Румънската дипломация е изключително подготвена, задълбочена и последователна. Познавам румънските външни министри последните 12 години и десетки румънски дипломати и мога да го потвърдя от лични впечатления. За да споменат такъв важен и конфиденциален въпрос публично, това означава, че те са готови да влязат в една публична арбитражна процедура и вероятно имат отлични шансове да я спечелят, заяви бившият външен министър Соломон Паси в интервю пред Георги Милков в „24 часа”.
В момента те си дават сметка, че българската външна политика, която се ръководи лично от премиера, е в доста дефанзивна позиция, и са решили да използват своята дипломатическа мощ, за да премерят сили. Забележете, че за разлика от България румънската дипломация не се занимава въобще с това да прочиства идеологически своите кадри, а точно обратното - използва ги всичките в полза на националния интерес.
Според Соломон Паси преговорите за делимитацията на морската граница с Румъния са започнали още през 80-те години. „Между 2001 и 2007 г. имаше ясно разбиране от румънска и българска страна, че е в общ интерес да не политизираме този проблем, защото той може да ни препъне за НАТО, а пък и за ЕС, където хич не обичат териториални спорове. Експертните преговори без много шум продължаваха и имахме един кръг от преговори, който завърши през есента на 2004 г., резултатите от който аз съм ги подписал и в този кръг българската позиция за прокарване на морската граница по паралела бе съвсем ясно и точно формулирана”, заяви Паси. Преговорите са се водили на ниво експерти. Както и по Резово, така и за румънско-българската граница. Като с румънците има два вида преговори - едните са за демаркацията по река Дунав, другите са за делимитацията на морето.
Запитан има ли спор за границата по Дунава, Соломон Паси е категоричен: „След като нямаме още подписан договор, смятайте, че всичко е спорно или може да стане спорно”. Той не изключва, че и това може да стане тема за международен арбитраж.
„Нищо не изключвам. Големият проблем е, че нямаме мащабен контекст, в който да решаваме тия проблеми, и затова ги решаваме на парче. България и Румъния трябва да имат периодични заседания по същество по ограничен кръг първостепенни приоритети минимум два пъти в годината и да постигнат степен на сближеност, каквато имат Германия и Франция. Трябва наистина по максимален брой политики, по които това е възможно, да имаме общи съгласувания и действия. Това би ни направило много по-силни и на терена на ЕС и НАТО, и на международен терен”.
Дали се крие нещо по-голямо зад тези румънски амбиции освен нормалното преследване на националните интереси, Паси смята, че най-големият стратегически интерес на Румъния би бил да свърже своята акватория с турската и така да се образува румънско-турска полоса, изолираща българската акватория от украинската. Така "Южен поток" и прочее инфраструктурни проекти биха могли да заобикалят България за в бъдеще.
Вариантите при това положение чисто математически са четири. Първият е да се постигне договореност, при която акваториите на Турция, България, Румъния и Украйна да се срещат в една точка. Това изглежда еднакво справедливо към всички страни. Втори вариант, особено лош за нас, е акваториите на Турция, Румъния и Украйна да се срещнат в една точка, а България да остане изолирана от нея. Хипотетично има и вариант българска и украинска акватория да се съберат в една граница, като по този начин отделят румънската от турската акватория. И последен, съвсем хипотетичен вариант - четирите държави да се договорят за едно централно поле в Черно море, което да бъде обявено за международни води, но за това трябва да се водят нови сложни преговори между четирите играчи на терена - България, Турция, Украйна и Румъния.
Какво трябва да се направи оттук нататък?
Румъния трябва да бъде определена заедно с още 5-6 държави във външно политическата дейност на България като първостепенен приоритет. Ние с Румъния имаме доста въпроси, които да съгласуваме и отстояваме заедно не само в ЕС и НАТО, но и в другите големи международни структури, заяви Паси.