Пентагонът разполага изтребители, ПРО-системи и самолетоносачи край Иран

Пентагонът ще разположи изтребители и системи за противоракетна отбрана в бази близо до Иран, съобщи ABC News, позовавайки се на свои източници.

Тези сили ще допълнят група самолетоносачи, които биха могли да пристигнат в региона в рамките на една седмица. Планирано е военновъздушните сили и силите за противоракетна отбрана да бъдат разположени в американски бази в Персийския залив. Общият брой на американските войски е 30 000.

Поне един американски самолетоносач ще бъде разположен в Близкия изток до края на януари на фона на напрежението с Иран, съобщава Fox News. По-рано за първи път регионът остана без американска въздушна ударна група по време на пика на ескалиращата ситуация с Иран. Анализаторите на Eurasia Group смятат, че това укрепване ще увеличи вероятността от удар срещу Иран и тази заплаха ще остане висока през първата половина на 2026 г.

В началото на януари американската администрация публично повдигна въпроса за възможността за военна намеса в Иран за първи път. На 2 януари Тръмп написа в Truth Social, че ако Иран започне насилствено да потиска протестите, САЩ ще „се притекат на помощ“ на демонстрантите. Говорител на Белия дом потвърди, че това се отнася конкретно за потенциален военен отговор, добавяйки, че американският лидер многократно е демонстрирал, че държи на думата си.

Американската администрация се надява да разреши ситуацията с Иран по дипломатически път, но Техеран трябва да изпълни четири условия.

Това заяви специалният президентски пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф на конференция на Израелско-американския съвет във Флорида.

Иран трябва да направи компромис, тъй като икономиката му е „в тежко положение“, каза Уиткоф. Сред условията той посочи обогатяването на уран, намаляване на запасите от ракети и ядрен материал на Техеран и осигуряване на гаранции. Според специалния пратеник Иран в момента разполага с приблизително 2000 кг обогатен ядрен материал, като различни оценки варират от 3,67% до 60%.

„Ако искат да се върнат в Лигата на нациите, можем да разрешим тези четири въпроса дипломатически и това би било отлично решение. Алтернативата е лоша“, добави той. На въпроса дали има послание към народа на Иран, който иска падането на режима, той отговори: „Това са невероятно смели хора и ние сме с тях.“

Протестите в Иран, които избухнаха в края на декември, представляват една от най-сериозните заплахи за ръководството на страната, съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се на експерти и анализатори.

Върховният лидер аятолах Али Хаменей, един от най-дълго управляващите лидери в Близкия изток, е изправен пред „екзистенциален избор“, ако иска да запази властта, пише вестникът.

Иран ще може да разреши икономическите проблеми, които подхранват широко разпространеното недоволство, само ако международните санкции бъдат облекчени, според бившия висш служител на американското разузнаване Норман Руле. За да постигне това, Хаменей ще трябва да направи компромис, особено по отношение на ядрената си програма. В продължение на десетилетия правителството настоява, че Иран има право да я разработва за граждански цели. Президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява Техеран напълно да се откаже от обогатяването на уран.

Режимът ще трябва да направи отстъпки не само по отношение на обогатяването на уран, но и по отношение на ракетната си програма и мисията на чуждестранното крило на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, което подкрепя мрежа от въоръжени групировки, смята Руле.

Според бивш служител на разузнаването, без компромис, иранският лидер е изправен пред бъдеще, „в което националните протести са неизбежни, а вероятността от смяна на режима е висока, било то поради народни вълнения, било поради външни действия“.

Други анализатори, интервюирани от изданието, смятат, че вълненията в страната неизбежно ще се разпалят отново, въпреки суровото им потушаване. „Без сериозни компромиси, пропастта между населението и държавата е непреодолима“, казва Пейман Джафари, експерт в колежа „Уилям и Мери“ във Вирджиния.

Анализаторите отбелязват, че вътрешният кръг на лидера обсъжда възможни сценарии в случай на оттеглянето на Хаменей. Въпреки че аятолахът притежава религиозна власт, те смятат, че Ислямският революционен гвардейски корпус в момента остава най-значимата политическа и икономическа сила.

След назначаването на Хаменей за духовен лидер на Иран през 1989 г., страната е свидетел на множество масови протести, които са били жестоко потушавани от силите за сигурност. Те включват студентски протести през 1999 г. заради закриването на реформисткия вестник „Салам“, протести след изборите през 2009 г. и протести срещу покачващите се цени на бензина през 2019 г. През 2022 г. смъртта на 22-годишната иранецка Махса Амини, която беше арестувана от моралната полиция за „неправилно носене на хиджаб“, предизвика масов протест.

Активисти за човешки права изчисляват, че най-малко 2 600 души са загинали по време на настоящите протести, което е най-високият брой на смъртните случаи от управлението на Хаменей, според Wall Street Journal. Базираната в Осло организация IHRNGO съобщава за 3 400 смъртни случая, отбелязвайки, че прекъсванията на интернет затрудняват определянето на точния брой.

Иранските власти обвиняват САЩ и Израел за протестите, които избухнаха на фона на рязко покачване на цените и срива на риала. Хаменей твърди, че протестиращите се опитват да угодят на Тръмп, чиито ръце са „оцапани с кръвта на иранците“.