пред криза на ЕС и особено на европейския избор в България. С официалното оттегляне на ГЕРБ от европейското пространство и парламент без нито една откровено европейска формация (без да се връщаме на причините). В тази ситуация явяването на политици с общи възгледи за властта в България и бъдещето на ЕС с отделни листи на евроизбори ми се струва непремерен риск.
(Дали и доколко позициите са общи е въпрос на разговори)
2) Коалиционната формула - независимо от броя на партиите - е кекава и нетрайна. Временно решение.
Моят възглед не е тайна. На този етап "Демократична България" трябва да се консолидира максимално, но и да партнира с други проевропейски, опозиционни сили.
В перспектива, годна да упражнява властта алтернатива изисква единна формация, с общо ръководство, програма и поне минимум обща идеология. И то обща идеология според проблемите и предизвикателствата на XXI, а не XIX век...
Но това си е мое мнение. Решението е на лидерите и на партийните демократични формати. При всяко положение, аз ще работя за успеха на листата на ДБ (със или без партньори) и кандидатите на ДСБ в нея.