Проказата е страшен бич за онова време – дори за римския император Тиберий няма лек.
Прокажените в Израил живеят извън населените места – такъв е предпазващият закон на Мойсей.
Затова се спират надалеч и оттам викат силно. Най-вярващи са хората в нужда.
И чудото става. Христовата любов е достатъчно силна, за да изцели и десетте клетника.
Колко от тях се връщат да благодарят на Бог?
Само един.
Само един от десет.
И не е от юдеите. От самаряните е, от чуждите.
От своите – никой. Много често се случва така.
Дали защото своите приемат помощта за даденост.
Дали защото своите си мислят, че лидерът им е длъжен.
Чуждият няма такива илюзии. Той знае, че нищо не му се полага.
Затова идва през сълзи да благодари. И тази благодарност го прави свой!
Всъщност, неблагодарността е проказата на всички времена.
От нея как да се излекуваме?