Михаил Екимджиев е управител на Адвокатско дружество „Екимджиев и партньори”. Практикуващ адвокат в областта на международното публично право, наказателно право и защита на правата на човека. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Едни от първите решения на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз по „български” дела са по казуси на негови клиенти. Някои от тях провокират радикални законодателни промени и преодоляване на тоталитарни практики в правораздаването и административната дейност. Има над 100 спечелени дела пред Европейския съд по правата на човека . Има десетки публикувани статии и анализи в правни списания в България и в чужбина. Носител е и на редица награди. Учредител на "Асоциация за европейска интеграция и права на човека". От 1992 г. до настоящия момент е адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив. Бил е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. ФАКТИ разговаря с г-н Екимджиев.
- Г-н Екимджиев, казусът с покупки на апартаменти от политици на ниска цена концентрира засилен обществен интерес. Случаите с продажби на имоти и автомобили на декларирана данъчна оценка, а не на реалната цена, са масова практика. За нея се знае от години, а държавата не само не прави нищо по въпроса, а се облагодетелства от тази пролука. Вашият коментар?
- Държавата не взима мерки, защото именно хората от властта най-често се възползват от тази пар екселанс данъчна измама. Те печелят в няколко направления. Например сделката за апартамента на Цветан Цветанов, чиято стойност би била 2 600 000 лева, а той е купен на данъчна оценка за 600 000 лева. Какво се получава? Първо - купувачът Цветанов ще спечели от това, че ще плати по-ниска държавна такса при прехвърлянето, но това е най-малката полза. На второ място той ще бъде неуязвим при евентуална проверка от КПКОНПИ, защото много по-лесно може да намери оправдание и обяснение за приходи от порядъка на 600 000 лева, за произхода на тези пари, отколкото на 2 600 000. И накрая печели и продавачът, защото той ще плати данък печалба върху по-малка сума. Т.е. всички в сделката печелят, само губи обществото, защото се мами фискът. Ощетява се данъчната система. От юридическа гледна точка битуват различни мнения. Някои твърдят, че това е една допустима от гражданското право симулация относно цената. Но симулацията не може да преследва непозволен резултат. В случая очевидно се преследва точно такъв. Това лицемерие, този двоен стандарт, тази шизофрения, правна и юридическа, в която сме свикнали да живеем, е ситуация от времето на социализма, която грижливо се пази. Толкова правителства се изредиха, толкова години минаха и тази възможност продължава да съществува, именно защото хората от които зависи тя да бъде променена, най-често се възползват. Държа да уточня - законът позволява като най-ниска цена на недвижимите имоти и колите да се плати данъчната оценка, но законът не позволява да се впише в нотариалния акт данъчната оценка, а всъщност да се плати по-висока, да се плати различна цена, защото това е някаква форма и на невярно документиране. Пороците, юридически и морални, на тази масова практика в България са твърде много и наистина смятам, че трябва да се вземат мерки в обществен интерес.
- Какви трябва да са тези мерки?
- Трябва да има яснота, че разкриването на факта, че продажбата е станала на цена, различна от посочената в нотариалния акт, би могла да носи и наказателна отговорност. Трябва да има по-сериозен натиск от страна на държавата за установяване и санкциониране на тази симулация. В тази насока давам винаги пример за сделката на главния прокурор Сотир Цацаров и неговата съпруга, която стана публично известна. Преди години те бяха придобили поземлен, доста апетитен имот край Пловдив, с доста атрактивна търговска локация, по данъчна оценка. В един момент стана ясно, че продавачката не е единствен собственик, имаше проблеми с реституцията. Оказа се, че сделката не е валидна. Впоследствие Цацарови я осъдиха да върне реалната цена, а не посочената в нотариалния акт. Има съдебно решение, от което се вижда, че главният прокурор е извършил тази данъчна измама.
Когато се разглеждаше казусът пред Висшия съдебен съвет, останалите членове бяха много учудени, че изобщо въпросът се поставя, като реакцията беше "Ама, колеги, какво толкова, всички сме го правили". Тази патология до такава степен е влязла под кожата и под ноктите на хората във властта в България, че те я смятат за норма и не виждат нищо нередно.
- При ситуация на такова некоректно вписване на цената в нотариалния акт кой носи отговорност? Нотариусът, купувачът, продавачът?
- Ако страните декларират пред нотариуса, че цената посочена в нотариалния акт е вярна, а тя не е, те носят наказателна отговорност за това. Нотариусът не може да проверява това, той не брои пари на място. Той се доверява на декларациите на участниците в сделката. От него не би трябвало да се носи отговорност, освен в случаите, в които има доказателства, че той е знаел, че удостоверява сделка с невярно посочена цена.
- Нотариусите изповядват хиляди сделки с имоти и автомобили и са пределно наясно с пазарните им цени . Те много лесно биха разбрали, когато изповядват сделка на нереална цена.
- Всъщност посочването на минималната цена в нотариалния акт е нож с две остриета. Ще се върна към казусът на Цацарови. Ако това не беше главният прокурор и бившият председател на Окръжния съд в Пловдив, нямаше съд в България, който при посочена цена по данъчна оценка в нотариалния акт, да присъди на "измамените" купувачи връщане на действителната цена, а не на цената, която е посочена в нотариалния акт. Посочването на реалната цена защитава най-вече купувачите, защото при евентуално разваляне на сделката, ако не е посочена реалната цена, те много по-трудно биха могли да си искат обратно действително платените пари.
-Традиционно за нашата политическа среда до този момент се говори предимно за оставки, но не и за наказателна отговорност по случая "Артексгейт". Смятате ли, че има достатъчно основания политическите лица, които са замесени, да бъдат подведени под наказателна отговорност?
- Ние като публика със сетивата си, с разума си, можем категорично да кажем, че това е далавера, че това е неморално, че това руинира доверието в политиците, в държавността, това ние можем да го кажем без да имаме всички детайли. Но за да се дефинира точно наказателна, гражданска, а да не остане само политическа отговорност, трябва да са налице всички факти, документи по случая. Рано е да се дават юридически квалификации. Навремето точно г-н Цветанов раздаваше присъди от телевизията още преди хората да са официално обвинени и знаем какво стана с "Октоподи", "Медузи" - не само, че всички бяха оправдани, но и осъдиха държавата в Страсбург. Това, което можем да си мечтаем е в настоящия случай, е проверката да бъде обективна и
задълбочена, а не както досега се случваше с Владислав Горанов, Нели Кордовска и т.н.
- Цецка Цачева със сигурност напуска поста на правосъден министър. Как оценявате (не)свършеното от нея по време на мандата ѝ?
- Имам етични и колегиални скрупули в този момент да кажа истинското си мнение за нея, защото това би било гавра с политически труп. Все пак, имаше твърде много гафове и в кандидат-президентската ѝ кампания, и в управлението на министерството на правосъдието - и ситуацията с Търговския регистър, и бягствата от затворите, да не говорим за изказването, че интересът на държавата е по-важен от правата на човека, т.е. това да го каже един юрист и то министър на правосъдието, че машинарията, която ние сме създали за да пази правата ни и да ги гарантира е по-важна от нас самите и от
правата ни. Това беше непростимо. Не беше от добрите, от успешните министри.
- Резултатите в съдебната система са доста притеснителни. Наскоро излязоха данни, че в българските затвори лежат едва десетина човека за корупция, при това за дребни подкупи на пътни полицаи например. И това при все, че борбата с корупцията, контрабандата и т.н. са сред непрестанните опорни точки на управляващите.
- Това е проблем на прокуратурата, тя ръководи разследванията и от нея зависи дали ще вкара обвинение, което да може да издържи в съда. Разбира се, и съдът не е съвършен, но все пак знам, че почти винаги прокуратурата разчита на едно колегиално рамо от съда и въпреки това има толкова много фира, толкова много брак в работата ѝ.
- И тук ли можем да си мечтаем за по-сериозни резултати на този етап?
- Когато става дума за оптимизиране на съдебната система, предпочитам не само да си мечтаем, а и да действаме, всеки с каквото може - журналистите с перото, правозащитниците с делата срещу държавата. Цялото активно общество да действа за катарзис на тази система, а и за натиск върху политиците. Защото голяма част от пороците и неефективността на съдебната система е заради това, че самите политици смятат, че нямат интерес тя да е независима и я подчиняват. Когато тя е подчинена, тя е неефективна. Движи се по паралегални пътища и функционира по порочни, девиативни схеми. Ако са по-далновидни политиците нека си спомнят пак примера с Цветанов. Прокуратурата, ръководена от същият този главен прокурор, който според Николай Кокинов, Бойко Борисов си го е избрал, демонстрираше слугинаж и раболепие на ГЕРБ, но в момента, в който те за малко отстъпиха властта по време на Тройната коалиция, за отрицателно време 6 дела срещу Цветанов бяха заведени. Имаше и проверка срещу Бойко Борисов за случая с Тодор Димов - Чакъра. В момента, в който се върна на власт ГЕРБ всичко това отново скоропостижно беше заметено под килима. Това е много добър пример, че когато мислиш с къси мисловни вериги и е важно да сложиш не независим магистрат, а куче, което да те пази в момента, след това, когато вече не си господар, когато не си на власт, това куче ще пази новите господари, а ти ще бъдеш между зъбите му. Ако политиците не мислят, че са вечни, ако мислят с един ход поне напред или с един мандат напред, те би трябвало да разберат, че и те имат интерес от независима, а не от подчинена съдебна система и по-специално прокуратура.
- Споменахте какво се очаква от правозащитници, журналисти. А какво трябва да направят редовите граждани, ако искат действащо и обективно правосъдие, нещо което е фундаментално за просперитет на страната?
- Гражданите на първо място трябва много да внимават за кого гласуват, но демокрацията не е еднократно упражнение, което се прави веднъж на четири години. Граждански натиск под всички форми - медии, дела срещу държавата, всякаква форма на публични изяви, вкл. публичен натиск, са оздравителни, защото когато държавата и властта бъде оставена на спокойствие, тя престава да функционира за хората и за гражданите, тя започва да се грижи повече за себе си, както се видя и в историята с имотите.
- Подобен натиск в момента се упражнява от голяма група ваши колеги адвокати. Те готвят национална стачка, тъй като закон ги задължава да "докладват" клиентите си. Искат и промяна в ръководството на Висшия адвокатски съвет. Как гледате Вие на тези действия?
- Аз подкрепям всичко това. Както вече казах формата на протест е оздравителна за всяка номенклатура, вкл. и за "администрацията" на адвокатското съсловие. Един протест, особено такъв в тоги, би трябвало да има значителна символна тежест и да бъде респектиращ за хората, които имат сетива да разбират тази символика.