Дай ми сега мъдрост и разум, за да излизам и влизам пред този народ; защото кой може да съди този Твой голям народ?
2 Летописи 1:10
Искай какво да ти дам – това бе въпросът на Бог към Соломон.
„Дай ми едно Ферари с цвят червен“ – биха отговорили много хора, ако днес Бог ги попита какво искат да им даде.
„Дай ми много стада камили“ – биха си пожелали много съвременници на цар Соломон в отговор на същия въпрос.
Соломон обаче поиска мъдрост и разум, за „да съди“ народа.
Но какво точно означаваше „да съди“ в условията на една абсолютна монархия? Управление, при което законодателната, изпълнителната и съдебната власт са в ръцете на царя?
В конкретния случай „да съди“ означаваше да ръководи.
Соломон поиска не просто мъдрост. Соломон поиска управленска мъдрост.
С ясното съзнание, че народът е Божий – „този Твой голям народ“ – а той е само временен управител, макар и цар.
Първата грижа на цар Соломон бе народът, а не той самият.
Затова и Бог му даде всичко останало – богатство, сила и слава.