Повече да четем, по-малко да пишем.
По-малко да говорим, повече да слушаме.
Да слушаме, но и да чуваме.
Да усетим тихия, вътрешен и ненатрапчив глас на близките ни хора и това, което искат да чуем, но не ни го казват на глас.
Да успеем да поживеем във Вселената, която е в нас. Да пътешестваме из нея и да я опознаем. Да стъпим на непознати места в душите си.
Да не си губим времето с дребни пари, дребни хора и дребни случки.
Да усетим неизбежната истина,че всеки миг е наистина е безвъзвратно отлетял и в следващия ние сме различни хора. Или можем да бъдем различни хора.
Да се вглеждаме в детайлите, за да видим "голямата картина".
Да не се оплакваме.
Да не отлагаме.
Да спестяваме. Завистта, глупостта, клюката.
Колкото и да е трудно, да си изясним какво точно означава "добро".
Да бъдем добри...
Коментарът е от фейсбук профила на автора