Принадлежа на предишното поколение.
Обреченото да мрънка.
Несъгласното.
Ядосаното.
Яд ме е на Оскарите.
Едно време, в моя свят, бяха критерий за качествено кино. Сега са някаква форма на политическо-идеологическа шитня.
В моя свят Нобеловата награда за литература я печелеха Неруда, Хемингуей, Сартър. Преди няколко години Лю Сяобо (трябваше да му погледна името в Гугъл) я спечели, защото е китайски дисидент.
В моя свят имаше уважение. Докторите не бяха мафиоти в бели престилки. Учителите не бяха онези, които търпят лигавщините на богатите дечица. Учените (доколкото можеха) се занимаваха с наука, а не с преписване. Дори политиците някак изглеждаха по-достойно.
Много съжалявам за музиката. Да, винаги е имало тъпа музика. И по времето на Моцарт също е имало тъпа музика, но тя е била тъпа. Презирана. В моя свят за да се занимаваш с музика, да правиш музика - трябваше да си музикант. Да можеш да свириш поне на един инструмент, да знаеш солфеж. Като ти кажат „бемол“ да не питаш „кво?“. В този свят е достатъчно да сричаш и да излизаш прилично на селфи и си готов творец.
Автор: Емил Йотовски
Източник: OFFNews