Отидете към основна версия

11 203 18

Лекция на учителя Теодосий Теодосиев – Тео: Методика за формиране на силов интелект (ВИДЕО)

  • учител-
  • теодосий теодосиев – тео-
  • физика-
  • математика-
  • интелект

Онова, което цял живот съм се опитвал да правя, е да произвеждам незаменими хора

Снимка: MediaBricks.bg
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

На 22 ноември 2018-а учителят Теодосий Теодосиев – Тео изнесе една от своите известни лекции „Методика за формиране на силов интелект“. Тя беше бе част от редовния Кръжок по астрономия, който се провежда от Катедра Астрономия, а желаещите да присъстват на нея препълниха най-голямата зала във Физическия факултет на СУ. Днес в MediaBricks.bg ви предлагаме текста и видеото на първата част от лекцията на учителя Тео.

„Онова, което цял живот съм се опитвал да правя е да произвеждам незаменими хора“, обича да казва Теодосий Теодосиев. Той е един от най-изявените и признати учители по физика в България повече от 40 години. В неговата школа в Казанлък се обучават ученици, които печелят медали по физика от международни олимпиади. Възпитаниците му постигат страхотни резултати благодарение на специалния му подход при обучение, чрез създаване на експериментални задачи по физика, пише сайтът MediaBricks.bg.

Първо – живеем в много интересни времена, скоро ще бъдем милиард излишни хора. Въпросът е ние къде сме във физичните науки, които са най-необходимите.

Преди години беше дошъл един американски учен педагог, които казва, че американското училище въобще не е учило ученика на нещо. Въпросът е да го прибере от улицата, за да не хулиганства и да се намерят онези 2%, които реално ще вършат работа. Вече не са 2%, вероятно са 2 промила или още по-малко – тези, които реално ще вършат работа. Е, значи това е… наближава краят на историята. Но къде е началото на историята?

В астрономията краят е много, много далеч и началото е много, много далеч. В оста на времето ние сме някаква точица. Съвсем малка точица на тази числова ос.

Е, някъде преди около милион години е станала първата информатична революция. Как? Ами маймуната е проговорила. Така – имало е комуникация. Значи първата информационна технология е била говоренето. В началото беше словото. Вярно е – с това се е започнало. Понятийният апарат.

Има специалисти по високият процент на интелигентност на децата. И те казват така, че едно дете да има висок коефициент на интелигентност трябва – първо: до девети клас да е прочело поне 1000 книги средно по 600 страници едната, виждам тук смях в залата. За да се развие понятийният апарат на това дете, значи да не му е празен мозъкът на това дете, а да има огромно количество понятия, с които да процедира този мозък. Един празен мозък нищо не може да изобрети – трябва да има някакви думи, понятия и идеи, с които да работи този мозък, да има материал. Значи първото е натрупвания на понятия и точният смисъл на тези понятия.

Знаем докъде стига едно понятие, до къде е вярно и къде вече не може да се използва. Значи на първо място е понятийният апарат. В началото беше словото. Преди милион години хората са проговорили. Това е първата велика информатична революция.

Така следваща революция в областта на информатиката е да се научат на писменост. Знаем как в началото е имало такива знаци-символи – знак, който означава едно цяло понятие. Та най-великото изобретение в това отношение, това също е еволюция в областта на информатиката. Значи една дума да е роля от звуците, които могат да се възпроизведат. Е, финикийците са писали само съгласните, след това гърците са започнали да пишат и гласните.

Но това е история, това са наистина велики неща в човешката цивилизация. Сега ще кажете, ама защо цивилизация? Ами хората може би са взели модел от природата. Видели са, че има един такива термити, които са слаби животинки обаче са построили някакви огромни къщи и крепости и могат да се организират и да просъществуват, и да се преборят с останалата природа. И по примерът на насекомите, на пчелите, на мравките, хората започнали да организират градове. И от там тръгва цивилизацията…

Сега, ние с какво да привлечен интереса на децата към физиката? Да започнем с историята. Това е първата стъпка, която да направим, за да направим на децата да им бъде интересна физиката. Кога е започнала физиката – ами преди милион години.

Как? Ами някой установил, че зъбите са му къси, но може да си удължи зъба като си направи ей толкова голям зъб от камък… Технологиите напредват, минават една след друга революции технологични и т.н., докато се стига до Никола Тесла. Неговата мечта била да освободи хората от тежкия физически труд – XIX век и началото на XX век.

Между началото на XX век и Балканските войни моят дядо Теодосий, на който съм кръстен, има един струг, който работи с една човешка сила. Струг, който обработва метал. Обаче баба ми Анна върти един голям маховик, един голям чекрък. Вижте какво е семейство мъжът работи на струга и стругова метала, а жената до него върти чекръка, и така се обработва метала.

Е, мечтата на Никола Тесла е била като използва откритието на свети Майкъл Фарадей свети Никола Тесла изобретява асинхронния електродвигател. Така физика. С това на децата им правим интересно да видят как е започнало и какви са подбудителите на човечеството – големи светии, без които сега няма да има милиарди хора.

Кой е пострадал от това, че са били изобретени асинхронните двигатели? А свети Хенри Форд пък създал автомобил и всеки селянин можел да се купи трактор и всеки работник да можел да си купи кола. Ами в момента конете по света са 1000 пъти по-малко отколкото са били преди 100 години. Защо? Ами защото тежкият физически труд е отпаднал като необходимост. Има си машини за тази работа. Да, но сега се работи по изкуствен интелект. Добре, какво ни чака? Ако конете са станали 1000 пъти по-малко, значи ще трябват и 1000 пъти по-малко хора. В началото започнахме с двата промила и двата процента на американеца. Ще трябват 1000 пъти по-малко хора за умствен труд. Какво ще правим с останалите зависими хора? Свободата, Санчо, е на върха на копието – Дон Кихот го е казал.

Свободата – степените на свободата. Значи, всички сме учили теория на вероятностите, поне в тази зала съм сигурен, че всички са учили теория на вероятностите. Е, някой се още малограмажни, но ще пораснат (смях). Та, едно от първите неща, които съм решавал по теория на вероятностите, беше за едни пиян на ръба на пропастта с еднаква вероятност може да направи крачка напред, крачка назад, крачка на ляво или крачка на дясно, трябва да се сметне за колко крачки средно ще падне в пропастта, при което ще се подобри природата на човечеството, т.е. ще се намалят зависимите (в случая от алкохола) и ще се увеличат независимите хора.

Така значи скоро ще имаме милиарди зависими хора. Зависими от благоволението на онези, които раздават благата на тези, за които за нищо не ни трябват, излишните хора.

Кои няма да са излишни и кои са необходимите хора?

Изводът – смъртно опасно е да си прост.

Ние правим лагер-школи, където започваме от втори клас, на базата на Минко Балкански в Оряховица, има школи, където родителите изпращат деца от втори до седми клас. След това имаме други школи, т.нар. лятно училище, където са от пети до седми клас – математика, природна математика. И след това започват физиките на лагер-школа Оряховица, или по-скоро лагер-школа Паниците. Така, тези деца се готвят да не бъдат излишни. Това са хората, които няма да бъдат излишни. Защо? Ами, светът е 7 милиарда, България 7 милиона.

Така, на нас по теория на вероятностите, същата тази теория, с която започнахме – пияният на ръба на пропастта, ни се полага, като сме 1/1000 от населението на света (7 милиона са 1/1000 от 7 милиарда) веднъж но 1000 години да имаме принос по нещо в света.

Ние имаме.

Значи, Иван Танев Иванов, на който съм му бил класен ръководител, кръжок ръководител, учител по физика и математика. Той е единственият българин, който е бил първи първи. Абсолютен първенеца на Международната олимпиада по физика. Така и в момента е професор, който води семинари за професори зад океана. Но в неговия университет той е единственият не китаец професор по физика.

Говорим за теория на вероятностите – китайците са най-много, вероятността тежи в тяхна полза. Какво казва същият този Иван Иванов – идва китайският студент на първата лекция той си е хванал учебника на преподавателя, научил го е наизуст от край до край, решил е всички задачи, буквално професорът няма на какво да го научи. И нашите деца трябва да се справят с конкуренция на тези. Вашите деца, някои в залата може да са бременни, трябва да правят конкуренция на китайските. И не само на китайците, но и от далечния изток.

Защо – ами светът се е омързеливил, не иска да мисли. След като хората се научиха да не вършат физически труд, няма да въртят чекръка, има си машини за тези работи, има си електроенергия, има си двигатели с вътрешно горене и всякакви видове двигатели. И хората се обездвижиха.

Дойде време за патерици на мозъка, нали така? Сегашните ученици не знаят таблицата за умножение, не искат да си прочетат 1000-та книги за разлика от китайците. В момента статистиката показва, че най-висок процент на интелигентност показват децата от Хонг Конг. Те най-много са чели, те са си прочели 1000-та книги. И знаят йероглифи и отделно други езици, отделно точните науки.

Миналата година на 8 март – тук е ден на жената, по света е Ден на физиката, трябваше да бъдем в Шанхай. Снимаха от БНТ филм, в който мой ученик, който участва на 3-4 международни олимпиади, завърши биофизика в университет в Америка, и го изпращат да работи в една фармацевтична компания в Китай. Фармацията е по-печеливша от военната индустрия. Но китайците му предлагат повече пари, отколкото във фармацевтичната компания, за да подготвя китайчета да влизат в американски университети. Това е да знаете какво значи приоритет.

Та, на 8 март отивам в тяхното училище, което е подобно на нашите тук елитни училища, нещо като нашите природо-математически гимназии, да им изнасям лекция. В процеса на лекцията имаше няколко задачи, които изискваха съставяна на диференциално уравнение и решаване на интеграл. Групата беше сборна от десетокласници (не бяха абитуриенти) – физици, химици, математици, информатици и биолози. Всичките до един съставиха диференциалното уравнение и решиха интеграла. До един. Включително биолозите. У нас казваме, че на биолозите математика не им трябва, физика не им трябва, а в Америка искат преди някой да кандидатства биология да е завършил или някакво инженерство, или физика. Толкова много техника е навлязла в медицината, че този, които не владее техниката, става сериен убиец. Истински сериен убиец, ако не владее съвременните техники. Та, в това отношение нашите деца изостават пред китайците, а ние трябва да им правим конкуренция на тези хора. Трябва да им правим конкуренция, но можем ли? Имаме ли шанс?

Ами, имаме. Хубавото е, че имаме. Ще кажете, ама как така, ние сме малък народ, който на всичкото отгоре е и в криза, мизерия е, училищата нямат кабинети, нямат уреди, учениците са се омързеливили. Лагер-школа, на която идват деца на високоинтелигентни родители, дете, което е трети за четвърти клас, от София, не може да си напише името. Непрекъснато играе на компютъра или на таблета игри като „Крадци срещу убийци“, това го може, но не може да си напише името, нито да чете. Трети срещу четвърти клас. Това прогресираща парализа на образователната система. Какъв е шансът при тази прогресираща парализа?

Математическа гимназия, девети клас – 2/3 от децата не мога да смятат дроби. В началото на годината не могат, в края пак не могат. Една журналистка се оплака, че тя е завършила английска гимназия, но имала съученици, които са завършили без да знаят и 1000 думи английски.

На какво се надяваме? Тука има хора астрономи. Колко е по-голям хаосът, а в момента хаосът расте невъобразимо, толкова расте и вероятността от самоорганизиращи отделни ядра. Това е анти ентропията. Тя е божественото начало на вселената, в която хаосът прави организираните хора.

В началото на цивилизацията едно от най-великите изобретения на хората, за да направят общество, това е, че са изобретили… Господ. Но какво отношение има това към науката?

Ричард Фрайман, много от вас знаят кой е, преди малко коментирахме за някои негови книги, е човек нобелов лауреат, участвал в създаването на първата атомна бомба. Човекът има едни много интересни статии за религията. Казва, че голяма част от учените са атеисти, но най-големите атеисти спазват много строго божиите заповеди, защото нито една наука не може да каже, че няма Господ.

В методологията са абсолютно противоположни – в религията трябва безусловно да вярваш, без да задаваш въпроси. А в науката трябва във всичко да се съмняваш, просто не можеш да си свършиш работата, при нас това е абсолютно основно като методика.

Но сериозните учени знаят, че това е основата на нашето общество.

За идеално общество, в което всеки спазва правилата има два варианта. Или до всеки простак да се сложи по един полицай, ама полицая трябва да има здрав морал и да спазва правилата. А другият вариант е най-великото изобретение, едно от най-великите изобретения на цивилизацията, това, че има Господ, който вижда, когато другите не те виждат и някой ден ще те бие по главата и ще ходиш да се пържиш в пъкъла. Това е вътрешният полицай, или съвест. Ние дори и да сме най-големите атеисти трябва да подкрепяме онази институция, която организира хората да спазват правилата на обществото.

За това, когато аз отида в Китай или Тайван, на другия края на света, и вляза в една будистка пагода, внасям дарение според моите възможности. Това е организиращо начало, това е божественото начало на света. Хората трябва да бъда организирани и да не вършат престъпления. За това е нужна организация, която да следи, когато няма полицаи или кой да го види, той пак да спазва правилата. Тук никаква мистика няма, то си е чиста логика. Ако искаме да оцелеем, а не искаме да се самоунищожим.

Първобитният човек имал примитивни възможности да върши зло, т.е. да утрепе съседа си или да изяде жена си. Обаче с напредването на технологиите, възможностите нарастват и сега идва време, когато един човек може да унищожи целия свят. Примерно, тези, които носят куфарите с ядрените кодове или онзи, които програмира компютъра с изкуствения интелект. Имахме такава дискусия наскоро с учениците – дали изкуствения интелект сам по себе си е опасен. Сам той не е, но когато има човек, който го програмира, вече може да стане много опасен.

Едно дете, което идва на лагер-школа в Оряховица, учи в Първа английска, а майка му ми е била ученичка. И го питат какво научи, а той казва: Смъртно опасно е да си прост.

Но наистина е смъртно опасно и ще стана още по-опасно. И ще става още по-опасно.

Светът не само спря да се развива, а трябва да се научи и да не се самоунищожи.

Ние учим децата на физика, за да станат мислещ хора и как се побеждават китайците. Не е лесно, но може. Освен това има една друга тема, която говорим на всички физики и математики взети заедно – търсенето на нравствения абсолют. Тези мислещи хора да не програмират изкуствения интелект така че да затрие целия свят. Ще кажете – с каква мотивация?

Бил съм съдебен заседател, по комунистическо време още имаше един интересен случаи – стотици мъже заразени със сифилис без да са изневерявали на жените си. Стотици, стотици мъже заразени. След дълго разследване какво се оказва – пили в една и съща кръчма. Някаква кръчмарка някакъв мъж я заразил и тя тръгнала да си отмъщава на всички мъже. Мойсеевият закон – зъб за зъб, око за око, нали така. Но има и по-съвременни теории – един шамар, смърт. За съжаление това, което сега се разпространява като т.нар. екшън култура в целия свят е моделът, по който един шамар и смърт. Ами, ако онзи, който програмира изкуствения интелект е обиден за нещо на хората….

Има една наука, която се казва теория на катастрофите. Хората стават все повече и на една улица, ако веднъж на три дена минава по една кола, каква е вероятността да се сблъскат две коли. Твърде малка е вероятността. Ако веднъж на три години минала кола – още по-малка. Обаче ако триста коли на минута минават – катастрофата е неизбежна. Значи количественото нарастване на човечеството води до увеличаване на опасността от катастрофа.

За преимуществата и рисковете на тези патерици, които човекът получава и които непрекъснато го отменят. Първо: след милиарди излишни коне, ще има милиарди излишни хора. Както машината върши по-добре работата от коня, така баба ми Анна, която въртяла чекръка на струга, си има сега асинхронен електродвигател.

Идва време обаче, когато всичко, което е умствен труд стандартен, монотонно повтаря едно и също нещо. Чиновникът, който повтаря едни и същи действия – това и машината може да го върши. Аптекарят, който продава лекарства – едно време аптекарите са били като Баба Яга с хаванчена, които бъркат, пресоват с пресички, правят хапчета и така нататък, сега всичко е пакетирано готово и те просто са продавачи с университетско образование.

Идва време, в което лекарят пише диагнозата, вкарва я в компютъра и след това автомат продава лекарството. Само си представете какво ще стане, ако объркат лекарството – малко хора ще поумрат.

Но ако искаме да оцелеем, децата ни да оцелеят, трябва да ги вкараме в групата на тези, които са незаменими.

Онова, което цял живот съм се опитвал да правя, е да произвеждам незаменими хора.

Незаменими хора.

Как става тази работа?

Започва се от най-ранното детство. Аз може би съм бил 4-5 годишен, когато баща ми ме научи как се решава уравнение. Летяла една патка, срещнала сто патки, казала здравейте 100 патки, те казали не сме сто, колко сме… още толкова, половината, на половината, на половината и ти една и ставаме сто. (смях).

И ме научи как се намира неизвестното Х и се оказа, че били 36 патки. Но това трябва да стане в ранното детство.

(бел. ред. – Текстът е публикуван със съкращения.)

Поставете оценка:
Оценка 3.2 от 5 гласа.

Свързани новини