Дори такова безобидно нещо като анкета кой къде ще почива през зимата показва грозното разслоение на нашето общество. Според социологическо проучване на изследователски център „Тренд“ 12% (650 хиляди) от българите планират зимна почивка в планината, а 79% не планират, главно поради липса на пари. Няма да припомням (защото вече взе да става банално), че по времето на социализма нямаше човек, твърдя – нито един, който да се е лишавал от почивка през годината поради липса на пари. Просто нямаше!
Но за друго пиша тези редове.
Първо, повечето казват, че днес живеем в условията на капитализъм. На мен ми се струва, че действителността ни повече прилича на феодализъм. Милиони не могат да мръднат за два дни от населеното си място, защото нямат пари – нито за транспорт, нито за елементарен евтин ресторант. Това е крепостничество. Крепостничество, в епохата на големите приказки за „Шенген“.
Второ, тук в социалните мрежи, а и в обществото като цяло, има две групи, които никога няма да се разберем, каквито и аргументи да си представяме. За едната група едно общество не заслужава уважение, когато позволява дори един негов член да умре от студ; да умре, поради липса на пари за лекарства; или дори да стои често гладен. Независимо какви приказки раздува за Брутен вътрешен продукт, за Ай Ти специалисти или за принадлежност към някакви ценности. За другата група всеки е длъжен да се оправя сам и ако не се оправя, да се сърди на себе си. Важното е да има енергични, преуспяващи и успешни хора, на които трябва да се молим да останат в България, защото те са нашето злато, те са нашето обществено щастие. И да им намаляваме данъците, и да им внасяме още по-бедни и по-гладни работници от чужбина и да им пазим тихо докато спят.
Няма как тези две групи да се разберем. Просто живеем в различни морални светове.