След като бяхме изправени пред угрозата да повторим тревожната съдба на Сърбия и Косово, ако задълженията на мюфтийството не бъдат опростени, "крехкият" етнически мир у нас отново бе поставен на карта. Властта изчака 24 часа, както обикновено след свое спорно решение, проследи реакциите на коалиционните партньори, напусналата опозиция и социалната мрежа, и се обърна на 180 градуса.
Не ми било опрощаване, най ми било разсрочване. Врътката бе изпълнена с лекота, поради придобитата рутина в това упражнение. Цветанов и Горанов отдавна не приемат като унижение разпорежданията за "ревизиране" на решенията и изпълняват с вещина и изобретателност заданията по поредния отбой. Сякаш ни казват: Нещо ни стана и в момент на умопомрачение взехме прибързано решение, но мъдрият ни ръководител навреме ни поправи.
Като си помисли човек, нормално е да се ревизира това решение. Опрощаваш 8 милиона на мюфтийството, а мюфтията ти казва, че парите не го интересуват. Може ли такава нетактичност?! Както винаги Бойко е прав. Не е нужно да се бърза с жестовете, щом ги омаловажават.
Не може да се отрече и че премиерът ни има голям късмет. След всеки по-значим гаф на властта, съдбата праща на Борисов някакво екзотично посещение в чужбина. България се тресе от скандали, а той танцува със саби или се върти с дервиши на хиляди километри от сиротните си поданици. Ако е кисел тегли една сочна на Орешарски от летището, връща се и всичко започва отначало.
Ще попитате, ами сега какво ще стане с етническия мир? Нищо. Нали Борисов го разсрочи. Следващият път може ни "оферират" я със съдбата на Алепо, я на Палмира, но той ще измисли нещо и ще спаси положението. Може да даде срок на вероизповеданията да докажат, че Бог съществува.
И чак тогава да отваря кесията.