Коментар на Стефан Гайдарски за сайта „Гласове“
Познавачите на Джордж Оруел добре знаят, че същината на изобличението на тоталитаризма не се състои в анализ на литературните произведения като "1984" и "Животинска ферма", а в разбирането на публицистичната теза, че диктатурата не се определя от цензурата и политическите репресии, а в подмяната на концепцията за обективната истина. Е, в България през 2019 г., след десет години лумпенуправление на котерията ГЕРБ, всички предпоставки вече са изпълнени и спокойно може да се анализират последиците.
Не се налага да се спирам на всички гаври с правовата държава през цялата декада, защото тези, които помнят, очевидно са твърде малко, а тези които се преструват, че не разбират - депресиращо много. Ще спестя и теоретичните глезотии на Монтескьо и следовниците му относно първостепенната важност на изборното законодателство. Темата на настоящия текст е българската обществена слепота и неадекватност , която не разграничава понятията "прилагане на закона" от "промяна на закона". Не ми стигат уменията да се преструвам, че не съм отчаян от този факт.
Дори да не се казваш Даниела Доковска, Евгени Танчев или Ангел Калайджиев, все пак е възможно да се осмислят няколко текста от Конституцията, Изборния кодекс и Закона за нормативните актове.
Последните дни се проведе срамна дискусия по всички медии на тема приемливо ли е управляващата партия да погазва закона и основните начала на правовата държава, като не изпълни задължението си да излъчи нова Централна избирателна комисия (ЦИК), след изтичането мандата на настоящата. Приведе се и пример по аналогия - и за мандата на Главния инспектор към Висшия съдебен съвет било така... Непрекъснато се създават нови институти на българското квазиправо - щом имаме негативни примери, защо да не ги прилагаме по аналогия... На всичко отгоре, будното гражданство беше хвърлено в световъртежа то да преценява дали изискванията на т.нар. Венецианска комисия за стабилитет на изборното законодателство е равнозначно на това да бъде прилагано.
Манджата с грозде беше обилно подправена с "експертни" мнения, само и само, за да не се появи някой Мунчо, който да попита прилагането на действащата нормативна уредба промяна ли е... Ужасяващо, наистина... Това може да се случи само в тотално капитулирала държава. Все едно да питаме гражданите, дали да наказваме доказан със средствата на наказателния процес педофил, докато приемаме новите текстове за "психически тормоз" от гледна точка на отхвърлените от Конституционния съд истанбулски критерии.
Гледах и слушах редица разговори по темата и установих, че в България опозиция няма. Или дори и да има, в нейните редици липсва персона, която да попита на какво основание прилагането на закона, като фундамент на правовата държава, се приравнява на нарушаване стабилитета на изборните правила. Да спазиш мандатността на Централната избирателна комисия било промяна в изборното законодателство и противоречало на венецианските критерии. Няколкото анемични лозунга, че законът трябвало да бъде прилаган, бяха само и единствено алиби за безпрепятственото му погазване.
Всички в България са съгласни, че прилагането на закона и промяната му са равнозначни. Това е жестока философска криза, ако тези не са обикновени глупаци... И ако в опозицията очевидно няма юристи, които да схващат проблема, повече от позорно е, че не излезе нито един реномиран правник, ако това изобщо означава нещо в жалната ни татковина, който да каже с думи прости, че прилагането на правна норма от хилядолетия насам не означава промяна, а тъкмо обратното - потвърждение на "правилото за поведение".
Позволявам си да издам една тайна. Неприлагането на закона , твърде често в правовите държави, е нарушение на закона. Според написаните със симпатично мастило български нормативни текстове дори води до санкция. Представяте ли си каква екзотика?!? Неприлагането на закона е възможно някъде на Марс дори да бъде санкционирано...
Тази провалена държава трябва да бъде закрита и преоснована. Приказките за българска правна система са позорни, защото прогнозата за времето има по-голяма юридическа стойност.
Понеже в България юристите бяха декласирани, не без собствената им малодушност, по-долу посочвам текстовете, които биха били относими към проблема, в оптимистичния сценарий правният субект Република България все още да съществува в някои наивни умове.
Чл. 4 от Конституцията настоява, че България е правова държава и се управлява спрямо същата и законите на страната. Съгласно чл. 47, ал. 4 от Изборния кодекс, "Председателят, заместник-председателите и секретарят на Централната избирателна комисия се избират от Народното събрание въз основа на предложение по чл. 47, ал. 2, т. 1. Останалите членове на комисията се назначават от президента на републиката въз основа на предложение по чл. 47, ал. 2, т. 2."
Това "предложение" Изборният кодекс регламентира така:
"Парламентарно представените партии и коалиции, както и партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, правят предложение до президента на републиката за назначаване на останалите членове на комисията при спазване изискването на чл. 46, ал. 8."
"Изискването" е постановено, както следва:
"При назначаването на членовете на Централната избирателна комисия се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции. Представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в комисията".
А съгласно чл. 51 от Изборния кодекс, "Мандатът на членовете на комисията е 5 години. Изборът, съответно назначаването на нови членове на комисията се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове. Членовете на комисията изпълняват правомощията си и след изтичането на техния мандат до встъпване в длъжност на новите членове".
На всичко отгоре, според чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.
Ако все пак се оставим на надеждата, че продължаваме да бъдем български граждани, би следвало че милата ни България се управлява спрямо Конституцията и законите. Остава да се разреши загадката има ли нюанси в смисъла на разпоредбите на Изборния кодекс по отношение на изтичането на мандата на Централната избирателна комисия и конституирането на следващата.