Първия път Николас Мадуро беше президент по волята на предшественика му Уго Чавес. Сега положи клетва за втори президентски мандат - "спечелен" с избори, които опозицията и много държави в света не признават.
Николас Мадуро е близък довереник на Уго Чавес още преди Чавес да бъде избран за президент през 1998 година. Като синдикален представител Мадуро посещава "Команданте" в затвора, където Чавес излежава присъдата си за опита за преврат от 4. февруари 1992 година. Там среща адвокатката на Чавес Силия Флорес, която става негова спътница в живота и една от най-влиятелните жени на "боливарската революция". Николас Мадуро дебютира през 1998 година като депутат от партията на Чавес и прави стремителна кариера. Става говорител на националното събрание, а по-късно и външен министър. През 2012 година, когато разбира, че е тежко болен, Чавес моли своя довереник и вицепрезидент Мадуро да продължи делото му, в случай че умре. След смъртта на Чавес на 5 март 2013 година и след оспорвани избори, които печели с по-малко от два процента преднина срещу опозиционния лидер Енрике Каприлес Радонски, Мадуро поема правителството.
От криза в криза
Оттогава насам венецуелското правителство затъва от криза в криза. Отчасти наследените проблеми и многото грешни решения изостриха положението в страната на много фронтове. Днес във Венецуела се шири незапомнена хуманитарна криза, която от години прокужда милиони хора от страната. Без харизмата на Чавес, но със същия авторитарен стил на управление Мадуро отстрани много от онези, които го поддържаха и по този начин проправи пътя към собственото си поражение. На последните парламентарни избори през декември 2015 година опозицията спечели мнозинство в парламента. Оттогава насам Мадуро и държавните институции следват линията на управляващата Единна социалистическа партия, която вкара Венецуела в изолация.
Непочтена легитимност
Все повече държави открито осъждат социалистическия режим във Венецуела, въпреки че Мадуро не прибегна до държавен преврат, за да остане на власт. Той прекрати разделението на властите във Венецуела, напълни затворите с политически затворници, дисквалифицира своите противници и манипулира избори. На 20 май 2018 година той "спечели" президентските избори, които ЕС и още 14 държави от американския континент не признават. Мадуро бива обвиняван, че е знаел за многото изборни борби на Чавес, финансирани с пари от продажбата на наркотици. Както и че много висши представители на истеблишмънта са били замесени в наркобизнеса. Досега обаче международните санкции срещу него се ограничават само до съучастието му в насилственото потушаване на масовите демонстрации за защита на конституцията и други нарушения на човешките права.